Медийните войни у нас винаги са приличали повече на битка с кал в провинциално селце, отколкото на шахмат между титани. Преди години Мартин Карбовски, тогава още по телевизиите и все още неприлично актуален, обяви война на Топ Преса, тъй като имахме дързостта да разровим медийната магла и да публикуваме скандален материал за знахарската индустрия на баба Юлия от Крибул. Последва традиционната лавина от БТВ, където Карбовски и компания громяха и се обясняваха, а задкулисно се говореше за онези прословути 15 000 лева хонорар, уж платени от сина ѝ — Ванчо Земеделски – Хамъра.
Днес сигналите са обърнати. Карбовски е аут от медийната карта, с повече обвинения зад гърба си, отколкото фенове на новата му страница. От скандали с корупция и фалшиви обещания, до най-новата патриотична схема как Евросъюзът ще ни вземе спестяванията в името на нечия война. А Топ Преса? Ние тук тринайсет години оцеляваме, търкаляме се във фекалния поток, където рибите плуват срещу течението, и днес сме с рейтинг над 1 000 000 уникални читатели седмично.
Суровият извод ли? Във време на фалшиви пророци и евтини сензации издържат точно онези, които не са на хранилка, а на амбразурата. Така че, Карбовски, дори и хомонорарът ти да беше истина, ние все пак сме тук, за да го осветлим и припомним — докато магията на Крибул може да превърне вода във вино, само истинската журналистика превръща мръсотия във рейтинг.
Топ Преса – оцелява там, където другите сами се удавят в собствената си пяна.
