Топ Преса представя! Нели Михайлова най – добрият преподавател по музика в Банско!

Започваме едно приятно интервю с Нели Михайлова от град Банско.

Ще Ви представя така, че вие сте единственият учител по народна музика в град Банско, лицензиран, дипломиран, нали така?

 Има и други преподаватели към читалището, но като цяло аз съм педагог по музика и народно пеене.

Като за начало ще Ви помоля да се представите пред нашите читатели.

-Аз съм Нели Михайлова, родом от Плевенско, град Долни Дъбник. Завършила съм в Плевенското музикално училище  „Панайот Пипков” със специалност народно пеене.

Какво Ви доведе в Банско?

-В Банско ме доведе моя съпруг. Запознахме се през    студентските години ,докато изичучавахме висше бразование, което завърших в Пловдив, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със специалност педагогика на обучението по музика.  В Пловдив се запознах със него и така дойдох в Банско.

И как е да живееш в Банско?

-Страхотно е да живееш в Банско. Първото нещо, което ми направи впечатление в Банско е, че хората тук пазят много традиции. В почти всяка една къща има народна носия и много хора се занимават с музика, с фолклор, има доста женски групи, много мъжки групи и типичното Банско пеене много ме впечатли. Типичното двугласно Банско мъжко пеене.

Попаднахте на своя район, подходящ не само в личен, но и в професионален план, защото има от къде да черпите автентичност, традиции.

-Точно така, все едно чувстваш, че си попаднал точно на мястото си.

Супер. Ако трябва да използваме една музикална метафора „чукнал тъпана и ви събрал” с музиката , с любовта. Много се радвам с такива положителни хора да правим срещи.

-Моят съпруг е гайдар, той пък е завършил в Котел също музикално училище.

А той работи ли по специалността си?

-Не.

Но все пак  я практикува?

-Да. Той е майстор наречен“ Сарач“ започна да изработва кожени колани за народни носии наречени още „Силяхлъци“ ,също така  за прави колани за кукерски костюми

Може да се каже, че у вас е весело?

-Много е весело, да.

Вие  сте момиче от Плевенско, от къде се роди любовта Ви към музиката?

-Моята любов към музиката се роди още като много малка, защото съм от семейство на музиканти. Моя дядо е бил акордеонист, певец, с него и баба ми, след това и майка ми и от там съм закърмена с музика. Наследствено е.

Само народната музика ли е във Вашето сърце или преобладават различни стилове?

-Да, харесвам и други стилове, но народната музика си ми е в сърцето.

Това е Вашата кауза, това е вашата  мисия в личен, дори и в професионален план доколкото разбирам?

-Да, точно така.

Вие преподавате на малки деца?

-Да, от 3 годишни до 18 години.

Тоест широкоспектърно

-Да.

Преподавате предимно народно пеене?

-Да, народно пеене. Ръководител съм на група „Банска младост” към читалище „Никола Вапцаров-1894г ” град Банско. И ръководя лятната школа по музика към общината. Групичката „Банска младост”е създадена преди може би вече двадесет години от иконом Георги Касапинов. След идването ми в Баснко  бях поканена от него  заедно да ръководим групата и с течение на времето той остави всичко на мен, тъй като аз обучавам децата и индивидуално, не само като група.Опитваме се да запазим автентичността на банските песни, стараем се да пеем  повече песни от Банско, които  да  запазим в времето.

Каква е историята на група „Банска младост”. Има ли участия зад граница?

-Да, имали сме и участия зад граница във Фестивали и туристически изложения като сме пеедставяли фолклора на Банско . Историята на групата е много  дълга . Моя съпруг е един от първите ученици  на иконом Георки Касапинов в група „Банска младост“  . След това много от тях са записали в музикално училище, а дори и сега вече имаме дечица записали се в хумунитарната гимназия в Благоевград. Имах ученичка ,която вече учи в Широка Лъка с народно пеене.

Тоест вече имате реализирани ученици?

-Да!  Също така уастваме в много фестивали,събори и конкурси от които имаме множество златни медали и много наргаради с 1 ви места . Имаме дечица с професионални видеоклипове!

Много добре. Вие вече си имате една дългогодишна история на вашата група. Тоест Вие продължавате развитието на традицията?

-Да, продължавам.

Поздравления за това, което правите. На какво основно искате да научите децата извън музиката. Като преподавател на какви ценности и какви житейски правила?

-Искам да науча децата първо да бъдат добри и отговорни хора. Да не спират да се развиват, да пазят българския фолклор, за да може да се предава във времето. На същото се старая да възпитам и сина си -да бъде горд българин, да пази и предава фолкора за в бъдеще.

А какви са плановете, какви цели сте си поставили да речем за тази година, за напред?

-За тази година имаме няколко, дори преди дни се върнахме от фестивал. Имаше събор в Гигинския манастир, Църногорски събор- „В сърцето на Граово“ .  Там бяхме посрещнати много добре от организаторите. Те останаха много удовлетворени от нашето участие, много харесаха децата. Публиката беше във възторг от изпълненията на дечицата.

Много ми е любопитно как тече развитието на една такава група. И Вие си имате предполагам готов утвърден репертоар, развивате ли го, добавяте ли?

-Развиваме го, добавяме много нови песни.

Какво добавяте, тоест как попада например една нова песен при вас?Как решавате Вие да добавите тази песен? От някоя баба, през медиите ли?

-Много от нашите песни са предимно автентични. Бански песни, както вие казахте, чути от някоя баба, от някоя група. Някоя песен например е допаднала на по-голяма част от децата, също я учим. Старая се да удовлетворя и техните желания.

Тоест те идват с идеи?

-Да, има идеи. Някоя песен например са чули по телевизията, или на концерт и искат да я научат. В групата има и много малки дечица все пак се съобаряваме и с техните умения, защото те по-трудно учат песнички, и избираме най-мелодичните за концерти, най-харесваните.

А родителите на децата, как го приемат?

Родителите са нашата упора .На тех искам да  благодаря за подкрепата. Помагат ми в много .Благодарение на тях понякога ходим на участия с лични средства, с личен техен транспорт.

Тоест не се радвате на някакво задоволително финансиране. Извинявам се, но искам да Ви задам този въпрос, как се издържа такава група? Чисто финансово как съществувате?

-Ами благодарение  на общината и на родителите.

 Ще ми позволите този въпрос. За вас това е работа, вие по някакъв начин трябва да работите, за да се издържате. Може ли да приемем, че по-голямата част от труда Ви е в името на групата?

-Наистина е така. По-голямата част от труда ми е в името на групата и за дечицата. Ако не е била тази любов към децата и музиката  аз отдавна нямаше да съм там.