Царската чешма на Симеон Велики – гр. Разлог

 Чешмата-паметник пред музея в гр. Разлог е резул­тат от общонационална кампания за повдигане на народния дух в годините 1925-1929. След три войни и редица братоубийствени кръвопролития вътре в Бъл­гария, се подема инициати­ва за помирение – при упра­влението на Андрей Ляпчев, веднага след режима на Цанков.

 В края на март 1928 г. пра­вителството от­пуска 4 млн. лв. за национални мероприятия, на­речени „Свеще­ният огън на бъл­гарските царе“, но явно вече за инициативата са отпускани някакви средства и в предходните години, защото е посветена на 1000 г. от смър­тта на Симеон I Велики. Тази кам­пания за помире­ние на народа е срещала упорита съпротива отвъ­тре в страната и определено от­вън.

 Част от нея е и въвеждането на ученическата униформа в 1927 г., както се казва в наредбата ЗА ИЗРАВНЯВАНЕ НА СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО МЕЖДУ ДЕЦАТА (поне докато хо­дят на училище, защото носенето на униформата е задължи­телно и след свършване на учебните занятия – б. м.) Дотогава голяма част от де­цата са ходили в топлите ме­сеци боси и дрипави. Било е голяма радост да се облекат по европейски образец, но над 90% от себестойността на дрехите е поемало минис­терството, та всеки родител е могъл за символична сума да купи на децата си нова униформа всяка година. По липса на тоя елемент остана обречена днешната иници­атива за връщането им. В разговор за това посетители се оплакват, че им искат по 400 лв. за комплект и по два такива на година, а когато децата са две или повече…

 Явно под непосилен вън­шен натиск годишнината на Симеон е пропусната и, като са решили, че са успели да провалят порива, враговете на България неразумно за себе си са отпуснали хват­ката. Всички мероприятия са назначени за 1929 г., ко­гато провеждането им е съ­четано с протести за 10 г. от Ньойския договор и наложе­ните репарации и празнува­не на същата годишнина от възкачването на трона Н В цар Борис III. Враговете ни са ангажирани в световната финансова криза.

 Не се говори за 1000 г. не­зависима българска църква, каквото се разпространява из Разлог, а и не може да бъде. Петър се жени за прин­цеса в Цариград и му призна­ват за това царско достойн­ство и независима църква, но невестата му докарва заедно с чеиза си и гръцки патриарх, и владици, и книги на техния си език за „незави­симата“ българска църква. И започва 10 г. велика бор­ба на нашето духо­вен­ство с тия „на­став­ници“, докато успели да ги прогонят обра­тно. Така вече в 944 г. нашата си църква е призната от Цари­град.

 Да се върнем на честванията. След отпускането на па­рите от 28 април 1928 г. се сформира Централен комитет, ръководещ подоб­ни по-малки в стра­ната. Изработва се рамкова програма за всенародните чествания от 9 до 12 май 1929 г. В атрак­тивен ритуал огънят е запален във Вели­ки Преслав и е пренесен в София. Това се случва на 11 май – Ден на Кирил и Ме­тоди – пред многохилядно множество под арки от цве­тя и 101 топовни гърмежи и тържествен звън на камба­ни. Запалва го от кандило­то си митрополит Симеон, последният жив от Учреди­телното народно събрание и се обръща към „нашия добър народ“ с думите: „Да­ден ни преди столетия днес ние трябва да сме горди, че намираме у себе си сили от­ново да запалим Свещения огън на Симеона, олицетво­ряващ Свети Дух“. Слово за Симеоновия златен век из­нася пред Златната църква във Велики Преслав проф. Васил Златарски. После ми­нава военен парад, който е приет лично от Н В цар Борис III. В полунощ потеглят пър­вите факлоносци в лъчове в различни посоки (изредени са 15 града). Предвижда се Огънят на българските царе да бъде раздаден на всички градове и села в царството,за да огрее…

 Има лъч и към Горна Джу­мая, където има тържество, след което трима факло­носци на коне и под проли­вен дъжд заминават за Раз­лог и околностите му. Тук са посрещнати също с тържество от началника на гар­низона полк. Станчев, който казва в словото си, че: „…Огънят на българските царе идва, за да вдъхне доверие в измъченото гражданство, че българският народ е кре­пен от своя национален дух и братска съпричастност и не е далеч денят, кога­то целокупният български народ ще бъде отново сво­боден и обединен, и ще по­стигне своя нов Златен век“. Има концерт и т. нар. „живи картинки“ или театрални възстановки, отразяващи нашата история и специал­но за времето на честваните събития. Вероятно тогава е официалното откриване на чешмата.

 Добронамерената към българите преса в чужбина дава възторжени отзиви за тържествата, но „левите“ сили у нас ги отричат като „на­ционалис­тически“. Ето защо историог­рафията ни и днес пов­таря тезата на „ония“, че нацио­налните чествания на Симеон I Велики са провалени, но при нас е останал паметник.

 Лъчът през Горна Джумая е трябвало да стигне до Ох­рид, но оттам е отказано, затова се налага в същото направление процедурата да се повтори през 1941 г. на същите дати, за да обхване целокупната територия.

 И ето ни отново в Разлог на чешмата. Първоначално е сложена в центъра. Била е двустранна – с два чучура от двете страни и каменни корита. Лицето на паметни­ка е обърнато към площада и представлява три книги, изработени от бял мрамор, а украсата е отлята от бял цимент с изпъкнал релеф. На средната е изписано 927 – годината на смъртта на Симеон, а над нея има фа­кел, който вече знаем какво е. Трите книги са свързани от лавров венец. На лявата книга е 1877 – Руско-Тур­ската освободителна за нас война, а на дясната 1927, ко­гато вероятно е направена и монтирана чешмата. Двете странични години са обрам­чени от маслинови клонки, свързани отдолу с лента. Под чучура е имало карта на Симеонова България. Веро­ятно по-късно (допускам, че при повторните чествания в 1941 г.) отляво под цифри­те с вдълбаване е изписано ПРОСВЕТАТА Е ОСНОВА ЗА СВОБОДАТА, а отдясно ДУ­ХОВНАТА МОЩ НА НАРОДА Е ЗАЛОГ ЗА СВОБОДАТА. Имаме снимка на чешмата в центъ­ра без тия надписи, а правописът, на който се направени, е в сила до 1945 г.

 Вероятно около 1950 г. е махната от центъра във връз­ка с маке­донската (а всъщност сръбска) пропаганда, учители и т. н. като па­метник на „великобъл­гарския шо­винизъм“. По-късно се появява пред музея, но вече без кар­тата, с едно корито и чучур от лицевата страна Първо­начално е до паметника на Кръстовденци на мястото на стара циментова чешма, а по-късно заема сегашно­то положение. По спомени на Нина Маркевич, съсед­ка на музея, в 1955 г. тази чешма не е била в градин­ката, когато са емигрирали със семейството ѝ в СССР, а при завръщането им в 1958 г. вече е била на сегашното си място. От документите по изграждането на музея ста­ва ясно, че в 1954 г. са гласу­вани средства за оправяне на парковото пространство пред него, а в 1956 г. рабо­тата продължава. От съседи знам, че улицата пред музея е станала първата асфалти­рана в Кралата махала, ако не и в града въобще, та са идвали на нея децата да си играят и граждани да я гле­дат.

 Нямам информация дали чешмата е преместена ди­ректно от центъра тук или е стояла някъде на склад, но е цяло чудо, че е оцеляла. Монтирането ѝ на сегаш­ното място недвусмислено е свър­зано с от­криването на музея в 1957 г. и е било въз­можно след промяната на политиката ни по македонския въпрос след 1956 г., но е махната го­дини по-рано от центъра, вероятно веднага с идване­то на „македонците“ и е била някъде на склад. Допускам, че автор на проекта е някой известен художник, ангажи­ран в София по национална­та кампания и с неговия „ти­пов“ проект да са поръчвани и други такива чешми по страната, както обикновено се прави в подобни случаи, но не съм виждал на друго място такава, а пък не смея да се зарека, че е уникална. Не знаем и кой е автор на текстовете, а и за тях по съ­щия начин са ангажирали умни хора – поети, писате­ли…

 Така надписът на костни­цата в Добрич е същият като на нашата чешма БОГ ДА ПРОСТИ ПАДНАЛИТЕ ГЕРОИ в м. Предел. Тек­стът е общо­примиряващ, касае едно и също време и вероятно е измислен от един опреде­лен човек, ама не го знаем кой е. Така на нашата чешма БОГ ДА ПРОСТИ могат да по­днесат цветя и гърците – на техните си герои, а в Добрич – румънци и др.

 Върбата в нашата градин­ка зад чешмата остаря и се счупи, стана опасна.

 Затова в 2016 г. бе изкоре­нена и на нейното място бе посаден чинар.

 Сега вече знаем част от ис­торията на нашата чешма и мисля, че можем да я нари­чаме ЦАРСКАТА ЧЕШМА НА СИМЕОН ВЕЛИКИ.

Илия Тантилов

Вестник “ Топ Преса „