Църквите – стожерите на вярата в селата

Демографската криза удари тежко много от малките населени места в България. Най-вече в тези села и паланки, които са отдалечени от големите градове. В онези селища, разположени в труднодостъпни местности или високо в планините. Все повече са тези от тях, които просто изчезват от картата на страната ни. Е, някъде има по един-двама души, колкото да мъждука огън в нечий дом, да има живот в някое забравено от управниците селце. Картината там е тъжна – няма кметство, няма училище, няма здравна служба. Сградите са или опустели и приличат на грозни скелети, или отдавна са разрушени и няма никакви следи от миналото, когато и тук са живели много хора, обичали са се, раждали са се деца, празнували са, посрещали са заедно несгодиет и ударите на съдбата.

Но те са все така там. Някои от тях вдигнати преди век, други – преди два века, а трети – строени преди много столетия. Да, говорим за църквите, тези молитвени домове на православната вяра, които са стожерите на българщината. Даже и там, където вече не е останал нито един човек. За да напомнят за историята, за да „бият камбаната”, че вярата си никога не бива да губим и да забравяме.

А какво е село без църква? То е като храм без олтар. Затова сякаш в последните години много родни населени места се обединяват и вдъхновяват от идеята да съградят православен храм. Някъде въобще не е имало молитвен дом, другаде пък светите обители са стари, малки и отдалечени от селищата. Вярата е тази, която събира хората, вярата е тази, която дава надежда. На практика църквите в малките села са единственото място, където се съхранява българщината, след като училищата почти навсякъде са закрити. Все повече са тези, които намират смисъл на битието си в градеж на църква.

Това най-добре знаят в благоевградското село Церово, където преди две години Неврокопският митрополит Серафим освети църковната камбана – сребърна, прекрасна, с чуден глас, измайсторена чак в руския град Воронеж.

„Нека звукът на тази първа камбана ни пробужда духовно. Нека ни подсеща да вършим добри дела, нека ни подсказва, че трябва още работа, за да се довърши и изографиса целия храм, за да го осветим и него!”, бяха думите на владиката.

Достолепната църква извисява снага в началото на благоевградското село. Тя вече е изцяло построена. Хората в Церово успяха след 22 години усилия и борба с различни институции да вдигнат мечтания православен храм, който ще носи името на свети Пантелеймон. С камбанарията и кръста върху нея църквата е висока над 16 метра. Вътрешното пространство е с площ 165 квадратни метра.

„С тази вяра ще постигнем всичко. Тя ни помага да минем и сега през този опасен коронавирус. Църквата ни ще се вижда от целия Благоевград. Ще поставим и ефетно осветление. Гордеем се с този наш първи храм. Моите две деца са вече големи, но не съм ги кръстил, защото искам тук, в нашата църква, да ги кръстя. И вярвам, че това ще се случи. Село, в което има толкова много деца, толкова много вяра, а скоро и действащ храм, няма как да загине”, споделят местните хора.

Нова църква построиха и в санданското село Катунци след повече от 10 години упорит труд, воля и вяра на местните хора. Храмът „Свето Успение Богородично” е напълно измазан и грабва погледа отдалече. А работата около постройката не секва. Доброволци от селото монтираха плочки край храма, за да бъде облагородено и пространството до църквата.

Катунци продължава да разчита на добрата воля на дарители, както и на доброволния труд на местните жители, за да бъде изцяло изографисан новият храм.

Когато правиш нещо с вяра и любов, рано или късно ще успееш. Доказват го хората и в санданското село Джигурово, които години наред градят камък по камък своя мечтан православен храм. Църквата вече е напълно построена и се издига в целия си блясък в центъра на населеното място. Храмът е с уникална архитектура и площ от близо 300 квадратни метра. Новата света обител ще е на два етажа и ще носи името „Свети свети Петър и Павел“. Тя е в самия център на селото, на метри от сградата на кметството.

Църквата е умалено копие на храм-паметника „Александър Невски” и впечатлява всеки, който я види. „Горди сме с нашето дело! Бавно, но сигурно напредваме. Разбира се, че ще ни трябват още доста средства, за да закупим църковна утвар и да я изографисаме. Но връщане назад няма. Вярвам, че ще се справим с помощта на дарители, които вярват в нашата благородна кауза”, споделят жителите на Джигурово.

С божията помощ и подкрепата на добри хора жителите на благоевградското село Долно Българчево сбъднаха над 90-годишна мечта – да съградят нова църква. Тя обаче също трябва да се изографиса.

Местните хора сега ходят да се молят в църквата „Света Петка“, която е между тяхното село и съседните селища Горно Българчево и Зелен дол. Всички те вярват, че скоро ще палят свещи в новия си молитвен дом.

Храмът представлява кръстокуполна сграда на един етаж и емпоре за женското отделение. Над входа се издига камбанарията, която във височина преминава в отворен шестстенен барабан и завършва с купол. Двете основни полуцилиндрични тела се пресичат и образуват централното пространство на храма. Централният купол е разположен върху осмостенен барабан. Олтарът завършва с по-голяма апсида и е повдигнат с едно стъпало от централното пространство. Една от камбаните за храма там е дарение от президента Росен Плевнелиев /2012-2017 г./.

Едно е сигурно. И вчера, и днес, и утре. Няма по-богоугодно дело от това да съградиш храм. А това дело увлича хората, прави ги по-добри, по-съпричастни, държи живи селата, защото хората в тях имат мисия. За да има къде да палят свещи, да съхранят вярата си и да не губят надеждата си в по-доброто утре.