Защо белгиец от Лещен иска да се върне в родината си?
-
- януари 26, 2016
Да си чужденец в България е истинско предизвикателство. Доказва го историята на един белгиец, избрал да живее в малкото родопско село Лещен. Но…6 години се оказват достатъчни. Защо Лео Скулс иска да се прибере в родината си – разказват Александра Кръстева и операторът Борис Пинтев.
За себе си Лео Скулс казва, че е истински европеец. Преди да дойде в Лещен, поживял на Канарските острови.
„В Лансароте живяхме на брега на морето, на плажа. И си казахме – добре, време е да сменим мястото, да преживеем нещо различно. В планината. Искахме да отидем в друга държава. А България е…не евтина, но пазарът е добър. И затова дойдохме в България, в Лещен.
Най-вече заради къщите. Защото много харесахме къщите тук.
Идвали в България и преди – на почивка по Черноморието. А малкото родопско село избрали по снимки в интернет.
– Харесвате ли България?
– О, харесваме България много. Въпреки многото различия. Ще отнеме повече време на българите да достигнат до стандарта на живот в Европа. Въпреки това виждаме развитие, защото преди 5 години, когато дойдохме да живеем тук, беше много тихо. Пътищата бяха много лоши. Инфраструктурата беше стара. Сега нещата се променят, развиват се. Но хората трябва да познават законите, трябва да уважават властта.
Първият сблъсък с българската действителност идва малко, след като разопаковали куфарите. Оказало се, че в новия им дом доста често няма…вода.
„Имахме среща с кмета на Гърмен миналото лято, защото нямахме вода. Първо ние отидохме при нея, после тя дойде при нас, за да разреши проблема. Срещата тук беше заедно с всички, които живеят в селото. Тя се извини, каза че не е знаела за проблема. И обеща, че ще се върне в четвъртък. И…не дойде! Не направи нищо”, разказва Симон.
„Това беше през август миналата година. Нямахме вода 8 дни. Можете ли да живеете без вода 8 дни? Не! Не, аз не мога! Не е възможно! И когато нямаш вода цели 8 дни, нещо в теб започва да се преобръща. Особено, когато влизаш в противоречие с българската администрация, която ни прави на луди”, казва Лео.
И така, на 18 август миналото лято Лео влиза в новинарските емисиии. Защото решава да окупира кметството в Лещен.
Само с окупация обаче не станало. Затова Лео взел нещата в свои ръце. Буквално – три пъти се е сбил.
„Никога не го е правил в Белгия. Но тук хората са много агресивни. И се опитаха да хвърлят големи камъни срещу него”, казва Симон.
„Това е невероятно! Това е Дивият запад! Като каубои са! И когато имаш каубои насреща, единственото, което можеш да направиш – е да се държиш като каубой”, категоричен е Лео.
Днес Лео има вода. Но преживяното миналото лято не е единственият му лош спомен от България. Корабен инженер по професия, белгиецът искал да продължи да работи и в Лещен. Затова започнал свои бизнес – с пелети. Купил си малка машина за производство на дървения материал и бързо разработил система, с която произвеждал по тон и половина пелети на ден.
„Тази система ми струваше 80 хиляди лева. А я продадох за 4000. Знаете ли защо? Защото ми писна да се съревновавам с конкуренцията в България. Ако българин види, че имаш нещо, което носи пари, всички скачат върху него. Преди 5 години имаше само един човек, който правеше пелети и това бях аз.
Сега в Гърмен и в района има 6 или 7 фирми за производство на пелети. Имах клиенти, но имаше едни българи, които отидоха при тях и им казаха „Ако продължавате да купувате пелети от този белгиец няма да ви носим материали вече!“ И откраднаха клиентите ми”, възмущава се Лео.
Въпреки всичко, Лео не иска да си мислите, че не обича България. Просто е малко разочарован.
– Имате ли приятели тук?
– Приятели? Ами, да имаме приятели. Но опитът ми сочи, че колкото по-дебел е портфейла ти, толкова повече приятели имаш. Проблемите, които имаме тук са същите, като на българите.
– Какво е решението за всички тези проблемите?
– Решението? Решението е…хм, нямам го скрито в ръкава си. Но решение би било, ако политиците бяха други.
Отскоро къщата на Лео и Симон се продава.
„Остаряваме. А тук в планината, когато си на 70-75 години става трудно. Животът е труден тук, най-вече през зимата. А и имаме семейство в Белгия – деца, внуци. И някой ден ще се върнем при тях”, казва Лео.
Има и своя рецепта за добър живот.
„Аз съм атеист, ние сме атеисти. Нямаме религия. Но има нещо, което винаги съм харесвал от Коледните пожелания – мир на земята за всички добронамерени хора. Това е нещо, което често казвам. Казвам го на децата си, на внуците си. Ще има мир на земята, ако има повече добронамерени хора. Светът би бил много по-добър. България също”, добави Лео.
Be the first to leave a review.
