За Баничан знаят чак в Антрактида, а вие знаете ли какво е пищюмал?

„Цветни приказки без край върху везалите пищюмали (престилки) на Баничан“ или как да съхраниш местния занаят за идните поколения

Югозападна България. В планински район на 5 км. от гр. Гоце Делчев се е сгушило китното село Баничан. Точно тук се намира сградата на НЧ „Изгрев – 1930″ – горди­ят победител в категория „Изкуство и култура за развитие“ на конкурса „АГОРА 2014″. Чита­лището поддържа тра­дициите в с. Баничан вече 85 години. Призът, получен на конкурса, е висока оценка за не­уморния труд на рабо­тещите в читалището и същевременно е израз на изпълнен личен дълг към предците им.

Какво всъщност представляват прочу­тите везани баничански пищюмали?

Пищюмалът е един от най-старите елементи в облеклото на българина. Произходът му е от пра­историческата престил­ка. Жените са се опасвали през целия си живот – от детството, през моминството, та до дълбо­ка старост. Носенето на пищюмала предпазвало от болести и било знак за съхранени детеродни органи. Навремето било срамно на Великден или Коледа жената да не се премени с красив везан пищюмал. Пищюмалите са престилки, които са се тъкали още в далеч­ното минало в рамки­те на потребностите на членовете на българско­то семейство.

В района на гр. Гоце Делчев са се отглеждали много овце, от които се добивала вълна – главна суровина за направата на пищюмалите. Моми­четата са били обуча­вани още от най-ранна възраст да изработват престилките под ръко­водството на майките си. Това било белег за при­емствеността не само между поколенията, но и между родовете. Уме­нията са се предавали не само от майка на дъще­ря, но и от свекърва на снаха. В миналото же­ните са везали и тъкали пищюмалите по седенки, открадвайки малко свободно време наред с полската и домакинска­та работа. На седенките са се пели песни, раз­думвали са се селските новини, а по това вре­ме ставала и „сгледата“ между моми и ергени. Румяна Джибова – се­кретар на НЧ „Изгрев – 1930″ разказва, че днес се провеждат сбирки в читалището, които мно­го наподобяват седенки­те от миналото. Именно на тези сбирки вече са обучени 10 млади жени и момичета да бродират престилки.

Пищюмалите – тази феерия от багри са запа­зени в напълно автенти­чен вид и до днес. Всички 14 модела пищюмали носят следите на векове­те, многообразие и кра­сота. Румяна Джибова разказва, че по-възраст­ните жени са носили по­тъмни на цвят престил­ки, а цветовете бяло и червено са символ на не- обвързаността на мома­та. В мотивите на пищюмалите са вплетени из­обилие от сим­воли: за омилостивяване на божествата, за прогонване на зли сили и за изцеление на болести, против уроки и лоши очи. Престилки­те са се носили, за да осигурят плодови­тост на жените, плодо­родие на полето, здраве на децата в семейството. Селският бит, приро­дата и многообразието на животинския свят са вдъхновявали жените да използват определе­ни мотиви, вплетени в пищюмалите и чорапи­те – звездичк, котешки стъпки, жълтият цвят, символизиращ прекло­нението пред силата на природното светило, да­ващо живот.

Някои пищюмали се тъкат на хоризонтален стан, а други модели се везат върху изтъка­но лито платно. Основата на всички е алена на цвят. Има различни техники, които художничките-приложнички използват – „пет куки“, „кит“, „ресни“. Вплетените орнаменти варират от най-простия геомет­ричен елемент до твър­де сложни комбинации от геометрични фигури: кръстове, очи, ромбични фигури. Накрая престил­ките се обточват с жълти конци. „Пищюмалите не са трудоемки за изработ­ка. Важното е да сте в подходящо емоционално състояние и да имате же­лание да създадете нещо красиво, което искате да предадете след това на наследниците си!“, спо­дели Румяна Джибова.

Баничанскиге чора­пи

НЧ „Изгрев – 1930″ се гордее с успешната ре­ализация и на още един проект „Плетените чо­рапи на Баничан – въл­шебство от красота и из­куство“. Информацията за проекта достига дори до Брюксел, а резултат от него е създаването на единствен по рода си мобилен „Музей на чорапа“. Това е своебра­зен иновативен подход за представянето на с. Баничан със собствен QR код. Всички модели чорапи и пищюмали са цифровизирани и качени на сайта на читалището. Така „чорапът“ се пре­връща в символ на гр. Гоце Делчев и визитка на с. Баничан. „Използ­вам възможността да призова хората да станат поддръжници и разпро­странители на своята култура, като ни изпра­щат чорапи от своя край заедно с послание към тях. Целта ни е да обога­тим музея, но и да пока­жем съхранените модели от различните краища на България. Вече има­ме дарени чорапи от гр.Смолян. Нека заедно да съберем на едно мяс­то това богатство!“, спо­деля с въодушевление Румяна Джибова.

На сайта на читалището – игра за младите

На сайта на читали­щето може да откриете забавна игра-викторина. Тя е насочена към мла­дите. Румяна Джибова разказва как се е зароди­ла идеята за играта: „Ис­каме да накараме деца­та, играейки, да научат полезна информация за пищюмалите и за: бъл­гарските традиции. Не мога да ви опиша разо­чарованието си от резул­татите от националното външно оценяване по история сред български­те ученици. На въпрос от теста ,Човек и обще­ство“ „Кой източник на знания за миналото е материален?“ верният отговор „носия“ е бил посочен от най-малък процент ученици.“

Баничанския кромид

По инициатива на чи­талището в’ с. Баничан се провежда и кули­нарен конкурс на тема „Вкусът на празника, наречен, обречен и ве­чен“. Румяна Джибова разказва за традицион­ните ястия, като проява на творчеството на на­рода ни: „Характерните ястия – „Огледна баница с кромид“, „Гули“, „Шу­пла“ са се хапвали от млади и стари по седенките. За всеки повод си има специфични ястия, които са се приготвяли. Носителката на награда „Автентични шедьоври“ Тодорка Ланджова ни представи истинска кулинарна виртуална книжка с автентични ре­цепти.            Националната

кухня е неизменна част от делника и празника на българина и трябва да се съхрани!“.

И още ръкоделия от Гоцеделчевско…

В с. Баничан се бро­дират не само женски носии, но и саи и ризи. Всички тези атрибути могат да бъдат видени в читалището. Сбъдната мечта за държателите на читалището ще е създа­ването на музей в село­то, в който да се съберат на едно място всички символи на автентич­ния български фолклор от района. „Един такъв музей би се превър­нал истински културен храм!“, коментира Румя­на Джибова.

Магията за създаваш красота

„Народното изкуство има право на живот по­вече от всякога. Чрез него младите хора ус­вояват нравствени до­бродетели. Естетическо възпитание може да се постигне, като се черпят идеи от непреходност- та и устойчивостта на културното ни наслед­ство. При обучението

за плетене и везане се получава така нарече­ната трудова терапия. Участниците в процеса споделят, че се унасят и забравят за дребните си ежедневни проблеми!“, с гордост заявява секре­таря на читалището.

Посланието на НЧ „Изгрев -1930″

„Инициативите на читалището срещат огромната подкрепа на Община Гоце Делчев в лицето на кмета Влади­мир Москов. Това съдей­ствие от страна на мест­ната управа води само до положителни резул­тати“, обяснява Румяна Джибова и обобщава, че тя и екипът й желаят да продължат все така да стимулират устойчивото развитие на с. Баничан и да превърнат селото в още по-атрактивна дестинация за културен туризъм. От с. Баничан призовават всеки, който има енергия и желание да последва примера им и ефективно да използва богатото културно на­следство на родното си място!

По време на церемо­нията по награждаване на „АГОРА 2014“ НЧ „Изгрев – 1930“ получи обещание проектът им да бъде качен в елек­тронната библиотека на българската база на остров Ливингстън, Ан­тарктида. Какво по голя­мо признание от това?

Снимки: НЧ „ Изгрев – 1930″

Автор: Радина Мин- дева

Източник: НПО Пор­тал, 09 Април 2015