Камък по камък, градеж върху скалите. Това е Делчево
- октомври 24, 2014
„Най-напред ще започнем от черквата. Защото тя е от най-старите в региона. А след това ще го заведем до мястото, наречено „Дудуля”, където предците ни са се примолвали на Бог срещу засушаване…”
Така Иван Панайотов, кметът на с.Делчево, ми отговори на въпроса: Кое е най-атрактивното място, на което би завел какъвто и да било турист – българин, чужденец…След което направи кръг с ръка и ми посочи няколко къщи наоколо. Не просто заради възрожденския им вид, каменни покривни плочи и еркери, а заради начинът, по който са строени преди 150-200 години. Върху скалите?!
Вглеждам се в основата на една стара къща. Камъчета, дялкани, груби, малки, големи, всякакви – са наставяни едно до друго, едно върху друго, споени са и в крайна сметка са сътворили основата, върху която лежи тази постройка.
147 са къщите в Делчево, около половината са изоставени или разрушени. Но пък около 30-на са реставрирани и напълно възстановени. Оказа се, че в това малко селце, в което живеят 70 човека, има и места за преспиване. В десетина къщи, носещи имената на фамилиите, се предлагат нощувки – Панайотова, Соломонтова, Златинова, Караманова и т.н. Заслужава си престоят там. Нищо че липсват заведения, ресторанти, кафенета – луксът на цивилизацията. Но тук всичко е под знаменателя на автентичното, архаичното, наследеното от предците, живели тук от няколко столетия. А може би и повече….
Впрочем, в която и къща да попаднете, гледката от чардаците и прозорците й граничи с приказното. Защото Делчево е разположено под три върха, сякаш закрилящи го отгоре. А подковообразната подредба на изградените върху скалите къщи дава възможност да съзерцавате почти от птичи поглед котловината долу. Там, където лежи град Гоце Делчев, общинският център.
Най-красивата гледка е от Момина кула. Това е римска стражева кула, до която се стига за около 45 минути – по някоя от пътечките в този южен край на Пирин.
Вървя по една от тях, прескачам малки деренца, вади, провирам се през вековни шубраци и дървета, минавайки и покрай насадени градини, разположени от двете страни. Близостта на боровата гора е последният ми ориентир. Спускам се по каменист друм и пред мен изникват останките на все още неизследваната от археолозите кула.
Каквото и да кажат, едно е ясно – наченките на живот в това селце, на 1052 метра надморска височина, опират далеч назад в столетията….
Разбира се, сигурни данни, че е съществувало това селце, има от 16-17-и век – времето на турското робство. Старото му име Юч Дурук доказва това. В превод – „Три върха”.
Съдбините на селото са свързани и с борбите за освобождение на този край. И не е просто легенда твърдението, че стотици пъти тук е идвал и преспивал Яне Сандански. Говори се, че е имал тук любовница, а в една от къщите все още се пази неговото скривалище…Защо пък не?! Колкото до Гоце Делчев, за него се знае, че 2-3 пъти е пребивавал в Юч Дурук. Достатъчен повод през 1934г. жителите да поискат преименуването. Със специален указ то става Делчево.
Църквата „Св.Богородица” е строена по турско време – през 1835г. До нея е било пристроено училището. Днес училище в селото липсва, причините са обясними. Но храмът се издига в „Трап махала”, която е централната. И всеки турист може да го разгледа, стига да поиска. Една възрастна жена, живееща наблизо, отключва железният катинар, развежда из огромното помещение, из ъглите, на които смълчано са стояли някога жените и децата. И може да ви демонстрира как се бие камбаната, клепалото, чинчетата.
Три звука, прорязващи тишината под трите върха. Дядо Кръстьовите скали. Свети Костадин. Сирнишка скала.
Връх Сирнишка скала помни времето, когато под нея местните хора са чествали Сирни заговезни, наричани „сирници”. Младите са излизали от кацналите по скалите къщи, събирали са се, брали са цял ден хвойна, а вечерта са запалвали Сирницата. А огънят на празника се е виждал и от цялото село, и от долината долу. Там, за където от хилядолетия бърза местната река Делчовска, ляв приток на Места.
Под другия връх някога местни овчари пасели стадата си. Но веднъж, точно на 21-и май, от едната страна на върха се струпали страховити облаци. Затрещяло, загърмяло, изсипала се страшна градушка, която помляла всичко. Но от другата страна, където били овцете, греело слънце. А и реколтата била непокътната. Благодарни били овчарите на чудото. И нарекли върха на Свети Костадин, защото точно в този ден, когато църквата го почита, той проявил благосклонността си към жителите на селцето. Оттогава, та до днес, жителите на Делчево помнят станалото. И в знак на почит всяка година се качват на върха, колят курбан за здраве и берекет, та да опази закрилникът им нивите от градушка и бедствия….Оттогава на този ден е празникът на селото.
Днес на връх Свети Костадин Делчево строи параклис. Ще бъде наречен, разбира се, на името на светеца. Маркирана пътека ще води до там, каквато има и към Сирнишката скала, и към Попови ливади. Маршрут, по който се върви близо час и половина.
Пътят към селото е един. През Гоце Делчев.
Върви се нагоре, по стръмното, а разстоянието е 8 километра. Но по-важното е друго. Че от общинския център до новия граничен пункт „Илинден” отстоянието е 18 км. От гр.Гоце Делчев до гр.Кавала на Бяло море са 103 км. И простата равносметка показва, че ако преспите в Делчево и решите да смените планинския въздух на Пирин с бриза на морето и старогръцките легенди, не е никак трудно. Само с личната карта, през границата. И никак не е далеч. Само 111 километра! Какво по-разнообразно от това?!
