Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Северна Македония може да даде търсения ефект, според кмета на Благоевград

Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Северна Македония е една от най-добрите програми, защото именно това взаимодействие дава добрите плодове – трансграничният ефект, който се търси, каза в интервю за БТА кметът на Благоевград Илко Стоянов.

Преди дни Стоянов бе избран за председател на Стратегически борд за развитие на трансграничната зона (СБРТЗ) България – Северна Македония по програмата Интеррег IV-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 г. Кандидатурата му е утвърдена по време на провело се заседание в Струмица, РСМ, съобщиха от общинската администрация.

В този борд влизат по 10 представители от страна на България и на Северна Македония. Кандидатурата на Стоянов е одобрена от участниците в борда от двете страни на границата.

Ролята на Стратегическия борд е голяма, тъй като ще решава кои са значимите проекти от двете страни на границата. През този програмен период няма да се търсят огледални проекти, при които се изграждат еднакви обекти в общини в двете държави, а проекти с добавена стойност за жителите на България и Северна Македония, посочи Стоянов.

Както БТА писа, в края на ноември Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че Европейската комисия е одобрила Програмата за трансгранично сътрудничество България – Северна Македония 2021-2027. С нея ще бъдат инвестирани повече от 31 млн. евро в областите Благоевград и Кюстендил у нас и Североизточен, Източен и Югоизточен планов регион в Северна Македония. В рамките на програмата ще бъде финансирано изграждането на ГКПП „Струмяни – Берово“, а над 15,5 млн. евро се предвиждат за проекти с фокус върху специфичните нужди на региона. Повече от 5 млн. евро ще се инвестират в зелени площи и управление на водите.

Какви се очаква да са предложенията, които ще бъдат финансирани, с каква насоченост и какъв ефект, коментира председателят на Стратегическия борд Илко Стоянов.

Следва пълният текст на интервюто:

Каква е ролята на Стратегическия борд за развитие на трансграничната зона (СБРТЗ) България – Северна Македония през следващия програмен период?

– Програмата Интеррег вече работи с нови правила, де факто бордовете, ние, кандидатствахме и Управляващият орган одобряваше проектите. Сега вече Европа сменя стила на оценка на проектите, сега оценяването на проектите ще се извършва от борда и всъщност той ще предлага за утвърждаване проектите, които да се изпълняват.

Какво ще извършва Стратегическият борд във връзка с подаваните проектни предложения?

– Всъщност ние ги одобряваме и след това ги изпращаме за селекция за финансовите параметри. Реално Управляващият орган вече няма думата кой проект ще бъде избран, ние сме органът, който ще одобрява, а след това те го поемат като финансови параметри, като проверка, което е съвсем нормално, но идеята, проектът, оценката се дава изцяло от този борд и се гласува в този борд. Проектите, които ще се изпълняват, практически ще бъдат одобрени от този борд, след което ще минат на финансов и друг контрол вече от Управляващия орган.

В рамките на срещата на Стратегическия борд, на която бяхте избран за негов председател, бяха ли обсъдени насоки във връзка с това кои ще са приоритетни проекти при финансиране?

– Да, във връзка с това кои проекти ще кандидатстват има отделени, така да се каже, в различни посоки по интегрираните териториални инвестиции, по които трябва да се развият проектите, ще има за около двайсетина, да речем, в които ще има за велоалеи, ще има естествено за паркове, околна среда и т.н., ще има и за иновации, ще има и за бизнеса, за предприятията, ще има и чисто частни, за предприятията.

В тази връзка какво е значението на тези трансгранични проекти тук като пограничен район и за Северна Македония?

– За Европа, и не само, за нас самите е от много голямо значение. На този етап парите са малко, за съжаление, но това е една от най-добрите програми, която може да даде най-добрия ефект. Оценката ще върви по отношение на това какъв ефект ще допринесеш от двете страни на границата и изобщо не говорим за огледални проекти, които са например тук изпълняваш парк и там парк, напротив, говорим за цялостен проект, който трябва да обхваща и от другата страна и да има ефекта, да има добавената стойност и за жителите на Северна Македония, и за жителите на България. И оценката на борда ще върви в тази посока – колко е добър ефектът.

Само на няколко километра от Благоевград е граничният пункт „Логодаж“, на чисто местно ниво доколко е развит бизнесът от двете страни на границата в този район?

– Не е толкова бизнес, но знаете, че има един постоянен обмен на хората, особено с Делчево (РСМ), и тук е тип туризъм да го наречем. И от Делчево идват в Благоевград, съответно ние през уикендите отиваме там, така че го определям като едни добри взаимоотношения, които тепърва могат да се надграждат. Нека не забравяме, че в проектите ми е заложена индустриалната зона, която може да спомогне за това развитие и със сигурност можем да засилим културния обмен между страните, със сигурност в образованието можем да засилим много, което да има много по-добро взаимодействие между двете държави. Ние сме университетски град и не само университетски, средното образование в един момент също може да бъде много полезно за нашите съседи от другата страна, защото ще им дава необходимата специалност, така че когато говорим за стратегия, за стратегически бордове, наистина трябва да говорим за стратегия, да говорим за нещо, което е далеч по-напред разположено във времето.

Като председател на този борд, какво е мнението Ви за това, че във финансирането участва ГКПП „Струмяни – Берово“, очакван повече от три десетилетия, до каква степен ще допринесе за обмена между двете държави?

– Няма как една инфраструктура да не допринесе за обмена между страните. От тази гледна точка наистина ще го има трансграничния ефект. Отговорът ми е да, ще има нужния ефект. Съвсем отделна е темата, че можеше все пак да се потърси някаква възможност за финансиране извън проектите, които са в Интеррег. Трябва да отбележим, че в тази програма наистина се подават страшно много проекти, именно защото тя е успешна и разпознаваема, включително и за Северна Македония, особено за тях. Считам изграждането на пункта за стратегически важно.