Ненаказан за смъртта на Чората полицай няма да получи обезщетение, нищо че е бил в затвора

Софийският апелативен съд (САС) отхвърли исковете за 576 000 лева обезщетения, които Борис Механджийски – един от петимата полицаи, признати за виновни за смъртта на Ангел Димитров-Чората, заведе срещу прокуратурата.

Те са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като Механджийски иска да бъде обезщетен със 70 000 лева само за това, че е лежал 8 месеца в затвора, въпреки че делото за смъртта на Чората приключи, без да бъдат наложени наказания на полицаите, защото давността за това изтече. Отделно той претендира за още 430 000 лева обезщетения за неимуществени вреди за два периода от наказателното дело – до 2011 г., когато беше оправдан от Върховния касационен съд (ВКС), както и до последното решение на ВКС от 2021 г., с което пък не е наказан. Механджийски иска и над 76 000 лева за имуществени вреди от воденото срещу него дело.

През 2022 г. Софийският градски съд (СГС) му присъди единствено обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди, защото прие, че той е изтърпял по-тежко наказание от това, което би могъл да получи, ако давността за наказателно преследване не беше изтекла. Съдебната сага със смъртта на Чората продължи 16 години, като накрая полицаите бяха признати за виновни, че са причинили смъртта му, но по непредпазливост и с бездействие. За това престъпление обаче наказанието е до 5 години затвор и давността беше изтекла далеч преди постановяването на крайния съдебен акт, поради което и на полицаите не бяха наложени наказания. До него пък се стигна след възобновяване на процеса, когато Механджийски и бившите му колеги вече бяха 8 месеца в затвора и изтърпяваха наложените им преди това наказания, когато бяха осъдени за умишлено убийство на Чората.

За да присъди първоначално обезщетение на Механджийски, съдия Евгени Георгиев от СГС обясни в решението си, че ключово е съдът да отговори дали държавата дължи обезщетение, когато гражданинът не е бил оправдан, а е бил признат за виновен, но наказание не му е било наложено поради изтекла давност.

Според него отговорът не е еднозначен и зависи от това какво е било изтърпяваното наказание и какво наказание би наложил съдът, ако давността не е изтекла. Тълкуването му е, че вреди настъпват само ако изтърпяваното наказание е по-тежко от това, което би наложил съдът, ако давността не е изтекла. В решението на СГС, за което „Лекс“ съобщи тогава, съдия Георгиев даде хипотетичен пример със смъртното наказание. Хипотезата беше за човек, осъден на смърт за извършено умишлено убийство, а изводът на съда беше, че ако присъдата бъде изпълнена, но след това делото бъде възобновено и подсъдимият бъде осъден за убийство по непредпазливост, за което не бъде наказан заради изтекла давност, то неговите близки ще имат право на обезщетение, тъй като заради действията на държавата човекът е загубил живота си.

„Настоящият случай е идентичен на разгледаната хипотеза. Това е така, защото осем месеца Борис Механджийски е изтърпявал наказание лишаване от свобода за извършено от него умишлено убийство. Впоследствие обаче, той е бил оправдан за извършването на умишлено убийство, но съдът е приел, че Механджийски е извършил убийство по непредпазливост, за което наказанието е до пет години лишаване от свобода. Съдът приема, че, ако давността не е била изтекла, щеше да бъде отложено изтърпяването от Борис Механджийски на наказанието лишаване от свобода за убийството по непредпазливост. Следователно Механджийски не би бил лишен ефективно от свобода“, се казваше в решението на СГС.

САС: Щом е признат за виновен, обвинението не е незаконно и не се дължи обезщетение

Апелативните съдии Красимир Машев (председател на състава), Златина Рубиева (докладчик) и Петя Алексиева не споделят виждането на градския съд, отхвърлят всички аргументи за осъждането на прокуратурата и отменят решението в тази му част. В своето решение те отбелязват, че въпросът за какво престъпление е признат за виновен Механджийски, е само за точното прилагане на материалния закон.

„Следователно, когато подсъдимият е признат за виновен, че е осъществил основния състав на съответното престъпление, т.е. че е осъществил неговото изпълнително деяние, дори и да е оправдан по квалифициращите признаци на същото престъпно деяние, обвинението не е незаконно. Тъй като става въпрос за едно изпълнително деяние. „Оправдаването“ по отношение на една от формите на вина не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление“, пише САС.

Съдът отхвърля и доводите, че делото е възобновено през 2014 г., след като давността вече е била изтекла, като припомня, че тогава Механджийски е бил обвинен в умишлено убийство и няма как да е изтекла давността.

„Следователно, след възобновяване на производството не е налице постановена оправдателна присъда. Подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, резултат от преквалификацията (чл. 122, ал.1 от НК) и поради обстоятелството, че е приложен закона за давността, същият не е бил наказан. Следователно налице, е наложено наказание по НК, но по реда за възобновяване на наказателното производство не е постановена оправдателна присъда. Поради това не е налице едната от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде уважен така предявеният иск. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен“, пише в заключение САС.

Съдебната сага

Ангел Димитров-Чората загина на 10 ноември 2005 г. в Благоевград при полицейската операция „Респект“, разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше съобщено, че Димитров е бил пребит от полицаите, участвали в акцията по задържането му, а обвинени и дадени на съд бяха петимата униформени. Впоследствие лекарите заключиха, че той е починал от задушаване, защото е бил с белезници на гърба и поставен по очи на земята, като тялото му е и притискано. Спорният въпрос беше полицаите ли са го притискали или собственото му тегло.

Първоначално Софийският военен съд призна за виновни и петимата за това, че са убили Димитров умишлено и с особена жестокост, като Мирослав Писов беше осъден на 19 години затвор, а останалите на по 18 години лишаване от свобода. Последва „съдебна въртележка“ между инстанциите, като Военно-апелативният съд (ВоАпС) първо върна делото, след това потвърди присъдите, но решението му беше отменено от ВКС и накрая намали наказанията на подсъдимите на половина, а ВКС окончателно ги оправда през 2011 г.

След това обаче процесът беше възобновен, защото близките на Чората осъдиха България в Страсбург.

Така делото отново се върна във ВоАпС, който измени обвинението в убийство по непредпазливост и не наказа подсъдимите заради изтеклата давност. После обаче друг състав на ВКС реши наново делото като въззивен съд, защото констатира толкова сериозни недостатъци в решението на военните съдии, че са обезсмислили мотивите му.

Така върховните съдии осъдиха полицаите на по 7 години затвор, след като на свой ред приеха, че те са убили Чората, като не са целели пряко умъртвяването му, но съзнателно са допускали настъпването на смъртта му, като им било безразлично дали ще умре. Именно след тази присъда униформените влязоха и в затвора.

Решението на съда в този случай обаче подлежеше на проверка чрез възобновяване на делото, както се и случи, след като върховните съдии приеха, че основното заключение за механизма на смъртта на Димитров е противоречиво.

В последното окончателно решение ВКС прие, че полицаите са извършили убийството по непредпазливост като са бездействали. След като сложили белезници на Чората и го съборили на земята, той започнал да вика, че се задушава, но униформените не направили нищо.

lex.bg