ВИДЕО: „Мил Калапот, мил парадис!…“ Земляческа среща на потомци на бежанците от с. Калапот
-
- август 10, 2016
Село Калапот, което през 1953 година гърците прекръстиха на „Панорама“, се намира на 20 километра северозападно от общинския център Просечен високо в прохода, отделящ планината Щудер от Змийница и Драмското поле от Елешкото поле.
Според някои източници най-вероятното обяснение на името Калапот е от гръцкото “калаподи“, (калъп за обувки), вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Змийница. Възможно е и да е от “калаос“, (хубав) и “поди“ (крак).
Старото местно население на Калапот е чисто българско. До към първата половина на 19 век в селото е развито железодобиването. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство
„Мил Калапот, мил парадис!…“ Земляческа среща на потомци на бежанците от с. КалапотПри избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците. През 1913 и 1918 година които калапождани и до днес назовават като „първото“ и „второто“ бягане, почти цялото население е прогонено и завинаги се изселва в България, като там остават само 2-3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот днес има в Неврокоп който от 1950 г. е Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен “Калапотската махала“
Специален инициативен комитет с подкрепата на община Гоце Делчев се зае да издири пръснатите из цялата страна и чужбина родове и наследници на бежанци от Калапот, които на 25 юни 2016 година бяха поканени на първата по рода си земляческа среща. Програмата на „Калапотската среща“ започна с водосвет и панихида в храм „Успение Богородично“ където се случиха трогателни срещи между отдавна разделени роднини. В градският парк бе засаден символът на бежанците от Калапот – Калапотския чинар който и до днес символизира центърът на селото им отвъд границата. Дълбок спомен от земляческата среща у калапождани ще остане и пресъздаването на традиционната Калапотска сватба. А песента „Дуйни ми дуйни тих ветрец“ смятана за химн на бежанците от Калапот, даде началото на нароното веселие на земляческата среща на калапождани.
Оригинален компакт диск с подробен запис на калапотската среща може да поръчате на тел. 0899 92 94 97
Be the first to leave a review.
