Топ Преса представя! Семейство Дамянови! Род, който е допринесъл за кукерството в Благоевград и не само.

Илия Дамянов и семейство Дамянови, които са дългогодишни колекционери на чанове. Род, който е допринесъл за кукерството в Благоевград и не само. Здравей, Илия, разкажи ни как се запали по кукерството?

-Здравейте. Ами бях някъде около 10-годишен, когато в квартала, в който живеех преди това се провеждаха кукерски обичаи и ние ходехме, за да помагаме и така започнах. Сега съм на 64 г., а това е преди 50г., което е доста време.

Кое те накара да продължиш тази традиция от дете до тези години, които си в момента?

-Когато човек се влее в душата на звънците и чановете няма път назад.

Да отворим тук една скоба. Ти си един изключителен колекционер на чанове. Коя година е създаден най-старият ти чан?

-Може и така да се каже. Най-старият ми чан е от 1881г. Всичките ми чанове са стари, но на този има дата, а на другите няма

Какво е чувството да притежаваш такава огромна бройка чанове?

-Създава ти голямо удоволствие. Като седна и по един час мога да ги гледам без да ми омръзне.

А знаеш ли точната бройка на всички чанове, които имаш?

-Над 400 бройки, но не знам точната бройка, не съм ги броил, защото имам и единични, които не са в комплект.

Ти си човек, който следи традициите, следи историята. От къде тръгват кукерите в нашата област?

-По принцип кукерът, който наричаме кукер с кожите идва от Разлог. Тук нашият район, Симитлишкият район преди са били беляци, мечки. Белякът е с бяла носия, потур, една качулка и закачени звънци около кръста. Аз бях дете на около 10-12г, когато първият костюм го донесе един човек у нас от Разлог и там започнаха да се шият тези кукерските костюми, които са с кожите от кози, от пръчове.

Един чан какво тегло има? От колко до колко килограма може да стигне?

-Най-големият ми чан е 8,2кг. Нормалните чанове, които се наричат „дизия“ най-големият е 4,2кг.

А един човек колко чана може да държи?

-Тук в Благоевград носим по 6 чана, докато в Перник примерно носят по повече. Колкото може да събере кръста – от шест до осем чана, защото когато са повече те се удрят един в друг и се чупят.

Хората в 21в. уважават ли традициите, уважават ли историята на България, уважават ли точно тези неща като чановете, носията? Има ли го българското?

-Може би напоследък толкова, че когато примерно на 1 януари е сурва има хора, които ми се обаждат по телефона ако не минем то тяхната улица и се сърдят и говорят. Просто искат кукер или сурвакар да им влезе в къщата, за да му върви годината.

Каква е традицията на кукера? Защо излизат кукерите и посещават домовете?

-Кукерите излизат за здраве, за берекет. Чановете са, за да прогонят злите духове . Сурва без чанове не става. Аз доколкото съм слушал и чел от книги през турско време хората са закачали чановете по баирите, за да дрънкат и да ги чуят цялото село.

Ти си човек, който има над 400 чана, което означава, че в Благоеврад трябва изобщо да няма зло. Какви награди си печелил?

-Всики карнавали на които сме участвали – в Перник, Ямбол сме получавали награди.

А коя е твоята лична награда, която ти доставя най-голямо удоволствие?

-Личната моя награда е от 2015г. Наградиха ме от общината с приз „Личност на годината“ за поддържане на традициите.

Зад Илия стои и едно поколение. Дъщеря му, синът му, внукът му. Три поколения, които продължават да развиват традициите. Тях как ги запали или те сами се запалиха покрай теб?

-Те още от много малки, когато бяха на една-две годинки им ушивах костюмчета и ги обличах.

А чановете от къде са ти? Знаеш ли от кои краища са?

-Всеки един чан знам от къде е. Почти от цяла България имам чанове. От Гърция също имам чанове, които са гръцко производство от град Гюмюрджина. Имам чанове и от майстора в Перник, който е един от най-добрите майстори в България.

Какава е тайната на надписите по чановете, самата изработка. История ли има върху всеки един от тях?

-Просто всеки един майстор сам си е избирал шарката. Попринцип повече има житен клас.

Каква е символиката в тези неща?

-Има различни символики. Някои показват плодородието, има други, на които моми играят хоро. Показват се българските традициите.

Може да се каже, че когато влезе един кукер с чан с житен клас, с плодородие, с хоро ще има и сватба, и берекет. Всичко, което се крие зад този кукер, който влиза в дома. А тази година е много тежка.

-Тази година заради пандемията си гледаме чановете само вкъщи. За първи път от 45г насам моите чанове няма да им се чуе звука.

Пред нас е дъщерята на Илия Дамянов – Деси, която ще ни разкаже тя самата как се запали по кукерството.

-Ще започна с това, че бях на около 2г., когато моят баща ми направи първият костюм. Той не в народна носия, а беше направен от пръчове и кози. Първият медал, който спечелих беше златен. Спечелих го в Перник за детска маска и костюм и всяко следващо участие ти създава страхотен адреналин. Аз съм израснала с тези традиции, така че не си представям живота без тях. Аз съм вече на 39г. и тази година за първи път няма да чуя звън на звънците и да посрещнем кукерите в нашия дом.

А ти като дама, как те приемат хората да се появиш в кукерско облекло?

-Ами последните години все повече дами се правят на кукери. Преди това не беше много прието да участва жена, въобще да бъде облечена в кукерски костюм. Сега мисля че се възвръщат българските традиции, все повече жени участват в нашата група. Определно виждаш едно по-различно отношение, когато си жена и когато те видят да носиш едни звънци, които тежат немалко.

Твоите звънци с какво тегло са?

-Моите звънци са около 20-25кг.

За жена това си е сериозно тегло.

-Да, серизоно тегло е и може би това прави впечатление, че една жена носи едни доста тежки звънци.

Хората виждат на фестивала момента в който излизаш на сцената. Колко време се носят тези звънци, докато стигнеш до сцената?

-Носят се около 7-8 часа, докато се облечеш от вкъщи, докато стигнеш до самата сцена, докато си изчакаш реда на твоята група да премине. Като цяло едни 7-8 часа аз съм с тези звънци върху себе си.

Ще попитаме и теб коя е най-голямата награда, която си печелила като кукер?

-Аз съм печелила златен медал в Перник като дете. След това спечелихме Златната маска в Перник като цялостно групово представяне, но честно да кажа най-голямата награда е когато видя щастието в очите на баща си, когато ни види цялото семейство облечени. От нашето семейство баща ми вече почти не се облича. Той участва в цялото организиране на самата група,поддръжкара на групата. Облича се моят брат, а сега вече и моят син.

Как се чувстваш през майчиния поглед получила по наследство тези традиции от баща си и в момента ги предаваш на сина си, който с огромно желание прие тези традиции?

-За мен беше неминуемо моят син да участва, тъй като вижда страстта и желанието на собствената си майка да участва. Аз даже не съм и помисляла синът ми да не участва, защото за мен ще бъде голяма гордост той да наследи нашата традиция, която е в моето семейство. Аз съм го наследила от баща си и съответно го предавам на моя син.

Как ще се почувстваш един ден да видиш твоя внук?

-Няма по-голямо щастие от това да видиш нещо, което е продължено в твоя род, създадено в твоето семейство и продължено. За пореден път казвам, че това е традиция, която за мен най-голямата награда е, когато видя баща си на 1 януари, който ни посреща в неговия дом и видя щастието и радостта в очите му.

Как би описала богатството, което е зад теб с тези звънци в едно изречение?

-Като материално не ме вълнува. Бих го описала като нещо с огромна сантиментална стойност. Нищо не би заменило това, което е зад мен.

Силно пожелаваме на теб да видиш внуци, а на Илия старши да види правнуци и може би твоят костюм като дете да го облечеш на твоите внучета.

-Няма по-голямо щастие от това да видиш наследниците си след себе си.

Пред нас е и третото поколение на сем.Дамянови – Илия Димитров, който е кръстен на дядо си. Ти си в момента облечен  с един кукерски костюм.

-Да, това е костоюм от специална порода пръчове(калоферска дългокосместа) и като цяло тези животни се отглеждат минимум четири години, след това един-два месеца се преработват в специални препаратаи самата кожа да стане по-мека и да се усеща все едно си си купил палто и след това две-три седмици, за да се ушие самият кукерски костюм.

От кога си кукер?

-За пръв път са ме облякли, когато съм бил на една година и половина.

Тежко ли е облеклото?

-Като усетиш тръпката, не усещаш нито умора, нито тежест.

В момента на колко си години?

-На 12 години съм.

И всяка година си с такъв кукерски костюм? А ти лично с дядо си ходил ли си при тези пръчове да видиш как изглежда едно такова живтоно преди да го облечеш върху себе си?

-Да, аз съм ги виждал докато ги оглеждаме и съм ги хранел даже, и след това съм ги виждал вече когато са преработени самите кожи и се шият.

А ти как се запали по кукерството?

-Като цялото ми семейство се облича и аз се запалих по тази традиция и продължавам традициите.

Кое е най-хубаво през твоите очи в кукерството, освен твоят костюм, който си го обичаш най-силно?

-Най-хубаво е, когато например нашата група вземи