Семейство от Гоце Делчев след 8 г. гурбет в Никозия: Кипърците са абсолютни бохеми, работят 5 дни, а уикендите се изнасят по селата на мощни трапези с близки и приятели
-
- декември 8, 2015
Семейство Яна и Добрин Козареви са от Гоце Делчев, тази есен се завърнаха от осемгодишен гурбет в Кипър, където израсна и 9-годишната им дъщеря Мария и където се роди тригодишният им син Димитър. Специално за вестник „Струма“ Яна разказа за живота в островната държава.
– Яна, как се решихте като младо семейство с мъничко дете да заминете в чужбина?
– Трудно се справяхме в България, дъщеря ни бе на една годинка. Само Добрин работеше, аз бях в майчинство, имахме заем към банка и бяхме много притеснени. Вместо да седим и да се оплакваме, решихме да си пробваме късмета навън. Никога преди това не бяхме ходили в чужбина, но се решихме да опитаме. Пуснахме си CV в сайт за обяви за работа в чужбина. Тогава имаше много обяви, тъй като кризата в чужбина още не беше настъпила. Одобрени бяхме на няколко места в Кипър, но ние избрахме столицата Никозия, където работата е целогодишна. Повечето работа в другите градове на Кипър е сезонна. Съпругът ми започна пръв във фирма за подови настилки. След това аз започнах като касиер в минимаркет. На Добрин му бе по-лесно, защото знаеше гръцки език. Аз се оправях доста по-трудно, защото владеех само английски език. Бързо наваксах обаче, за да се интегрирам максимално адекватно, използвах дори почивките си в магазина, за да уча езика.
– Какъв е стандартът на живот в Кипър?
– В периода, в който отидохме – преди световната икономическа криза, бе изключително висок. Наемите на жилищата са много солени. За нашето жилище и за детската градина на дъщеря ни отиваше цялата заплата на единия от нас. Храната и бензинът обаче бяха много евтини. Там никой никога няма да остане гладен. С другата заплата и тримата с Мимето изкарвахме месеца спокойно и без лишения. За много кратък период от време си стъпихме на краката, изплатихме заема и започнахме дори да спестяваме. Моето послание към българите, които седят у нас и оплакват живота си, е да рискуват. Изходът от положението на всеки един е в неговите ръце. Манталитетът на нашенеца е страх от риск, а това не е хубаво.
– Дъщеря ви Мария е била на годинка, като сте сменили мястото на живот. Как порасна тя, като навън говорехте гръцки, а вкъщи – български?
– Само седмица след като пристигнахме, веднага я пуснахме на детска градина. Тя дори още не можеше да говори. Попаднахме на страхотна учителка, която с изключителен методически подход я научи на гръцки език. На нас с баща й ни бе по-трудно да я научим на български, защото по цял ден тя комуникираше на гръцки. Много време вкъщи смесваше двата езика, но с течение на времето се оправи.
– Как кипърци посрещнаха банковата криза, която разтърси острова през 2012 година?
– Всички бяха категорични, че подобен шок не е разтърсвал Кипър от войната през 1974 година. Хората бяха смразени, магазините буквално спряха да работят, банките бяха затворени близо месец и всички бяхме в паника. Икономиката се парализира. Оборотите в магазина, където работех, паднаха драстично. Шефът ми имаше 27 магазина, всичките бяха затворени в продължение на една-две години и той фалира. Кризата се реши с много болезнена за хората финансова операция – от депозитите на кипърците, и не само на тях, в Националната им банка оставиха само по 100 хиляди евро. Всички суми над тази останаха в полза на държавата. А дори и тези 100 хиляди, които имаш, не можеше да теглиш в продължение на повече от година. Това беше един ценен житейски опит за нас, защото разбрахме, че не само банките са ефикасен финансов инструмент, хубаво е човек да инвестира парите си и за щастие в България това все повече се проумява.
– Кризата в Кипър промени ли манталитета и начина на живот на гърците?
– Може да прозвучи скандално, но кипърци не се считат за гърци. Те имат изключително богата собствена история и дори езикът им се различава от гръцкия – както македонският от българския. Кипърците не се считат за наследници на Византийската империя. Смятат, че империята има отпечатък на острова, но той е един от много отпечатъци. Те си имат собствен бит, култура и традиции. Единственото свързващо звено между гърците и кипърците е гръцката православна църква. Аз не обобщавам всички, но повечето са на това мнение. Но иначе кризата промени манталитета на кипърците. След кризата животът им не остана толкова сигурен и спокоен. Преди банките отпускаха много лесно потребителски кредити и всички се възползваха от това, но всичко свърши.
– Вие как се интегрирахте в тяхното общество?
– Кипърци са изключително топли и сърдечни хора, много са състрадателни, никога не биха оставили човек в трудно положение и са готови да помогнат, като помощта им е безкористна. Имахме съседи, които видяха, че имаме две малки деца, и ни оставяха цели чанти пред вратата с чисто нови детски дрехи. В чантите имаше елегантно и сърдечно надписани картички. Те правиха всичко това, без въобще да натрапват присъствието си. Искам да отбележа също, че в училищата в Кипър няма никакво национално деление или расизъм.
– В битов аспект какви са кипърци?
– Абсолютни бохеми са. Работят пет дни, като събота и неделя посвещават на мощни трапези с близки и приятели. С нетърпение очакват всеки празник. През всички празници в Никозия не остава почти никой. Всички се изнасят по селата, при тях селският туризъм е силно развит. И точно в такива дни ние чувствахме много силно липсата на родината ни и близките ни.
– Защо решихте да се върнете в България?
– На първо място – защото загубих работата си след кризата и фалита на работодателя ми. Но това не е основната причина, работа можех да намеря, но с доста по-ниска заплата отпреди. Друга причина е, че съпругът ми, който бе най-дългогодишният работник във фирмата, с най-добра квалификация, получаваше заплата, много по-малка дори от неговите помощници кипърци. И то само заради това, че е чужденец. Добрин постави условие на шефа си – да почне да му дава адекватна заплата. След получения отказ взехме решение да се приберем в Гоце Делчев. Решихме и вярваме, че Бъгария може да предостави възможност за развитие на млади, трудолюбиви и предприемчиви българи! Животът е като една монета, има две страни – едната е негативизмът, който е доста срещан, но от другата – вярата и оптимизмът. Ние държим монетата обърната към нас с позитивната страна…
Be the first to leave a review.
