Ексклузивно! Предприемачът Александър Ципаров пред Топ Преса: Мечта ми е да взема ФК „Пирин“ Гоце Делчев и да го развия!

Освен на бизнеса Александър е отдаден и на семейството си!

Топ Преса представя поредната личност в нашата рубрика „Успелите хора на Югозапада“. Поредната порция мотивация за успех е пред вас. Поредният пример. 

Александър Ципаров е роден в град Гоце Делчев. Към днешна дата е управител на дружеството „A und A“ Ltc, което дава работа на стотици хора с посредничество и гаранции.  С фирмата има подписани договори с едни от най големите фирми на германския пазар.. Минал  през всички трудности на гурбета докато стигна до това да управлява успешна компания в Германия. Сам разказва, че започнал буквално от нулата, взимал 5 Евро бруто, 3, 80 евро на час, като работник.  Живял в казарми, с по 7-8 души във стая… А в момента при него живеят 160 души и имам около 16 лични фирмени коли, с които хората ходят за работа, къщи и апартаменти.

Здравейте господин Ципаров, благодаря ти, че прие да дадеш интервю пред Топ Преса. Темата работа в чужбина засяга все повече българи, разочаровани безкрайно от заплащането и не на последно място не добри условия на труд в страната ни. В този ред на мисли искам да те попитам от колко време работиш в чужбина и каква е дейността която изпълняваш?

Още през далечната 2011 година реших да опитам и да излезна в чужбина и по точно Германия. Направих го чрез голямата и успешна местна фирма „Меркез“ с надеждата да потърся нещо по различно, разочарован от партиите, статуквото и глада в България. Наблягам на последното и в това че в страната няма никаква промяна и развитие от години.

Как се реши да напуснеш страната и как започна всичко за теб в чужбина?

Реших го спонтанно, без да мисля, както се казва от днес зс утре, и чрез фирма „Меркез“. Бях командирован във немска фирма и във град Вилдесхаузен, където работих живея до ден днешен. Започнах във фирма за преработка на месо, като работех тежка и интензивна работа, живеехме в така наречените казарми.

Не мога да подмина темата и за носталгията кое най-често те връща в България в мислите ти?

Много ясно, че има носталгия и най вече към моите родители Емилия и Ангел Ципарови, които винаги са ме подкрепяли и са били до мен и съм и много благодарен, също така към моята голяма дъщеря Емилия, която завърши училище, и е очаквам да дойде при мен и да ми помага в Германия и фирмата ми. Да, имам и носталгия и към мой близки приятели и роднини, но за жалост повече са извън България.

Как се чувстваш далеч от родна земя, от семейство и близки. Би ли останал да работиш и живееш извън граница ?

Не е приятно да си разделен с родителите, близките и приятелите… Но всички го правим за по добро, за по добър живот, и както има стара поговорка от страна на нашите родители, „щом вие сте добре, и ние сме добре, независимо къде сте „.

Ако трябва да избираш работа в чужбина или в България, къде би предпочел да останеш и защо?

 Тъй като преди две години отворих фирма и в България и Германия, много често ми се случва да пътувам до България и по точно до моя роден град Гоце Делчев, където имам и офис. Обичам си и двете места, не мога да преценя. В Гоце Делчев имам счетоводство и постоянно оперирам и в Германия и в България, и най вече по работа, не мога да преценя къде е по добре, но тъй като съм се установил със семейството си в Германия. Но не мога да подмина факта, че поради по спокойния живот тук, мисля че е по добре тук в Германия, пък и вече съм си наредил нещата пътувам по малко, назначил съм си хора които отговарят за всичкото това, което съм го изградил с доста труд тук в Германия.

Ти даваш хляб на хора предимно от твоя роден край което ти прави чест, но ми се иска да те попитам срещал ли си разочарования?

В момента при мен има и в моите жилища живеят около 160 души и да повече са от родния ми край. Нещата стоят така, вземам го човека от България, качва се на буса, пристига в Германия, моите отговорници го поемат, на следващия ден е на работа, даже му давам и кола, транспорт да ходи до работа, всеки месец, седмица, идват нови и нови хора, отвратени от България, от безпаричието, от това че работят за 600 лева заплата от които не са чисти пари, да тежко ми е и на мен, да се занимавам с хора, тежко е… Да го поддържаш, да го мислиш, но ми създава удовлетворение че съм помогнал на човек в беда, не искам да има хора които страдат, които да бъдат лишени и да мизерстват. Ще продължа да помагам. А относно разочарованията – Да, най ми е било обидно да чуя от човек на които съм помогнал, да каже, а бе махни го тоя Б…. К… Кой беше тоя…. Или да се видим след време и да се подминаваме. Аз не искам да се правя на велик, нито търся нещо в замяна…. Но типично по български, защото съм се на видял на много… Пример вземе втора заплата, вдигнат носовете, имат по 1000 Евро в джоба, и вижте ме… Хубаво е да не се забравя, кой, кога, къде.. Ти е помогнал.

Ти освен да осигуряваш работа на твои съграждани и земляци, не спираш да помагаш тук в региона в доста благотворителни каузи. Радетел си за спорта, за местния футболен клуб „Пирин“ – Гоце Делчев…. 

-Да. Правя го от сърце. Дори с мои партньори искахме направо да вземем клуба. Искам „Пирин“ – Гоце Делчев да се развива и да постига големи победи. Все още не сме се се отказали от идеята. Търсим добра комуникация с ръководството и тя случи ли се тази наша идея ще бъде реализирана.

Благодаря ти за интервюто. Моля за твоето послание към читателите на Топ Преса.

Не завиждайте, не мразете, обичайте, уважавайте, ценете и се учете.. Бъдете здрави!!!