За Баничан знаят чак в Антрактида, а вие знаете ли какво е пищюмал?
-
- април 22, 2015
„Цветни приказки без край върху везалите пищюмали (престилки) на Баничан“ или как да съхраниш местния занаят за идните поколения
Югозападна България. В планински район на 5 км. от гр. Гоце Делчев се е сгушило китното село Баничан. Точно тук се намира сградата на НЧ „Изгрев – 1930″ – гордият победител в категория „Изкуство и култура за развитие“ на конкурса „АГОРА 2014″. Читалището поддържа традициите в с. Баничан вече 85 години. Призът, получен на конкурса, е висока оценка за неуморния труд на работещите в читалището и същевременно е израз на изпълнен личен дълг към предците им.
Какво всъщност представляват прочутите везани баничански пищюмали?
Пищюмалът е един от най-старите елементи в облеклото на българина. Произходът му е от праисторическата престилка. Жените са се опасвали през целия си живот – от детството, през моминството, та до дълбока старост. Носенето на пищюмала предпазвало от болести и било знак за съхранени детеродни органи. Навремето било срамно на Великден или Коледа жената да не се премени с красив везан пищюмал. Пищюмалите са престилки, които са се тъкали още в далечното минало в рамките на потребностите на членовете на българското семейство.
В района на гр. Гоце Делчев са се отглеждали много овце, от които се добивала вълна – главна суровина за направата на пищюмалите. Момичетата са били обучавани още от най-ранна възраст да изработват престилките под ръководството на майките си. Това било белег за приемствеността не само между поколенията, но и между родовете. Уменията са се предавали не само от майка на дъщеря, но и от свекърва на снаха. В миналото жените са везали и тъкали пищюмалите по седенки, открадвайки малко свободно време наред с полската и домакинската работа. На седенките са се пели песни, раздумвали са се селските новини, а по това време ставала и „сгледата“ между моми и ергени. Румяна Джибова – секретар на НЧ „Изгрев – 1930″ разказва, че днес се провеждат сбирки в читалището, които много наподобяват седенките от миналото. Именно на тези сбирки вече са обучени 10 млади жени и момичета да бродират престилки.
Пищюмалите – тази феерия от багри са запазени в напълно автентичен вид и до днес. Всички 14 модела пищюмали носят следите на вековете, многообразие и красота. Румяна Джибова разказва, че по-възрастните жени са носили потъмни на цвят престилки, а цветовете бяло и червено са символ на не- обвързаността на момата. В мотивите на пищюмалите са вплетени изобилие от символи: за омилостивяване на божествата, за прогонване на зли сили и за изцеление на болести, против уроки и лоши очи. Престилките са се носили, за да осигурят плодовитост на жените, плодородие на полето, здраве на децата в семейството. Селският бит, природата и многообразието на животинския свят са вдъхновявали жените да използват определени мотиви, вплетени в пищюмалите и чорапите – звездичк, котешки стъпки, жълтият цвят, символизиращ преклонението пред силата на природното светило, даващо живот.
Някои пищюмали се тъкат на хоризонтален стан, а други модели се везат върху изтъкано лито платно. Основата на всички е алена на цвят. Има различни техники, които художничките-приложнички използват – „пет куки“, „кит“, „ресни“. Вплетените орнаменти варират от най-простия геометричен елемент до твърде сложни комбинации от геометрични фигури: кръстове, очи, ромбични фигури. Накрая престилките се обточват с жълти конци. „Пищюмалите не са трудоемки за изработка. Важното е да сте в подходящо емоционално състояние и да имате желание да създадете нещо красиво, което искате да предадете след това на наследниците си!“, сподели Румяна Джибова.
Баничанскиге чорапи
НЧ „Изгрев – 1930″ се гордее с успешната реализация и на още един проект „Плетените чорапи на Баничан – вълшебство от красота и изкуство“. Информацията за проекта достига дори до Брюксел, а резултат от него е създаването на единствен по рода си мобилен „Музей на чорапа“. Това е своебразен иновативен подход за представянето на с. Баничан със собствен QR код. Всички модели чорапи и пищюмали са цифровизирани и качени на сайта на читалището. Така „чорапът“ се превръща в символ на гр. Гоце Делчев и визитка на с. Баничан. „Използвам възможността да призова хората да станат поддръжници и разпространители на своята култура, като ни изпращат чорапи от своя край заедно с послание към тях. Целта ни е да обогатим музея, но и да покажем съхранените модели от различните краища на България. Вече имаме дарени чорапи от гр.Смолян. Нека заедно да съберем на едно място това богатство!“, споделя с въодушевление Румяна Джибова.
На сайта на читалището – игра за младите
На сайта на читалището може да откриете забавна игра-викторина. Тя е насочена към младите. Румяна Джибова разказва как се е зародила идеята за играта: „Искаме да накараме децата, играейки, да научат полезна информация за пищюмалите и за: българските традиции. Не мога да ви опиша разочарованието си от резултатите от националното външно оценяване по история сред българските ученици. На въпрос от теста ,Човек и общество“ „Кой източник на знания за миналото е материален?“ верният отговор „носия“ е бил посочен от най-малък процент ученици.“
Баничанския кромид
По инициатива на читалището в’ с. Баничан се провежда и кулинарен конкурс на тема „Вкусът на празника, наречен, обречен и вечен“. Румяна Джибова разказва за традиционните ястия, като проява на творчеството на народа ни: „Характерните ястия – „Огледна баница с кромид“, „Гули“, „Шупла“ са се хапвали от млади и стари по седенките. За всеки повод си има специфични ястия, които са се приготвяли. Носителката на награда „Автентични шедьоври“ Тодорка Ланджова ни представи истинска кулинарна виртуална книжка с автентични рецепти. Националната
кухня е неизменна част от делника и празника на българина и трябва да се съхрани!“.
И още ръкоделия от Гоцеделчевско…
В с. Баничан се бродират не само женски носии, но и саи и ризи. Всички тези атрибути могат да бъдат видени в читалището. Сбъдната мечта за държателите на читалището ще е създаването на музей в селото, в който да се съберат на едно място всички символи на автентичния български фолклор от района. „Един такъв музей би се превърнал истински културен храм!“, коментира Румяна Джибова.
Магията за създаваш красота
„Народното изкуство има право на живот повече от всякога. Чрез него младите хора усвояват нравствени добродетели. Естетическо възпитание може да се постигне, като се черпят идеи от непреходност- та и устойчивостта на културното ни наследство. При обучението
за плетене и везане се получава така наречената трудова терапия. Участниците в процеса споделят, че се унасят и забравят за дребните си ежедневни проблеми!“, с гордост заявява секретаря на читалището.
Посланието на НЧ „Изгрев -1930″
„Инициативите на читалището срещат огромната подкрепа на Община Гоце Делчев в лицето на кмета Владимир Москов. Това съдействие от страна на местната управа води само до положителни резултати“, обяснява Румяна Джибова и обобщава, че тя и екипът й желаят да продължат все така да стимулират устойчивото развитие на с. Баничан и да превърнат селото в още по-атрактивна дестинация за културен туризъм. От с. Баничан призовават всеки, който има енергия и желание да последва примера им и ефективно да използва богатото културно наследство на родното си място!
По време на церемонията по награждаване на „АГОРА 2014“ НЧ „Изгрев – 1930“ получи обещание проектът им да бъде качен в електронната библиотека на българската база на остров Ливингстън, Антарктида. Какво по голямо признание от това?
Снимки: НЧ „ Изгрев – 1930″
Автор: Радина Мин- дева
Източник: НПО Портал, 09 Април 2015
Be the first to leave a review.
