Благоевградчанинът доц. Росен Калпачки: Парадоксално е, но заради остарялата клинична пътека хора, които са прекарали инсулти и имат нужда от помощ

„Индекс на болниците” публикува ежегодния си анализ за лечението на инсултите у нас. За съжаление и през 2023 г. картината не е много по-различна от предходните години. На какво се дължи ниският процент на модерно лечение в страната, защо има скок на инсултите в Бургас и да очакваме ли промени в новия рамков договор, от clinica.bg попитаха доц. Росен Калпачки.

Той е роден в Благоевград, възпитаник е на Математическата гимназия, а през 1996 г. придобива висше образование по медицина в МУ – София. Създател е на Дружеството по инсулт у нас и началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна”, където има най-много тромболизи.

– Доц. Калпачки, защо и през 2023 г. няма съществени разлики в броя на осъществените тромболизи?

– Една от причините е остарялата клинична пътека /КП/, с която контролираме и осмисляме лечението. Повече от 15 години тази пътека не е променяна. Има известни финансови актуализации в рамките на инфлацията, но текстовете в нея са отпреди 15 години. Има логика това да се промени – докато КП е стара, не можем да очакваме колегите да са заинтригувани, дори и ценово. Лекарството, което се прилага за разтваряне на тромб в мозъка, се използва и за разбиване на тромб в сърцето или белия дроб. Но, ако разтваряте тромб в сърцето или белия дроб, това се оценява два пъти по-скъпо, отколкото, ако е в мозъка. Това не е еднолично решение на НЗОК, а на всички, които са участвали в преговорния процес, но няма логика да е така. Да не говорим, че и на децата стана ясно, че действията при инсулта са по-спешни от тези при инфаркт или белодробна емболия. Как да искаме повече хора да лекуват инсулт, след като той дори не е оценен адекватно, и това е само една от причините!

– Сега текат преговорите между НЗОК и БЛС, имаше доста заявки за промени, ще се реализират ли?

– Аз съм много обнадежден, защото за първи път има заявено желание от страна на НЗОК и БЛС за промени в КП. Дори питаха нас, работещите, мен, като част от Дружеството за инсулт, какви да са те. И дори не сме говорили за цени, а за алгоритмите, така че да станат по-достъпни и полезни за колегите и пациентите.

– И какви са нужните промени?

– Има една немалка част, свързана с множество показатели, които отдавна липсват от световните стандарти. Причината е, че пътеката е писана по време, когато това лечение беше луксозно, а идеята е то да е масово и да се извършва от екипи, в които няма много хора. Има текстове, които затрудняват едно и също лечебно заведение да извърши тромболиза и тромбектомия, защото тогава НЗОК избира да му заплати само едната дейност, но, ако тези процедури се отчетат от две болници, тогава те се плащат в пълен размер. Тоест, ако ти извършиш всичко, осигуриш резултат и комплексност на лечението, не получаваш възнаграждение. Освен това част от показанията и противопоказанията за тромболиза бяха остарели, например винаги да се улавят два венозни пътя на пациента, което губи време, и т.н. Опитахме се да опростим алгоритмите, без да сваляме нивото на компетентност – за да се прави тромболиза, е нужно да има отделение с режим на работа 24/7.

– Въпреки че в национален мащаб няма повишаване на модерното лечение, има и болници, които отбелязват напредък. С какво си обяснявате факта, че някои успяват въпреки трудностите, а други не?

– Миналата година се случи нещо много важно – започна оформянето на лоби за модерното лечение на инсулта в гилдията по неврология. Налице е вече и Дружество по инсулт, факт е първият национален конгрес по инсулт, към който имаше много голям интерес и много хора бяха мотивирани. Така че, като изключим старите играчи, новите успешни екипи са хора, които са минали при нас и са се запознали с нашето ноу-хау. Това означава, че колегите се освобождават, виждат добрия пример и го прилагат. Обществото също е по-информирано и е настроено да изисква повече, и ако пациентите отиват навреме в болница, екипът там ще трябва да се опита да проведе модерно лечение. Защото, ако пациентът закъснее, тогава лекарите ще имат оправдание да не опитват тромболиза, но ако хората пристигнат навреме, няма да има оправдание за отказ. В центъра на всеки добре работещ екип, разбира се, стоят един или двама колеги, които искат да направят най-доброто за пациента.

– Подобри ли се взаимодействието ви със Спешна помощ?

– Отново ще се върна на конгреса за инсулт, защото мисля, че тепърва ще виждаме резултатите от него. Основна част от лекциите бяха посветени на съвместната работа с колегите от Спешна помощ. Стига само сме обвинявали колегите, че трябва да водят пациентите по-бързо, защото те трябва да бъдат подпомогнати и от наша страна, като имат по-добра организация на приемането на пациентите. Защото колкото и бързо в София да докарат линейките един пациент, ако болницата каже, че няма легла, Спешна помощ трябва да намери друг екип, който да превози пациента другаде, а тя не е виновна в случая. Тоест, имаме крачка напред и в отношение на колаборацията със Спешна помощ.

– Миналата година при среден ръст с 6% на инсултите в страната има област Бургас, където той е около 50%, какви може да са причините?

– Чисто медицински причини не би могло да има. Аз си мисля, че част от причините са свързани с появата на нови дейности, с това, че Бургас е голяма област и може да се предполага, че досега е имало някакъв недостиг на екипи, които да са приемали пациентите. Друга причина е прекалено мотивиран и ангажиран екип, който да приема повече случаи, в Бургас имаме скок не само като брой инсулти, но има и повече тромболизи, което означава, че колегите подобряват работата си. Трета причина за мен са отново по-старите пътеки, защото критериите в тях за остър инсулт се размиват. Много хора имат нужда от добра диагностика или помощ, защото са прекарали множество инсулти, но в момента единственият шанс за това е да получат нов инсулт. Парадоксално е, но ако един пациент има соматично влошаване – променила се е походката му, има повишена уморяемост, не може да се справя с ежедневните си проблеми или се е събудил и говори по-трудно, ние не можем да го приемем, ако не е направил инсулт сега. А много от тези хора имат просто утежняване на мозъчно-съдова патология или съчетаването й с други заболявания, но за тях КП няма. Възможно е една част от повишения прием да се дължи именно на това.

– Повдигнат ли е въпросът за създаване на нова пътека за подобни състояния?

– Сега не знам, преди време беше поставян този проблем, дори имаше пътека за преходни нарушения, това е пропуск, който трябва да бъде запълнен. Защото, ако се случи нещо преходно, ти не си обект на лечение, но трябва да се направи диагностика, да се види какъв е проблемът – дали има стеноза на каротидната артерия, или се излиза от ритъм. Тези хора са застрашени от инсулт и трябва да се намери рисковия фактор, който да се коригира, и те да не получат инсулт утре. Може да не се създаде КП, а Апр, варианти има.

– Сега ще се обсъжда здравната стратегия за 2027 г., вие подготвихте национална стратегия за инсулта, имате ли идея до каква степен диагнозата ще намери адекватно място в националната?

– Предложенията в националната здравна стратегия се припокриват с нашите виждания почти на 100%. Това доста ме обнадежди, намеренията са доста добри. Това, което ни се иска, е тези намерения да започнат да се прилагат като реални мерки. Като лекар ми се иска тези добри намерения да намерят отражение в нашето ежедневие. Това ни мотивира да продължаваме да окуражаваме колегите да работят с модерно лечение, призивът ми към тях е, че това лечение не е опасно.

– Докъде стигна изграждането на Строук-центровете? – Макар и с не много едри крачки, нещо се направи. Миналата година имахме няколко заседания на една работна комисия, която приключи работа, и чакам институциите да го облекат в реални действия. Иначе всичко, което трябва да се прави в една европейска държава, ние го правим.