Забравена легенда за любовта между Рилка и Пирин и тяхната дъщеря Места…

Места е една от най-красивите български реки В древността я наричали Несос и Местос) . Дълга е 273 километра,от които 126 на територията на България и 147 – на Гърция. Тя се образува от сливането на Черна Места и Бяла Места. За начало на реката се приема Бяла Места, която извира от езерото Грънчар. По своя самостоятелен път Бяла и Черна Места приемат водите на множество буйни планински потоци и реки и текат в дълбоко всечени тесни долини с голям наклон.  Места протича през територията на Югозападна България. Продължава пътя си към Северна Гърция и се влива във водите на Бяло море.

Бяла и Черна Места извират от планинските била на Източна Рила, на над 2200 метра надморска височина. За тях са характерни стръмни и тесни корита с много скоростни бързеи. Около град Якоруда двете буйни реки се сливат в красивата Места.Тук склоновете на по широката й долина са покрити с нискостеблени широколистни дървета и храсти. Колкото по на юг се спуска реката, толкова по-редки стават горите по набраздените от ровини и дерета долинни склонове. Реката протича през едни от най-красивите местности на Западна България. Близо 50 % от водосборния басейн на река Места е зает от гори. По цялото течение на Места водата е с добри условия за напояване. В някои зони на реката се развъжда риба. Във водосборния басейн на реката са изградени язовирите Доспат и Широка поляна, както и четири водноелектрически централи.

Коритото на реката се намира между три от най-възхитителните планини в страната – Родопи, Рила, Пирин.Може би най-внушителна реката е при достигането си до село Елешница и град Добринище . Там Места образува серия от живописни завои, чиито форма силно наподобяват подкови (меандри) . При пролума Момина клисура реката лъкатушейки също извайва красиви форми. Пенливите води на Места в Момина клисура са отлично място за любителите на рафтинга. В най-красивата и най-тясната част на пролома, на един от непристъпните зъбери, се извисява средновековната българска крепост Момина кула. Река Места има около 25 притока: река Доспатска

-Най-големия приток, който се  влива в Места на гръцка територия; Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазне, Златарица, Добринишка, Ретиже и други. И притоците водят началото си от най-високите планини в България- Рила, Пирин и Западните Родопи.

Територията на България реката напуска южно от село Годешево. Места напуска България през Хаджидимовския пролом. Най-големия си приток- река Доспат Места получава на територията на Гърция. Места е реката с най-голяма средна надморска височина измежду реките в България. Средната и надморска височина е 1318 м. На гръцка територия са построени три язовира на река Места: – Тисаврос, Платановриси и Теменос. Реката се влива в Егейско море с широка делта.

Легенда за Рила и Пирин Планина и реките Места и Буйния Искър.

Някога, много отдавна живяла красива девойка, казвала се Рилка. Била работно момиче, мило и добро.Пламнала любов между Рилка и Пирин, момък от горните земи. Рилкините родителиобаче не дава ли хубавата си дъщеря на младежа. И как да я дадат – не знаели що е, от къде е, има ли занаят или няма, нищичко не знаели.

Рилка обаче колкото била красива, толкова била и непокорна, каквото сама си реши, това правела, не слушала нито баща си, нито майка си. Решили младите и се оженили, без сватба, и тържества, без шум и свирни, без сватове и родителска благословия. Оженили се и избягали далеч, да не ги одумват хората, да не ги виждат родителите им.

Заживели Рилка и Пирин на едно високо и безлюдно местенце, само двамата.

Създали свой дом, а след време им се родили две прекрасни дечица – момче и момиче. Момчето кръстили Искър, а момичето Места.

Пирин ходел на лов, а Рилка си гледала къщата и се грижела за децата. Минавали дните, а децата растели като гъби,  но колкото по-големи растели, толкова по-палави ставали, играели, карали се и се биели, къде на шега, къде наистина. Рилка не можела да ги укроти и молела Пирин да им продума бащина дума, да се стреснат, та да се укротят. Пирин обаче, не чувал какво му казва невястата му, той се грижел да изхранва семейството си и от другото не се вълнувал.

Един ден, братът и сестрата се скарали, вдигнала се олелия до небесата, казали си лоши и тежки думи, сбили се, а майка им Рилка вдигнала ръце от безсилие и през горещи сълзи проклела: „Да даде Господ  да се разделите и да не се видите вече. От вас хората да се плашат и с риби и жаби да живеете, с тях да си думате и другарувате. Дано и аз на камък да стана, дума да не продумам, глас да не надигна да ви повикам, милост да нямам към вас, които съм родила и откъснала от сърцето си. Дърветата, рожби да ми станат, снагата ми на земя и камък да се превърне, от сълзите ми бистри извори да бликнат. Дай Боже, ако те има някъде по небето или по земята, и Пирин да се вкамени, като мене да стане, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни деца.

В същия миг, светкавица разцепила небето, страшен гръм се чул, Рилка се превърнала на планина, Пирин както бил на лов, някъде далеч и той в мига се претворил на планина. Двете буйни деца станали на реки, Места била кротка, лъкатушела тихо и спокойно, а Искър, буен и шумен, пресякъл планината, проправял си път през полета и гъсти гори и се слял с водите на Дунава.

Оттогава ни Искър чул за Места, ни тя за него.