Топ Преса представя! Нели Михайлова най – добрият преподавател по музика в Банско!
Започваме едно приятно интервю с Нели Михайлова от град Банско.
Ще Ви представя така, че вие сте единственият учител по народна музика в град Банско, лицензиран, дипломиран, нали така?
Има и други преподаватели към читалището, но като цяло аз съм педагог по музика и народно пеене.
Като за начало ще Ви помоля да се представите пред нашите читатели.
-Аз съм Нели Михайлова, родом от Плевенско, град Долни Дъбник. Завършила съм в Плевенското музикално училище „Панайот Пипков” със специалност народно пеене.
Какво Ви доведе в Банско?
-В Банско ме доведе моя съпруг. Запознахме се през студентските години ,докато изичучавахме висше бразование, което завърших в Пловдив, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със специалност педагогика на обучението по музика. В Пловдив се запознах със него и така дойдох в Банско.
И как е да живееш в Банско?
-Страхотно е да живееш в Банско. Първото нещо, което ми направи впечатление в Банско е, че хората тук пазят много традиции. В почти всяка една къща има народна носия и много хора се занимават с музика, с фолклор, има доста женски групи, много мъжки групи и типичното Банско пеене много ме впечатли. Типичното двугласно Банско мъжко пеене.
Попаднахте на своя район, подходящ не само в личен, но и в професионален план, защото има от къде да черпите автентичност, традиции.
-Точно така, все едно чувстваш, че си попаднал точно на мястото си.
Супер. Ако трябва да използваме една музикална метафора „чукнал тъпана и ви събрал” с музиката , с любовта. Много се радвам с такива положителни хора да правим срещи.
-Моят съпруг е гайдар, той пък е завършил в Котел също музикално училище.
А той работи ли по специалността си?
-Не.
Но все пак я практикува?
-Да. Той е майстор наречен“ Сарач“ започна да изработва кожени колани за народни носии наречени още „Силяхлъци“ ,също така за прави колани за кукерски костюми
Може да се каже, че у вас е весело?
-Много е весело, да.
Вие сте момиче от Плевенско, от къде се роди любовта Ви към музиката?
-Моята любов към музиката се роди още като много малка, защото съм от семейство на музиканти. Моя дядо е бил акордеонист, певец, с него и баба ми, след това и майка ми и от там съм закърмена с музика. Наследствено е.
Само народната музика ли е във Вашето сърце или преобладават различни стилове?
-Да, харесвам и други стилове, но народната музика си ми е в сърцето.
Това е Вашата кауза, това е вашата мисия в личен, дори и в професионален план доколкото разбирам?
-Да, точно така.
Вие преподавате на малки деца?
-Да, от 3 годишни до 18 години.
Тоест широкоспектърно
-Да.
Преподавате предимно народно пеене?
-Да, народно пеене. Ръководител съм на група „Банска младост” към читалище „Никола Вапцаров-1894г ” град Банско. И ръководя лятната школа по музика към общината. Групичката „Банска младост”е създадена преди може би вече двадесет години от иконом Георги Касапинов. След идването ми в Баснко бях поканена от него заедно да ръководим групата и с течение на времето той остави всичко на мен, тъй като аз обучавам децата и индивидуално, не само като група.Опитваме се да запазим автентичността на банските песни, стараем се да пеем повече песни от Банско, които да запазим в времето.
Каква е историята на група „Банска младост”. Има ли участия зад граница?
-Да, имали сме и участия зад граница във Фестивали и туристически изложения като сме пеедставяли фолклора на Банско . Историята на групата е много дълга . Моя съпруг е един от първите ученици на иконом Георки Касапинов в група „Банска младост“ . След това много от тях са записали в музикално училище, а дори и сега вече имаме дечица записали се в хумунитарната гимназия в Благоевград. Имах ученичка ,която вече учи в Широка Лъка с народно пеене.
Тоест вече имате реализирани ученици?
-Да! Също така уастваме в много фестивали,събори и конкурси от които имаме множество златни медали и много наргаради с 1 ви места . Имаме дечица с професионални видеоклипове!
Много добре. Вие вече си имате една дългогодишна история на вашата група. Тоест Вие продължавате развитието на традицията?
-Да, продължавам.
Поздравления за това, което правите. На какво основно искате да научите децата извън музиката. Като преподавател на какви ценности и какви житейски правила?
-Искам да науча децата първо да бъдат добри и отговорни хора. Да не спират да се развиват, да пазят българския фолклор, за да може да се предава във времето. На същото се старая да възпитам и сина си -да бъде горд българин, да пази и предава фолкора за в бъдеще.
А какви са плановете, какви цели сте си поставили да речем за тази година, за напред?
-За тази година имаме няколко, дори преди дни се върнахме от фестивал. Имаше събор в Гигинския манастир, Църногорски събор- „В сърцето на Граово“ . Там бяхме посрещнати много добре от организаторите. Те останаха много удовлетворени от нашето участие, много харесаха децата. Публиката беше във възторг от изпълненията на дечицата.
Много ми е любопитно как тече развитието на една такава група. И Вие си имате предполагам готов утвърден репертоар, развивате ли го, добавяте ли?
-Развиваме го, добавяме много нови песни.
Какво добавяте, тоест как попада например една нова песен при вас?Как решавате Вие да добавите тази песен? От някоя баба, през медиите ли?
-Много от нашите песни са предимно автентични. Бански песни, както вие казахте, чути от някоя баба, от някоя група. Някоя песен например е допаднала на по-голяма част от децата, също я учим. Старая се да удовлетворя и техните желания.
Тоест те идват с идеи?
-Да, има идеи. Някоя песен например са чули по телевизията, или на концерт и искат да я научат. В групата има и много малки дечица все пак се съобаряваме и с техните умения, защото те по-трудно учат песнички, и избираме най-мелодичните за концерти, най-харесваните.
А родителите на децата, как го приемат?
Родителите са нашата упора .На тех искам да благодаря за подкрепата. Помагат ми в много .Благодарение на тях понякога ходим на участия с лични средства, с личен техен транспорт.
Тоест не се радвате на някакво задоволително финансиране. Извинявам се, но искам да Ви задам този въпрос, как се издържа такава група? Чисто финансово как съществувате?
-Ами благодарение на общината и на родителите.
Ще ми позволите този въпрос. За вас това е работа, вие по някакъв начин трябва да работите, за да се издържате. Може ли да приемем, че по-голямата част от труда Ви е в името на групата?
-Наистина е така. По-голямата част от труда ми е в името на групата и за дечицата. Ако не е била тази любов към децата и музиката аз отдавна нямаше да съм там.
Be the first to leave a review.