Градът: Моите прадеди. Родови истории 3: За спомените на моя дядо
-
- юни 22, 2015
Благодарение на уникалния преподавател и наш колега-журналист г-жа Юлия Баймакова, вестник „Градът“ има удоволствието да представи тези уникални ученически истории и с това си редакционно решение подканва всички наши съграждани, които милеят за родния си край и род, да опишат и да съживят спомените от миналото на нашите страници. Обещаваме публичност за всички.
Дядо ми по майчина линия се казва Иван Авдев. Когато разбра, че искам да пиша за неговия род, той много се зарадва. С готовност се обърна към спомените си и заразказва:
„Моят дядо Димитър е участвал в Македоно-Одринското опълчение заедно с още трима души от село Ковачевица. Той често си спомняше за героизма на българите, проявен при превземането на Одринската крепост. Макар и прегладнели, дрипаво облечени и уморени, българските войници успели да смаят врага с храбростта си.
Не толкова заради своите заслуги, колкото заради пословичната си честност, дядо ми бил избран в комитета на ВМРО в Ковачевица.
Дядо Димитър беше много работлив. Ценеше това качество и у другите. Спомням си как веднъж ми каза:
- Седни при мене, чедо. Какво работиш?
Като разбра, че съм строител, добави:
- Ти имаш моя занаят, никой път няма да останеш гладен!
Баща ми – Крум Авдев, също беше строител, но се занимаваше и със земеделие. Най-драматичният период в неговия живот е участието му във Втората световна война. Оцелял като по чудо въпреки вражеските засади. За съжаление по време на боевете загинали мнозина негови приятели. Той беше голям работар, постоянно се трудеше, за да осигури прехраната на децата си. В личния си живот също беше щастлив. Влюбил се в красива /най-красивата в родното й село Каракьой – Гърция/ и добра девойка – Дафина Спахиева.
Нейният баща и дядо Димитър забелязали, че двамата млади се харесват, и решили да ги оженят. Така било създадено многолюдно семейство с шестима сина, което заживяло в село Корница. Спомням си случки от моето детство, които говорят за характера на баща ми. Бях тръгнал да му занеса хляб в планината, където той заграждаше едно пасище. Придружаваше ме мое приятел- че, шестгодишно момче. Но по пътя приятелят ми се загуби в гората. Като разбра това, татко веднага реши какво трябва да направим. Върнахме се в селото и той събра хора, с които тръгнахме да го търсим. Намерихме приятеля ми скрит в храсталак, изплашен.
Аз бях доста палав, правех това, което си намислех, не се допитвах до никого. Веднъж, докато баща ми и майка ми бяха на нивата, аз отидох до ловя риба, без да им се обадя. Разбрал къде съм бил, баща ми ме изгони от дома. Прекарах нощта в плевнята, където майка, скришом от него, дойде, за да ми донесе храна. Оттогава не си позволих нито веднъж да своеволнича или да излъжа.“
Be the first to leave a review.
