Легенда за църквата св. „Архангел Михаил“ в село Баничан

Свети Архангел са всанява на сестрата на най-богатия човек по това време в селото, да направи църква. Макар, че била по-голяма от брат си  Иван Стойков, той не и повярвал за сънуването.Тя го предупредила, че ще умре и този строеж ще го направи той.

Въпреки всичко, отишла и заградила мястото с върбов плет да не стъпят животните. Когато Расантия починала, светията започнал на него да се явява. Не издържал и една сутрин като се събудил,  казал на жена си Варвара, че почва да строй църква. „Ако трябва под една керемида ще живея, но църква ще има”. Намерил майстори и започнал. Поработили някой ден, но светията не ги харесал. Били много бавни. Изпратил го да потърси майсторите които строяли по това време манастира „Св.Георги”в Горна Сингартия(Хаджидимово).

Решил се и този въпрос. Полека, лека вървял строежа. Турците не давали да се строят църкви, по-високо от един човешки бой. Преданието разказва, че разрешение е искал от Голямата порта.Какво е казал там, не се знае, но са му разрешили. Така през  месец август 1864 год. е изградена и завършена църквата. Събрани са иконите.Подарени са от Иван Стойков Газянов и жена му.Жители от Неврокоп. Има подарена икона от хора живели на Папаз- чайр.Църквата  носи името на Св.Архангел Михайл-борец против духовете на тъмнината, поради което се изобразява с копие в ръцете и натиска дявола. А светеца – пазител и закрилник на селото.След построяването Иван Стойков умира. Човека дал надежда в отчаянието,радост в скръбта, смелост в страха, сила в слабостта,  признателните му съселяни решават да го положат в двора на църквата.