Тони Димитрова: В Благоевград се чувствам прекрасно!
-
- декември 3, 2018
Любимката на българската публика Тони Димитрова пристига в Благоевград, за да изнесе запомнящ се концерт под мотото „Моите неизпратени писма“. На 30 ноември 2018 година от 19.00 часа талантливата певица ще представи своите вечни, златни хитове. На сцената заедно с чаровната изпълнителка ще се качат и музикантите от Разградска филхармония. Сценарият и идеята са на Юлия Манукян, а режисьор е Тодор Мадолев. Диригент на бенда е Левон Манукян. Тони Димитрова изпълнява някои от вечните хитове на България, като „Ах, морето“, „За кой ли път“, „За тебе хората говорят“, „Обещания“, „Две сълзи“ и много други. Билети може да намерите на касата на зала „Яворов“, както и да получите допълнителна информация на телефон 0884115138. Сега Тони гостува на Топ Преса, за което и благодарим от сърце?
Тони, как се чувстваш в Благоевград?
– Прекрасно се чувствам в Благоевград. Съвсем близо се намира град Симитли, от който е родът на майка ми и може би кръвта говори. Чувствам се близка с хората там. Та нали кръвта вода не става!
Как спечели сърцата на българската публика?
– Не знам дали съм ги спечелила, това е много деликатно усещане. И безценно. Ако не го оценяваш, много лесно може да го загубиш. Затова съм честна и искрена с хората. Не се самоизмислям, не се превземам и ги обичам и уважавам.
Днес представяш „Моите неизпратени писма“, какво ще чуят феновете?
– Не понасям думата “фенове” и никога не я използвам. Повдига ми се от нея. Пея на хора и така ги наричам – хората, които ме харесват. Какво ще изпея, ами много неща. Този концерт го правихме преди няколко месеца в Благоевград и за моя радост билетите свършиха много бързо. Обещахме, че ще се върнем и ето – изпълняваме си обещанието. За мое щастие в доста градове повторихме концерта, а това наистина прекрасно светло усещане. Да съм на сцената с Разградската филхармония, с Бенд, с Диригента Левон Манукян – това е щастие!
Пазиш ли писма, от онези истинските на хартия написани с химикал?
– Разбира се, че пазя такива, истински писма. Те не са исторически артефакти и не мисля, че са отживелица. Имам писма написани през годините от непознати хора, които са ми като съкровища, защото са пълни с обич. Аз, самата, обичам да пиша на ръка, по-истинско ми е. Разбира се, че използвам и новите технологии, но човещината на писмото няма да бъде заменена лесно…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
