Царската чешма на Симеон Велики – гр. Разлог
-
- юли 23, 2018
Чешмата-паметник пред музея в гр. Разлог е резултат от общонационална кампания за повдигане на народния дух в годините 1925-1929. След три войни и редица братоубийствени кръвопролития вътре в България, се подема инициатива за помирение – при управлението на Андрей Ляпчев, веднага след режима на Цанков.
В края на март 1928 г. правителството отпуска 4 млн. лв. за национални мероприятия, наречени „Свещеният огън на българските царе“, но явно вече за инициативата са отпускани някакви средства и в предходните години, защото е посветена на 1000 г. от смъртта на Симеон I Велики. Тази кампания за помирение на народа е срещала упорита съпротива отвътре в страната и определено отвън.
Част от нея е и въвеждането на ученическата униформа в 1927 г., както се казва в наредбата ЗА ИЗРАВНЯВАНЕ НА СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО МЕЖДУ ДЕЦАТА (поне докато ходят на училище, защото носенето на униформата е задължително и след свършване на учебните занятия – б. м.) Дотогава голяма част от децата са ходили в топлите месеци боси и дрипави. Било е голяма радост да се облекат по европейски образец, но над 90% от себестойността на дрехите е поемало министерството, та всеки родител е могъл за символична сума да купи на децата си нова униформа всяка година. По липса на тоя елемент остана обречена днешната инициатива за връщането им. В разговор за това посетители се оплакват, че им искат по 400 лв. за комплект и по два такива на година, а когато децата са две или повече…
Явно под непосилен външен натиск годишнината на Симеон е пропусната и, като са решили, че са успели да провалят порива, враговете на България неразумно за себе си са отпуснали хватката. Всички мероприятия са назначени за 1929 г., когато провеждането им е съчетано с протести за 10 г. от Ньойския договор и наложените репарации и празнуване на същата годишнина от възкачването на трона Н В цар Борис III. Враговете ни са ангажирани в световната финансова криза.
Не се говори за 1000 г. независима българска църква, каквото се разпространява из Разлог, а и не може да бъде. Петър се жени за принцеса в Цариград и му признават за това царско достойнство и независима църква, но невестата му докарва заедно с чеиза си и гръцки патриарх, и владици, и книги на техния си език за „независимата“ българска църква. И започва 10 г. велика борба на нашето духовенство с тия „наставници“, докато успели да ги прогонят обратно. Така вече в 944 г. нашата си църква е призната от Цариград.
Да се върнем на честванията. След отпускането на парите от 28 април 1928 г. се сформира Централен комитет, ръководещ подобни по-малки в страната. Изработва се рамкова програма за всенародните чествания от 9 до 12 май 1929 г. В атрактивен ритуал огънят е запален във Велики Преслав и е пренесен в София. Това се случва на 11 май – Ден на Кирил и Методи – пред многохилядно множество под арки от цветя и 101 топовни гърмежи и тържествен звън на камбани. Запалва го от кандилото си митрополит Симеон, последният жив от Учредителното народно събрание и се обръща към „нашия добър народ“ с думите: „Даден ни преди столетия днес ние трябва да сме горди, че намираме у себе си сили отново да запалим Свещения огън на Симеона, олицетворяващ Свети Дух“. Слово за Симеоновия златен век изнася пред Златната църква във Велики Преслав проф. Васил Златарски. После минава военен парад, който е приет лично от Н В цар Борис III. В полунощ потеглят първите факлоносци в лъчове в различни посоки (изредени са 15 града). Предвижда се Огънят на българските царе да бъде раздаден на всички градове и села в царството,за да огрее…
Има лъч и към Горна Джумая, където има тържество, след което трима факлоносци на коне и под проливен дъжд заминават за Разлог и околностите му. Тук са посрещнати също с тържество от началника на гарнизона полк. Станчев, който казва в словото си, че: „…Огънят на българските царе идва, за да вдъхне доверие в измъченото гражданство, че българският народ е крепен от своя национален дух и братска съпричастност и не е далеч денят, когато целокупният български народ ще бъде отново свободен и обединен, и ще постигне своя нов Златен век“. Има концерт и т. нар. „живи картинки“ или театрални възстановки, отразяващи нашата история и специално за времето на честваните събития. Вероятно тогава е официалното откриване на чешмата.
Добронамерената към българите преса в чужбина дава възторжени отзиви за тържествата, но „левите“ сили у нас ги отричат като „националистически“. Ето защо историографията ни и днес повтаря тезата на „ония“, че националните чествания на Симеон I Велики са провалени, но при нас е останал паметник.
Лъчът през Горна Джумая е трябвало да стигне до Охрид, но оттам е отказано, затова се налага в същото направление процедурата да се повтори през 1941 г. на същите дати, за да обхване целокупната територия.
И ето ни отново в Разлог на чешмата. Първоначално е сложена в центъра. Била е двустранна – с два чучура от двете страни и каменни корита. Лицето на паметника е обърнато към площада и представлява три книги, изработени от бял мрамор, а украсата е отлята от бял цимент с изпъкнал релеф. На средната е изписано 927 – годината на смъртта на Симеон, а над нея има факел, който вече знаем какво е. Трите книги са свързани от лавров венец. На лявата книга е 1877 – Руско-Турската освободителна за нас война, а на дясната 1927, когато вероятно е направена и монтирана чешмата. Двете странични години са обрамчени от маслинови клонки, свързани отдолу с лента. Под чучура е имало карта на Симеонова България. Вероятно по-късно (допускам, че при повторните чествания в 1941 г.) отляво под цифрите с вдълбаване е изписано ПРОСВЕТАТА Е ОСНОВА ЗА СВОБОДАТА, а отдясно ДУХОВНАТА МОЩ НА НАРОДА Е ЗАЛОГ ЗА СВОБОДАТА. Имаме снимка на чешмата в центъра без тия надписи, а правописът, на който се направени, е в сила до 1945 г.
Вероятно около 1950 г. е махната от центъра във връзка с македонската (а всъщност сръбска) пропаганда, учители и т. н. като паметник на „великобългарския шовинизъм“. По-късно се появява пред музея, но вече без картата, с едно корито и чучур от лицевата страна Първоначално е до паметника на Кръстовденци на мястото на стара циментова чешма, а по-късно заема сегашното положение. По спомени на Нина Маркевич, съседка на музея, в 1955 г. тази чешма не е била в градинката, когато са емигрирали със семейството ѝ в СССР, а при завръщането им в 1958 г. вече е била на сегашното си място. От документите по изграждането на музея става ясно, че в 1954 г. са гласувани средства за оправяне на парковото пространство пред него, а в 1956 г. работата продължава. От съседи знам, че улицата пред музея е станала първата асфалтирана в Кралата махала, ако не и в града въобще, та са идвали на нея децата да си играят и граждани да я гледат.
Нямам информация дали чешмата е преместена директно от центъра тук или е стояла някъде на склад, но е цяло чудо, че е оцеляла. Монтирането ѝ на сегашното място недвусмислено е свързано с откриването на музея в 1957 г. и е било възможно след промяната на политиката ни по македонския въпрос след 1956 г., но е махната години по-рано от центъра, вероятно веднага с идването на „македонците“ и е била някъде на склад. Допускам, че автор на проекта е някой известен художник, ангажиран в София по националната кампания и с неговия „типов“ проект да са поръчвани и други такива чешми по страната, както обикновено се прави в подобни случаи, но не съм виждал на друго място такава, а пък не смея да се зарека, че е уникална. Не знаем и кой е автор на текстовете, а и за тях по същия начин са ангажирали умни хора – поети, писатели…
Така надписът на костницата в Добрич е същият като на нашата чешма БОГ ДА ПРОСТИ ПАДНАЛИТЕ ГЕРОИ в м. Предел. Текстът е общопримиряващ, касае едно и също време и вероятно е измислен от един определен човек, ама не го знаем кой е. Така на нашата чешма БОГ ДА ПРОСТИ могат да поднесат цветя и гърците – на техните си герои, а в Добрич – румънци и др.
Върбата в нашата градинка зад чешмата остаря и се счупи, стана опасна.
Затова в 2016 г. бе изкоренена и на нейното място бе посаден чинар.
Сега вече знаем част от историята на нашата чешма и мисля, че можем да я наричаме ЦАРСКАТА ЧЕШМА НА СИМЕОН ВЕЛИКИ.
Илия Тантилов
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
