СРАМ за цивилизования свят: Български лекар след нападението в болница в Газа- „Хората са кожа и кости, чакат смъртта, това е Библейска трагедия!“
Над 20 души – пациенти, лекари, журналисти – бяха убити при въздушна атака над болницата „Насер“ в Ивицата Газа. Това е единствената голяма болница, която все още функционира в южната част на района.
Ударът я превърна в сцена на отчаяние и смърт. Сред хората, които са били там малко преди атаката, е и българският анестезиолог-реаниматор д-р Миглена Ангелова-Чи – жена, която е отишла в ада, за да спасява животи.
„Вчера в 09:00 часа нашата група напусна болницата, за да присъства на задължително обучение. Малко след това, докато бяхме в лекция, научих по интернет за ударите. Беше много стресиращо“, разказва тя за българските медии.
Израелската армия потвърди за атаката и обяви, че е започнало разследване.
Но за хората вътре това разследване е само кухо обещание – животът им се мери в секунди и всеки следващ удар може да ги заличи.
За д-р Ангелова това е втора мисия в Газа. Още през май, по време на предишния ѝ престой, болницата е била атакувана. През юни – отново. „Нападната е между 5 и 6 пъти за последните четири месеца. Това повече изглежда като рутинна цел, отколкото като случайност“, казва тя с горчивина.
Бомбардировката е дошла около 10:00 часа. В този момент болницата е работила на пълни обороти. Правели са се операции, реанимацията е била препълнена, спешното отделение – натоварено до краен предел. В стаите и коридорите е нямало място – не само за пациентите, но и за техните близки, които отчаяно са стояли до тях.
Смъртта не е подминала дори хората, които са се втурнали да помагат. „На кадри се вижда как тези, които се опитват да окажат първа помощ, са много точно уцелени от бомба“, разказва д-р Ангелова.
Ужасяваща картина, която показва, че надеждата сама по себе си може да бъде взета на прицел. И въпреки това – болницата продължава да работи.
„Палестинските ни колеги, палестинският народ е свикнал на това. То продължава от десетилетия. Условията са ненормални, трагични, катастрофални, но хората продължават да стоят на поста си и да правят това, което правят“, казва още тя.
Ток има. Вода също. Но няма медикаменти и консумативи. „Има такива, с които не бих работила, ако имах избор. Няма достъп до базови изследвания. Работя със старо лекарство, което по принцип се избягва заради страничните ефекти. По-благоприятните медикаменти просто липсват.“
Ситуацията е още по-мрачна, защото само преди дни ООН официално заяви: хората в Газа умират от глад.
„Става дума за катастрофален глад. Най-тежката степен на глад. Срам за цивилизования свят, че допусна това да се случи. Смъртта е навсякъде тук. Умира се от огнестрелни рани, експлозии, хронични заболявания, остри заболявания, умира се от всичко, защото няма какво да се направи“, казва д-р Ангелова. Тя не напуска поста си.
Минутите след разказа ѝ я отвеждат обратно в операционната. Там, където животът и смъртта си дават последна битка. Там, където една болница умира и оцелява едновременно – с всяка бомба, с всяко изчезнало лекарство, с всяка спасена глътка въздух.
Be the first to leave a review.