Априлски откровения: Силата на другарското рамо
-
- януари 26, 2016
Георги ГАВАЛЮГОВ
В-к „Гоцеделчевска
трибуна”
12 февруари 1986 г.
Изненадал ме бе неотдавна с грубите си и преднамерени максими за другарството мой съученик. Изненадал ме бе с находчивостта и изобретателността си да свежда най-светлите човешки отношения и чувства до личните си интереси.
Разговаряхме по този повод с Иван Кутинов. Разговаряхме откровено за нравствените качества на комунисти и ремсисти в годината на въоръжената съпротива, преди и след това. Бай Иван беше категоричен:
– Изграждането на комунистическата нравственост бе в основата на организаторската и политическа работа сред хората. Живият личен пример на комунисти и ремсисти привличаше за общото дело стотици помагачи, ятаци и съмишленици. Той респектираше, възпитаваше.
Иван Кутинов си припомни за много другарски излети до Пирин планина, организирани от Анещи Узунов, Георги Партенов, Георги Данелов и други, на които присъствували стотици хора. Общата трапеза, спонтанната програма от работнически песни и стихове създавали чудесна атмосфера. Своето истинско другарство комунистите проявявали и в нелегалната си работа, и в своите взаимоотношения.
Било е навечерието на Първи май. Един от ремсистите – Николай Младенов, се чувствувал много подтиснат. Ходил със стари оръфани дрехи, семейството му изнемогвало. Анещи усетил това и занесъл в шивашката работилница един свой костюм с молба да го преправят по мярка за Николай. За две вечери Иван Кутинов, Георги Заранков и Костадин Сораджиев свършили работа и Николай повишил самочувствието си най-вече заради другарската постъпка После станало ясно, че Анещи дал на своя боен другар по-запазения от своите два костюма.
– Подобен случай имахме и по-късно. Когато заседаваше Петият партиен конгрес, се наложи да събираме дрехи за гръцките партизани. Отидохме и при бай Петър Късов. Жена му ни каза, че той има само един костюм. Тогава той отсече: „Няма значение! Давам го!” И свали от окачалката новия си костюм, а той продължи да носи старите си панталони. Бай Ангел Папалезов например бил все по затворите, но семейството му било подкрепяно от другарите му, въпреки че тогава това било много опасно. Другарска ръка е била протягана за всички, които имали нужда. Благой Джугданов бил често интерниран, затварян, по-късно станал и партизанин. Фашистите методично и жестоко изтезавали семейството му, разграбили имуществото му. Ятаците на отряда Илия Калимков, Благой Юсев и др., събирайки продукти за отряда, отделяли по нещо и за мизеруващото семейство.
Гледах събеседника си възхитен и се радвах, че принципите на комунистическата нравственост са били светиня.
– Те са съхранени и сега – продължава Кутинов – най-вече в редовете на работническата класа. Една бригада в „Тютюнева промишленост” например преди години се грижеше за сираче от пансиона, докато завърши военната си служба и стъпи на краката си. Въпреки че държавата бе осигурила издръжката му, те му дадоха и от човешката си топлота…
Неволно преминахме и към личния пример на тези, които ръководят.
– Ако Иван Гулев и Григор Марков имаха обаяние, то бе най-вече заради това, че покриваха думите с делата си. Гулев бе най-уважаваният напълно заслужено. Изключително скромен и отзивчив, всестранно образован, той ежечасно се раздаваше, бе неизменно между нас, внимателен. Заемаше се с най-отговорните дела на отряда. Григор Марков бе неуморим. Нещо обикновено бе за него да тръгне от „Харами бунар”, да присъствува на среща в Гайтаниново или Зърнево и на сутринта да се върне в отряда. И никога не показа умора или отегчение. Прекрасен другар, той винаги знаеше проблемите ни и винаги се стараеше да ги решава и да помага безкористно.
Другарството ни бе като капчица роса. При един поход от Пирин за Родопите, на Янко от Гайтаниново му прилошава. На свой риск Иван Папалезов, който носел един килограм захар (неприкосновен запас за отряда) му предложил бучка захар, но той категорично отказа.
Издържал бе не само в похода, но и на изкушението да се подкрепи с бучка захар, защото тя била на всички! Дори когато физическите сили отслабвали, моралните устои въздигали човека. Затова могъл да преживее изпитанията с помощта на другарството – това свято човешко достояние.
Разделих се с Иван Кутинов и у мене кой знае защо се надигна с по-голяма сила презрението към тези, които захвърлят другарството като ненужна носна кърпичка. Изпитах съжаление към моя съученик, чиято максима за другарството се свежда само до неписания закон „Ти на мене – аз на тебе”.
Be the first to leave a review.
