Земеделците от Гоцеделчевско и Кюстендилско още чакат компенсации за загубената реколта от природните бедствия: Загубите достигат близо 100%
-
- септември 29, 2025
Дрънкането на празни приказки и размахването на милиони евро от страна на Министерството на земеделието и храните продължава, всъщност то изобщо не е спирало… Докато земеделците от Гоцеделчевския и Кюстендилския край са оставени да се борят сами с природните стихии и безхаберието на управляващите. Нито в едната, нито в другата част на Югозападна България хората все още не са получили каквито и да било компенсации за нанесените щети.
Ето какво се случва всяко лято:
2025 година (27 юни): За трета поредна година на същата дата градушка буквално връхлита и съсипва всичко в Гърмен, Дебрен, Дъбница и Огняново. Пореден удар за земеделците, които вече са на колене!
2024 година (юли): Поредна мощна градушка удря Хаджидимово и околните села, унищожавайки реколта от тютюн, царевица, зеленчуци. Хората са отчаяни, защото това е поминъкът им. Обезщетения? Минимални или по-скоро никакви.
2023 година (юни): Сериозни щети в землищата на Гърмен, Дебрен, Огняново, където отново градушка с големина на лешник помита всичко по пътя си. Домати, пипер, картофи — цели ниви са съсипани за минути. Обещания? Колкото искаш! Резултати — никакви!
2022 година (юли): Село Мусомища край Гоце Делчев е тежко засегнато, а земеделците говорят за 100% унищожена продукция. Хората са принудени да теглят кредити, за да се издържат. Сценарият е ясен. Отново обещания…
2021 година (август): Град с размерите на орех унищожава посеви в Садово, Дъбница, Корница. Хората са безпомощни, а държавата е някъде далеч в своите „преговори с ЕК“.
Всяка година историята се повтаря. Всяка година семейства остават без доходи, а трудът им отива на вятъра.
Част от собствениците на черешови масиви в Кюстендилския край все още очакват изплащането на компенсациите от държавата, след като тази година останаха без реколта заради пролетните студове.
Загубите и в район достигат близо 100%.
В черешовите масиви на село Лиляч трудът на земеделците продължава, въпреки трудностите. Немалко усилия и немалко разходи коства на тях да запазят овощните си градини, докато, разбира се, те се надяват следващата година да бъде по-добра и скоро да получат и компенсациите, близо 6 месеца по-късно.
„След първите проверки имаше някакъв проблем със снимките, поне така казаха, и бяха признати само 9 декара от 102 декара. Още 2 проверки ми се направиха след това и сега се надявам, че всичко ще бъде наред. Имаме уверението от министерството, че до края на седмицата ще получим пари. Да видим какво ще стане“, каза Ивайло Бориков, черешопроизводител.
„Това са дълготрайни насаждения, така че не е като житото. Сееш го на пролет, жънеш го на есен и догодина пак отначало. Тук се грижиш с години, за да стигнеш до резултат, да почнеш да береш и след това не можеш да си позволиш да не ги гледаш, ако искаш да ги имаш“, каза още той.
Друг овощар – Иван Стоянов – добави: „Ние не можем да покрием сега разходите. Не ни ли изплатят компенсациите сега за измръзването, ние оставаме фактически без пари.“
Овощарят Любомир Димитров също коментира ситуацията: „От 60 декара, близо 30 бяха признати. Направиха ми втора проверка, но комисията нищо не каза – само по медиите каквото е излязло, иначе официално нямаме нищо.“
От своя страна заместник-министърът на земеделието Георги Капитанов увери, че процедурите по разглеждането на заявленията и проверките вече са приключили.
„Което обещахме и което си поставихме за цел – за доизплащане на тези, които се нуждаеха от допълнителни проверки административни и на място – към момента на проверките са приключили. По-голямата част от заявленията и от тези проверки са разгледани, поетапно ги изпращаме на ДФЗ, като този бюджет, който е необходим за изплащането, да бъде гласуван от страна на ДФЗ от управителния съвет и да се пристъпи към изплащане на субсидиите“, допълни зам.-министърът.
Къде са парите за нашите земеделци?
И докато министерството цяло лято се хвали с „увеличение с 30 млн. евро на бюджета на процедурата за технологична и екологична модернизация“, защо тези средства не достигнаха до хората, които са най-потърпевши?
ОТНОВО ЩЕ ПОПИТАМЕ! Защо години наред няма изградена адекватна система за защита от градушки в Гоцеделчевския регион? Защо няма компенсации за загубите в Гоцеделчевския и Кюстендилския регион?
Вместо да се изграждат командни пунктове „на изток от Плевен“ (както бе съобщено от ръководството на Министерството на земеделието и храните на срещата с АЗПБ), където може би градушките не са чак толкова унищожителни, защо няма такъв пункт и ракетни площадки около Гоцеделчевския край, където бедствието е ежегодно? Защо се говори, че „не пречат на въздушния трафик“, когато реалността е, че земеделците са смазани от градушките, а не от самолети?
Бездействието е престъпно
Земеделците от Югозападния регион не искат празни думи. Те не искат статистически отчети за усвоени средства. Те искат реална защита, искат да знаят, че тяхната продукция, техният труд, няма да бъдат унищожени за секунди от поредната градушка. Искат справедливи и навременни обезщетения, когато бедствието все пак се случи.
Време е Министерството на земеделието и храните да спре да живее в свой собствен свят на европейски проекти и красиви статистики. Време е да обърне внимание на истинските проблеми на българските земеделци, особено в райони като Гоцеделчевския край и Кюстендилския, които са системно пренебрегвани и изоставени на произвола на съдбата
Be the first to leave a review.
