МОСОМИШКАТА ГОЛГОТА! Невъобразимата история на Велка Попова и белобрадия старец, който сам побива първия кръст на връх „Острец“!

Велка на връх „Острец“ с целият екип семейство и съмишленици!

Необикновено. Приказка или халюцинация? Празни или пълни думи… но дали уникално положителен резултат. Резултат, който привлича от доста време насам хора, които със сили и сърце са се впрегнали да възродят едно свято място. Мястото е край село Мосомище. В горната си част село Мосомище е сгушено в Пирин планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река Места. Селото е само на 800 m от град Гоце Делчев, а хората живеещи в него са доказали в годините, че са пример по запазване на родовата памет и православна вяра. Местностите около село Мосомище са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността „Топлицата“, известна с карстовия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на борова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен риболов). Храмът „Свети Георги Победоносец“ е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената сеизмологична станция в целия регион. В подножието на Пирин планина землището на село Мосомище, почти няма зона, местност или място около което да няма някоя легенда, история или мистично предание… Село обградено от религиозна мистичност. За това не е изненада че Мосомище, се превръща в едно от селата с най – много свети места на които има параклиси.

Едно от тези свети места е обект на нашето внимание днес. За него ни разказа кака Велка Попова – изстрадала жена, жена на средна възраст, майка, християнка, която един нормален юлски ден в разгара на горещниците става „свидетел“ на нещо напълно неестествено…

„Бях сравнително млада булка в дома на моя съпруг. Децата ми бяха малки, семейството нижехме тютюн в долната част на къщата, която по това време на годината е най – хладната…“ разказва ни кака Велка своята невероятна история. Опитва се да ни пести драмата в своя разказ, но на няколко пъти ни разказва истории от които човек да настръхне. Сестра и умира млада. На няколко пъти се е разминавала със смъртта признава тя, единият път дори по думите и „се върнала от оня свят“ след здравословен проблем.

„Стояла съм сама в дома си и дълго време съм мислела, защо Бог ме пощади толкова пъти? Защо му трябвам на земята…“ а отговорът, който идва в съзнанието след това направо може да те накара да настръхнеш – „трябва да има някой, който да може да се бори със злините в този свят..“

И как да се бори? Първото нещо, което трябва да изживее е да ги познава, да е изпитал силата на гърба си и второто нещо е моментът в който Бог ти посочи мястото от където да черпиш сили за да водиш тази борба.

И Бог прави това. Преди години. В дена в който кака Велка ниже тютюн със семейството си в дома на съпруга си, а нейна съседна нахлува изненадващо в дома и казва:

-Велке, ма кой е тоя стар дядо вънка? Търси те. Каза да ти кажа да идеш на „Острец“ той е направил каквото трябва…

Кака Велка е шокирана. „Дядо“, „вънка“ , „острец“… Определено става въпрос за някаква грешка, недоразумение…. Кака Велка скача объркана и с любопитство разбира се. Излизат всички вън – дядо няма. Ни белобрад ни без брада…

-Тук беше! – прекръства се комшийката, кълне се във всичко свято. Питала го къде обикаля така в тая жега. Всички са в шок. Отговорът на всичко това – е прост, обикновен. Комшийката е слънчасала. Тютюна е по важен. Дай да нанижем тютюна. Другото го оставете…

Да ама минават няколко дни. Велка отново има здравословен проблем. Лошо и е. А е и ден петък. Тя моли мъжа и да идат на Мосомишките ливади, да си починат. Това е разкошна планинска местно къдет омосомищалии си правят вилички за отдих. И Велка имат там вила. Убедена е че ще се оправи от чистия въздух. Да и мине. Тръгват. По пътя Велка в просъница се сеща за дядото с брадата, за комшийката… Привижда и се нещо. Сепва се! По пътя тя моли мъжа и да минат през „Острец“ … мястото на стареца. Отиват до мястото и шок – на мястото има побит дървен кръст. Добре направен, изгладен от здраво дърво…

Кака Велка припада. Получава първото си видение. Явява и се стареца и и казва, че това място тук е свято. Тук могат хората да съблекат мъката си като дреха, стига да вярват силно. В Бог!

От този ден започват виденията на кака Велка. Сънища и напътствия. Тя споделя всичко с хора, които и вярват и всички се запалват по идеята на възродят и дадат живот на Божието място.

Днес там има голям светещ кръст. И три параклиса. Но сговорната дружина не спира да го развива. Целта е там да направят манастир. Но едно по едно. Това е и причината кака Велка да ни разкаже малко от историята. Защото иска малко помощ. Имат нужда от навес, място където хората да спират и да си отдъхват, да се правят курбани на сушинка… Не иска сензации! Иска хората да знаят че злото го има, но него може да го пребори само Бог и вярата. За това трябва да я съхраним.

Търсят се съмишленици. Кой с каквото може да помогне и не е задължително с пари, може и труд, може и материали… Мястото лекува човешката мъка и за това трябва да се съгради манастира. Заедно можем да го направим. Всеки който желае да се включи, да стане част от градежа на МОСОМИШКАТА ГОЛГОТА МОЖЕ ДА СЕ СВЪРЖЕ С ХОРАТА       ЗАПОЧНАЛИ ГРАДЕЖА            0897301329 Николай Парашков и 0890161914 Велка Попова.

Чудесата се случват!