Топ Преса: С принос в народната култура и познание 140 години от рождението на Димитър Молеров – учител, писател, фолклорист и деец на освободителните борби

Борислав СТРУМЯНОВ

Димитър Георгиев Молеров е издънка от големия и много буден възрожденски род Молерови от Банско. Родът се вписва в исторически и други летописи с много родолюбиви дела, сътворени от живописци, революционери и просветители.

Самият Димитър Молеров е с принос в фолклористиката, бил е учител, служил е като писател с перо, не са му чужди и борбите за национално освобождение.

Роден е в Банско през 1874 г., а почива в София на 4 октомври 1961 г.

Още като юноша се озовава в Солун, където завършва тамошната мъжка българска гимназия, сега преместена в Благоевград като Бивша Солунска с име НХГ „Св. Св. Кирил и Методий”. От 1903 г. се отдава на учителското поприще. Това се оказва една дълга просветителска одисея, която започва от Силистра, минава през Битоля, Сливен, Велико Търново, Разлог и стига до Банско. Като революционен деец се подвизава най-вече в битолско, където работи и като член на Окръжния комитет на ВМРО.

Димитър Молеров остава трайни следи в революционната си деятелност, но още по-трайно и неподвластно на времето е това, което се създава в областта на фолклористиката. Много години събира фолклорни материали. Перото му се насочва и към писателството и е автор на голямото обследване „Стойна Пострумска”. Известен е и с големите научни изследвания на наречието на говора в Разложко. Резултат от научните му обследвания са книгите „Вторични ударения в разложкия говор”, „Принос към книжовния речник”. Написва идилията „Тенка и Китен” и оперната идилия „Змейова невеста”, още драмите „Юда Искариотски” и „Хайдушка поляна”.

Заслуга на Димитър Молеров е и това, че той пръв пише за известната Банска художествена школа. Не може да не се отбележи и приносът му в събирането на много народни песни, гатанки, задявки, приказки, в описанието на народни обичаи, много от които публикува в сборника „Народни материали от Разложко”. Подвизава се и в поезията с псевдонимните си имена Конаревски и Пиновски, има помествани поеми и стихотворения в печата.

Разказва ли се за големите народополезни дела на Димитър Молеров не може да се подмине и фактът, че за това му е повлияла и родовата обстановка. В много случаи е работил заедно с брат си Костадин (Кочо) Молеров, също деец на освободителните борби. От род Молерови е и Димитър Тодоров Молеров, който пък е известен живописец от Банската художествена школа. Име в рода, а и в обществените дела, е и Симеон Молеров (Пръчко капитан), който участва и в пленяването на американската мисионерка Мис Стоун през 1901 г. по време на нашумялата афера „Мис Стоун”, осъществена от дейци на ВМРО, начело с войводата Яне Сандански и завършила с 14 500 златни лири откуп, равняващ се на около 110 кг злато. Симеон Молеров е бил и кмет на Банско след освобождението.

Друг Симеон Молеров, но по баща Димитров, се вписва в Банската худажествена школа като един от най-дейните й членове. Четката му е сътворила много образи на светци и религиозни сцени, които и сега са място на молитви в много църкви и други религиозни обекти.

Пише ли се за род Молерови, пропуск ще е , ако не се посочи и родовата къща, известна и сега като Молеровата, построена през 1850 г. от хаджи Тодор Ушев и отдавна обявена за паметник на културата.