СКАНДАЛ В ТОП ПРЕСА! САТОВЧА ПОДПАЛИ ФИТИЛА…Благоевградчанин точи нагло ДДС, рекетира и съди общините- Welcome to Bulgaria
-
- ноември 7, 2024
Благоевградчанин точи нагло ДДС, рекетира и съди общините- Welcome to Bulgaria Благоевградчанин с 92 фирми залива общините с искане на информация по ЗДОИ, не получи ли отговор, се жали в съда от мълчалив отказ
Благоевградчанин съди община Сатовча за отказ да му предостави информация по Закона за достъп до обществена информация. Според Гоце Тодоров Еленков той изпратил запитването си на електронна поща на общината на 30 ноември 2022 г., но в указания в закона 14-дневен срок не получил отговор. Общината твърди, че такова писмо не е получавано. Делото тръгва в Административен съд – Благоевград, където е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещо лице установява, че на 30.11.2022 г. в 21.26 часа Еленков е изпратил електронно писмо до пощата на община Сатовча, но там не е намерено писмо с такъв подател. С оглед на това съдът достига до извод, че няма мълчалив отказ от страна на кмета на община Сатовча да се произнесе по депозирано заявление за достъп до обществена информация, поради което производството по делото е прекратено. Във ВАС обаче са на мнение, че колегите им в Благоевград не са събрали относимите доказателства относно спорния по делото факт, а именно получено ли е в Сатовча изпратеното от Еленков заявление за достъп до обществена информация. Според експертизата на вещото лице причините за неполучаването на писмото може да са 2 – да е налице технически проблем в сървъра на аbv.bg, а другият е писмото да е изтрито, което обаче не може да бъде установено, защото само собственикът на пощата може да поиска информация от „Нет Инфо“ АД дали неговото писмо е изпратено и получено. По делото е приложен и отказ на „Нет инфо“ АД да даде търсената му информация – дружеството можело да предостави извадки от информационната си система, съдържащи данни за кореспонденцията, осъществена между абонати, регистрирани в abv, само в рамките на наказателно производство. Според ВАС при това положение в Благоевград е трябвало да бъде назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да провери в сървъра на аbv.bg получено ли е заявлението на Еленков от община Сатовча, като на „Нет инфо“ бъде указано задължението по чл. 87 от Гражданския процесуален кодекс, че като трето неучастващо в процеса лице следва да предостави поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него. Така сега делото отново е върнато в Благоевград „за продължаване на съдебното производство, съобразно дадените в определението указания“. Не е ясно още колко месеца казусът ще се търкаля по съдилищата, но в община Сатовча още не могат да си отговорят на въпроса защо вместо да води дело срещу тях, благоевградчанинът не е звъннал по телефона да пита защо няма отговор или не е подал ново заявление. „Не знам какви точно интереси има това лице в община Сатовча, но досега няколко пъти сме му отговаряли на искания за информация по различни теми”, обясни кметът на Сатовча Арбен Мименов. След справка в администрацията той прочете и предпоследното искане на Еленков – да получи информация колко от улиците в селата на общината имат имена и по колко от тях има пътна маркировка.
„1. Моля да ми бъдат представени всички писма, с които администрацията и органите на Община Рила са изпълнили нормативно предвиденото си задължение, като са изпратили, на основание чл. 152, ал. 2 АПК, по компетентност на съда постъпили чрез служба „Деловодство” при Община Рила до съда жалби; 2. Моля да ми бъдат представени всички писма, с които сте уведомили жалбоподателите за изпращане на жалбата им в съда, съгласно чл. 152, ал. 2 АПК; 3. Моля да бъдат представени всички актове и писма, с които съдът е изискал от Община Рила изпращане на оригинал на жалба и на административната преписка, на основание чл. 152, ал. 4 АПК. Поисканата от мен информация, ако засяга трети лица или съдържа лични данни, съм съгласна въпросните данни и имена да бъдат заличени“. Правописът е запазен и от него става ясно, че жена е формулирала исканията на Румен Еленков. В Рила обаче решават въпроса генерално – отказват достъп до исканата информация, тъй като в заявлението дори не е посочено за какъв срок се искат тези данни. Гоце Тодоров Еленков е на 54 г. и не е случаен човек – според Търговския регистър е активен участник в 92 фирми като физическо лице търговец, едноличен собственик на капитала, съдружник и управител. Има собственост в 91 компании. Първата от тях е регистрирана на 29.01.2014 като ЕТ „Братя Бачеви-Станислав Бачев-Гоце Еленков“. Бумът при придобиване на различни фирми е през последните години, когато Еленков става собственик на десетки фирми с най-различен предмет на дейност – от търговия, през предоставяне на продуцентски услуги, та до фирми за производство на електроенергия от фотоволтаици. Дружествата са регистрирани в цялата страна, но най-често на адреса на стара къща в благоевградския кв. „Грамада“, като в различните документи е посочен ту №5, ту №7. В една от последните придобити фирми – през юни 2024 г., Еленков е съдружник с украинката Татяна Магалецка, но в почти всички останали той е 100% собственик на капитала. Преди няколко години името му изскочи като длъжник на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” – по 3 наказателни постановления фирмата му „Зодиак 1“ дължеше 5000 лв.
Схеми? Може би…
Изключително интересен е факта, освен че всички фирми са активни, са и с почти идентичен предмет на дейност. При по-обстойно разглеждане, две от фирмите на Еленков правят огромно впечатление. Това са фирма ДЖИ ЕНД ДЖИ 2011 и фирма
ЕН ДЖИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, които са регистрирани на един и същ адрес- гр. София, р-н Искър, „Стражица“ с един и същ предмет на дейност.
Какво е злоупотреба с ДДС?
Данъка върху добавената стойност (ДДС) е най-голямото перо в приходната част на бюджета – съставлява почти половината от всички приходи. И най-малкият дефект или пробойна в администрирането, регламентирането или контролирането му, може да има огромни последствия, изразяващи се в големи загуби за хазната. Затова и измамите с ДДС значително превишават останалите данъчни измами, като нито едно правителство не е успяло да пребори с тях. По данни на НАП страната ни губи между 750 и 800 млн. лева всяка година от измами с ДДС, но според експерти тази сума е значително повече. Освен държавата, губещи от ДДС измамите са и добросъвестните фирми и инвеститори, най-вече заради нелоялната конкуренция и нарушаване на пазарните принципи. Често се случва в схемата неволно да попаднат добросъвестни компании, на които след това данъчните отказват право на данъчен кредит.
Злоупотребите с ДДС най-често се изразяват в неправомерно възстановяване на данъчен кредит или приспадане на ДДС от фиктивни покупки, с цел намаляване или избягване на внасянето на данък. Това става възможно с изготвяне на счетоводни документи с невярно съдържание или фалшифицирането им. Най-често продавача не внася дължимия от продажбата ДДС, а купувача ползва право на възстановяване на данъчен кредит. В схемата се включват възможно най-голям брой фирми, през които всяка доставка преминава. Наред с това се подбират и достатъчно на брой подставени лица, за да може да се размие отговорността и да стане сложно откриването на главните извършители. В голяма част от случаите, схемите стават със знанието на счетоводителите, които извършват счетоводната отчетност, а в много случаи и със съдействието на специално ангажирани счетоводни къщи или адвокатски кантори.
Общо взето, схемата за източване на ДДС е проста .Купуват се и се продават стоки или услуги, чиято стойност достига нереално високи нива. За целта стоката многократно се купува и продава между свързани фирми, регистрирани в данъчни подразделения на територията на цялата страна. В много от случаите дори няма реално доставени стоки или услуги, а само издадени фактури. Стойността на стоката или услугата, обект на сделката, се увеличава многократно някъде в началото на тази верига от фирми. Фирмата, която надува стойността, начислява, но не внася в бюджета дължимия данък върху добавената стойност. След многократно купуване и продаване се появява фирма, която осъществява износ на стоката (по-често абсолютно фиктивен) и иска възстановяване на данъчен кредит.
Най-много случаи на ДДС измами има в строителството, търговията с бързооборотни стоки, производство и търговия със стоки и услуги с висока добавена стойност и със сложна калкулация на крайната продукция, както и продукти на интелектуалната собственост, каквито са и доста от фирмите на ГОЦЕ ТОДОРОВ ЕЛЕНКОВ.
Най-общо злоупотребите с ДДС могат да се разделят в 2 групи: укриване на данъчни задължения по ЗДДС и източване на ДДС чрез фиктивни сделки и контрагенти.
При първата група целта е спестяване на ДДС, като извършителите са реални фирми, които извършват реална дейност. Това се постига чрез укриване на облагаеми приходи или надценяване на разходи с цел приспадане на данъчен кредит в по-голям размер. Укриването на приходи става чрез продажба без издаване на фактура, сделки на цени, по-ниски от реалните или сделки на пазарни цени, но отчитане на количества под реално продадените. Аналогично надценяването на данъчно признатите разходи става с използване на фиктивни фактури, признаване на разходи, не свързани с дейността или надценени фактури за доставки. За последното често се използват фирми-доставчици, които са готови да платят повече ДДС и корпоративен данък, с цел „пране на пари“ с неясен произход, или от фирми, създадени с цел изпадане в неплатежоспособност и неплащане на дължимите данъци към държавата.
При втората група действията са аналогични, но при тях целта не е да се укрие данък, а директно източване на ДДС чрез неправомерно възстановяване на данъчен кредит.
Ето и най-разпространените схеми за източване на ДДС:
1. Верига от фантоми
Позната е още като „лисващ търговец“ (missing trader fraud). При нея се действа с верига от няколко фирми, извършващи фиктивни сделки. Една от тях акумулира данъчни задължения, а всички останали са успели да упражнят правото на ползване на данъчен кредит и да възстановят данъка. Така една стока се препродава няколко пъти през едни и същи фирми. Обикновено някои от тях са регистрирани в други страни от ЕС, за където действа нулевата ставка на ДДС. Съответно фирмата длъжник не погасява задълженията си за ДДС, като обикновено в последствие се прехвърля на социално слабо или безимотно лице.
2. Кръгова измама
Известна е още като каруселна измама (carousel fraud). Схемата се извършва най-малко от трима доставчици, обикновено от различни държави, като се извършват множество трансгранични покупко-продажби на една и съща стока, която се облага с нулева ставка. На края на веригата стоката се облага с най-ниската за групата държави ставка по ДДС, но не се внася в бюджета. Така, се затруднява проследяването на веригата от националните данъчни служби, като от друга страна се мултиплицира ефектът на „липсващия търговец“.
3. Фиктивен износ
При тази схема се осъществява износ на стоки само по документи. Обикновено това става със съучастието на митнически служител. При износа имаме нулеви данъчни ставки, а търговеца си възстановява данъчния кредит върху разходите и закупените стоки. По късно стоките се реализират на вътрешния пазар без фактури. По лека разновидност не схемата е когато има реален износ на стоки, но със нереално завишена стойност.
Друг вариант е фиктивните сделки да стават в рамките на ЕС. Т.е. имаме Вътреобщностни доставки, които се облагат с нулева ставка, но реално това е само по документи, като отново стоката остава и се продава на вътрешния пазар без фактури и без да се плащат данъци. В същото време фирмата продавач си възстановява данъчен кредит върху разходите.
Необходими са редица от мерки, включително по ясни правила и опростени процедури при отчетността на ДДС с цел по-голяма прозрачност, усъвършенстване на нормативната база и техниките на данъчния контрол, повече осъдителни присъди за лицата, извършващи данъчните престъпления и т.н. Всичко това трябва да стане със съдействието и на представителите на някои професии, които могат да видят предпоставки за данъчни престъпления още в ранен стадий – адвокати, счетоводители, одитори, митнически агенти и др.
В най-голяма степен това важи за представителите на счетоводния бранш, които осъществявайки счетоводната отчетност и администрирането на данъка, най-лесно могат да забележат признаците за измами. Добра мярка в тази посока би била, ако НАП и съсловните счетоводни организации (Института на дипломираните експерт-счетоводители, Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, Съюза на счетоводителите в България и др.) предприемат разяснителни кампании и семинари, за да могат счетоводните специалисти по-лесно да разпознават признаци на ДДС измами, както и какви най-адекватни действия да предприемат след това.
Be the first to leave a review.
