Десислава Атанасова: „Проходих“ като водеща и репортер в регионалната тв в Благоевград
-
- декември 22, 2016
Ралица ВАСИЛЕВА
Десислава Атанасова е от жените, които няма да подминеш ей така на улицата. Не само, защото е познато лице от екрана на Bulgaria ON AIR, а защото е цветна. Тв водещата не се ограничава само в сериозността на новините, които съобщава всеки ден. Нейните интереси не свършват с добрата новина или с желанието й да създаде „училище за истинските неща“. Увлекателно може да разказва за Виена, където е учила и живяла, за виното, любовта и пастата в Италия – страна, която й е любима дестинация за пътешествия. А когато е пред обектива на фотоапарата, предпочита да е сама. Запечатването на кадри също е особен момент в общуването й със света. Десислава е и майка на тийнейджър. И един от големите й страхове е бил да не се провали именно като родител. Как е успяла да съхрани връзката със сина си, отдавайки се не телевизията, както и какви житейски уроци е научила през годините червенокосата дама споделя в интервю пред Топ ПРЕСА.
ЗА ПРОФЕСИЯТА ЖУРНАЛИСТ
– Деси, от колко време сте журналист и как се оказахте част от екипа на Bulgaria ON AIR?
– Започнах през 2009 г. в регионалната тв в Благоевград. Там „проходих“ като водеща и репортер. Тайничко обаче се надявах да стана част от някоя национална телевизия. Знаех, че това ще стане трудно, тъй като преместването ми на друго място ще донесе след себе си последствия, а аз не бях готова за тази промяна. Но… ето че преди повече от година се озовах в София. В Благоевград бях кореспондент на „Новините ON AIR“ и веднага щом разбрах, че търсят нови хора, си пуснах автобиографията. И така станах част от екипа на Bulgaria ON AIR. Взех едно от най-трудните решения в живота си. Оставих сина си в Благоевград и поех към едно предизвикателство. Вътрешно в себе си знаех, че ще се справим, защото и той е боец като мен.
– Бъркат ли ви с една бивша министърка, която е със същото име като вашето и как реагирате в подобни случаи?
– Още не се е случвало да ме объркат, но мои приятели се шегуват често с това.
– А от кого се учите в занаята?
– От тези, които са се доказали в тази професия. Примери има много и от българския екран, и от световните медии. Уча се, но не подражавам, защото зрителят веднага ще усети фалша. Изминала съм малка част от професионалния си път, но имам чувството, че ще се уча и усъвършенствам до края на живота си. Телевизията се променя много бързо, и заради бума на технологиите, и заради промените в навиците и очакванията на хората. Това, което знаем днес, само след 1-2 години няма да е достатъчно.
– Какви са отношенията ви със зрителите?
– Ценя зрителя. Важно ми е неговото мнение и доверие към мен. Вярвам, че новините трябва да бъдат поднасяни с уважение към публиката. В Новините ON AIR няма място за скандали и сензации, които отклоняват вниманието от наистина важните теми. И имаме една традиция – винаги завършваме емисиите с добра новина.
– Какво влагате в определението „училище за истинските неща“, което всъщност искате да създадете?
– В последно време сякаш много хора абдикират от истинския свят. Познавам хора, които са се скрили в собствените си черупки и стоят там. Като парализирани. Споделят ми, че не се наслаждават на това, което ни заобикаля. Станали са просто… механични, без цвят и индивидуалност. Достатъчно е да отворим Фейсбук, за да се сблъскаме с вълната от негативни, мрачни настроения. Та… иска ми се да мога да науча повече хора на това да се радват на простите неща, които може да не са в луксозна опаковка, но ни карат да се чувстваме щастливи – защото това е смисълът на живота. Иска ми се да мога да им помогна да излязат от стереотипите, от изкривените виждания на своите близки за това какви трябва да бъдат, да не робуват на измислени авторитети, а да правят това, което е важно за самите тях. Може би моето училище ще бъде под формата на книга по темата.
ЗА ВИЕНА
– Какви са спомените ви и впечатленията ви от Виена, където сте учила и живяла?
– Това е моето място. Където и да отида, бих се връщала отново и отново във Виена. Още щом слязох от автобуса там, си казах: „Искам да прекарам целия си живот тук“. Беше есента на 2001 г. Спомням си ясно червените трамваи на фона на жълтеникавите корони на дърветата. Слънчево беше и ясно се очертаваха фасадите на готическите сгради, величествени и събрали в себе си много история. Архитектура по ноти. Така описват Виена. Спомените ми от там все още са живи. Спокойствието, живописните паркове, нестихващият културен живот, много, много са нещата, които могат да направят впечатление във Виена. Когато заминах за Виена, не знаех грам немски, бях учила само английски и френски. Наложи се да уча немски на немски. Беше забавно и много трудно. Групата по език се състоеше само от начинаещи и от почти всички националности. Дори и азбуката не знаехме. Преподавателката ни, г-жа Беате Денк, се опитваше по всякакъв начин да ни подскаже, да ни помогне да разбираме поне част от думите. Лаеше, мяучеше, подскачаше – хубави времена бяха. Научих много за почти всички националности по света. Живеех в общежитие, с обща кухня на етажа. Спомням си, един ден бях решила да приготвя традиционния за България – боб. Около мен готвеха китайци и пожелаха да опитат моето ястие, непознато им дотогава. Първо изсърбаха чорбата и след това с клечки, гонеха бобените зърна – голям смях падна. От тях пък аз „откраднах“ рецепта за свински ребърца с кока-кола – божествено вкусно. Един арабин пък ме научи да гадая с карти Таро. А един италианец, който имаше малка пицария близо до общежитието, ме научи, че в тестото за пица винаги трябва да има повече захар, отколкото сол. Това са моите студентски години. Докато учех, за да припечелвам по нещичко, участвах в няколко австрийски сериала – Коmmissar Rex и Trautman. Много смях падаше на снимачната площадка. В един от епизодите дори имах реплики… Незабравими години!
ЗА ЖИВОТА
– А през какви житейски неща сте минала и какви изводи си направихте?
– Изправяла съм се пред много трудности в живота си. Трябвало е да взимам решения, за които не съм била готова. Но всички тези житейски уроци, ми дадоха само отговори на много неизречени въпроси. Смела съм и това много ми е помагало да продължавам напред. Не всяка стъпка е била правилна, но за мен грешна няма. Отклонявала съм се за малко и след това пак съм намирала посоката, моята посока. Аз не категоризирам житейските пътища като грешни или правилни. Те са просто необходими. Не драматизирам, когато нещо неприятно ми се случи. Много обичам да казвам: „И това ще мине“. И вярвам в тази максима.
– Имате син, за какво най-често говорите с него и как прекарвате времето си заедно?
– Винаги ме е било много страх да не се проваля като родител, може би това е най-голямото ми притеснение. Мислех, че като е момче, по-трудно ще общувам с него (много исках да е момиче). Връзката ни обаче е много силна, емоционална. Въпреки че сме много различни, почти нямаме конфликти, дори и сега, когато той вече е в онази особената възраст – тийнейджърската. Той е изключително комуникативен и отворен към живота и света. Посреща всичко с усмивка. С него водим много философски разговори, много научавам и аз от него. Понякога ми се налага да коментирам теми като кеч или футбол (аз не разбирам грам от спорт) и тогава пада истински смях заради моето невежество, но това пък ме стимулира да чета за нещата, които го вълнуват, за да мога да бъда интересен събеседник. Обичаме да гледаме филми заедно. И когато започне да ми задава въпроси по темите във филма, аз го изучавам. Раз
бирам какво го вълнува, как разбира засегнатите проблеми.
– Извън професионалното амплоа, кои са нещата, които ви карат да мечтаете? Разкажете за италианските си пътешествия и манджи и защо именно Италия е любимата ви дестинация?
– Няма как да не харесваш Италия. А когато я опознаеш, просто се влюбваш. Италия е любов, вино, музика, страст и паста – по това си приличаме. Мечтая скоро да посетя Тоскана. Този път ще отделя време не за градската суета на Италия, а за лозовите масиви и природата, красивите провинциални къщи и хубавото вино, което се произвежда в този регион най-вече легендарното червено вино „Кианти“. Искам на място да опитам тосканския хляб. Само съм чувала за него. Знам, че се приготвя задължително без сол и присъства през целия ден на трапезата. Дори съм чела, че сутрин топят в кафето си хляб.
– А интересът ви към фотографията откъде се е появил и какво ви носи?
– Това е моят начин да се откъсна от действителността. Взимам обектива и потеглям. Обичам да намирам детайли, отделни парченца, които са част от нещо голямо, но ми се иска да им създам индивидуалност. Много обичам да снимам и стари къщи, постройки – порутени или изоставени. Всъщност толкова много живот има в тях. Всяка със своята странна история. И така се разтоварвам от ежедневния стрес. Но обичам да съм сама, когато отивам на лов за снимки.
– Увличате ли се по модата, уютно ли ви е в класическия гардероб на тв водеща?
– Не мисля, че следвам модните тенденции. Аз си имам мой стил – бих го определила като романтичен. Добре се чувставам и с къса черна рокля, и с дънки. В гардероба си имам палитра от цветове. Не се ограничавам. Уютно се чувствам и с висок ток, на който залагам винаги, когато излизам на вечеря с приятели, и със спортно-елегантни обувки в ежедневието си. Гардеробът ни в Bulgaria ON AIR е изключително изчистен и в същото време винаги има по някоя скрита закачка, за настроение. Стилистът на телевизията Камелия Павлова умело подбира роклите, с които се показваме пред зрителя. Линията ни е изчистена, роклите – красиви. Така че се чувствам уютно в гардероба на телевизията.
– Има ли нещо, което много силно искате, но все не успявате да постигнете?
– Мисля че не. Намирам време и начин да направя всичко, което искам. Все се каня да се науча да карам ски, може би затова все не ми остава време. Мъжът ми и синът ми карат ски, и ми е некомфортно като не мога и аз да се присъединя към тима. Но ще го направя, все някога.
ВРЕМЕ ЗА ПРАЗНУВАНЕ
– Къде, с кого и как ще посрещнете идващите празници и какво си пожелавате за 2017 година?
– Това е най-хубавата част от годината – Коледните празници. Очаквам ги с нетърпение и се вълнувам като дете. На Коледа ще бъда на най-хубавото място – у дома. В трепетно очакване на подаръци и благословение, на топлина и споделени моменти с моите най-любими. А пък за Нова година, за първа година – нямаме план. Аз ще бъда на работа и след това истинско предизвикателство за нашето семейство, без резервации и уговорка с приятели, ще посрещнем 2017 година. Къде и как – не знам. Пожелавам си здраве и търпение. Вдъхновение и смелост! Светли празници!
Be the first to leave a review.
