Разрушената крепост на българщината в Солун: Историята за наследството на Солунската гимназия, пренесена от разрухата до възраждането в Благоевград
Говорейки за велики българи, често назоваваме личности, оставили незаличима следа в историята ни – Дамян Груев, Андрей Ляпчев, Тодор Александров, учителите Григор Пърличев и Константин Величков… Но замисляли ли сте се какво е общото между тях? Единствено и само едно име: Солунската българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“.
Има места, които носят в себе си духа на цял един народ. За нас, българите, едно такова място е Солунската гимназия. Не просто сграда, не просто училище, а крепост на българския дух насред турското робство. Днес, когато се разходим из Солун, трудно ще намерим следа от нея. Няма да я посочат и местните. Защото сградата отдавна я няма, но паметта ѝ живее и до днес. След Освобождението на България, борбата за просвета в Македония (историко-географска област) става още по-трудна. Гръцките владици успяват да затворят много български училища.
Но в сърцата на родолюбци като Кузман Шапкарев се ражда една велика идея – да се създаде голямо училище в Солун, което да замести всички закрити.
Основана през лятото на 1880 г. в едни от най-трудните времена за просветното дело в Македония, тя се превръща в лъч светлина. По това време гръцките владици, възползвайки се от политическата обстановка, успяват да затворят голяма част от българските училища, налагайки преподаване на гръцки език. Но докато голяма част от интелигенцията се премества в Княжество България, други остават, готови да се борят за запазването на българщината. Те съзнават, че е необходимо едно по-голямо средище, което да замени закритите по-малки училища. Избират Солун заради по-спокойната политическа обстановка и наличието на множество чуждестранни консулства.
Делото на Кузман Шапкарев
Зад създаването на тази българска крепост стои делото на охридския будител Кузман Шапкарев. Възползвайки се от новия Закон за вилаетите в Османската империя, който ограничава влиянието на гръцките владици, той разработва детайлен план за българското образование в Македония (историко-географска област). Когато пристига в Солун през лятото на 1880 г., картината е песимистична – училищата са в развалини, а учениците са едва двадесетина.
Въпреки всичко, с упоритост и вяра, Шапкарев успява да убеди Солунската община да издаде заповед за откриване на българско мъжко и девическо училище. С необходимите документи той отива в Цариград, където получава одобрението на Българската екзархия. Усилията му са възнаградени и през октомври 1880 г. Солунската гимназия тържествено отваря врати със 100 ученици и четирима учители.
Съвсем скоро е открито и девическото училище, а през 1881 г. гимназията вече е официално регистрирана.
С подкрепата на Българската екзархия, Солунската община и дарения от българи като княз Александър Богориди, гимназията процъфтява. Само четири години по-късно тя вече е с четири класа, а за председател на педагогическия съвет е избран Трайко Китанчев, който въвежда модерни принципи на образование. Солунската гимназия се превръща в третата пълна гимназия по българските земи след тези в София и Пловдив.
Една история на странствания
Съществуването на гимназията е белязано от трудности. По време на Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. тя е смятана за средище на революционни идеи и турските власти се намесват грубо в управлението ѝ. След Балканската война, на 18 юни 1913 г., гръцка жандармерия нахлува в пансиона, разграбва ценностите и унищожава инвентара. На практика това слага край на съществуването на гимназията в Солун. Започва един дълъг и мъчителен път на странстване – от Струмица до Щип, след това отново Струмица, Петрич и накрая Горна Джумая (дн. Благоевград).
Именно там тя продължава своето съществуване и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.
През своите 33 години съществуване, Солунската гимназия дава образование на над 10 000 български ученици и ученички. Тя не е просто училище, а символ на борбата за национално самоопределение и просвета.
Къде е тя днес?
Сигурни сме, че много от вас биха искали да посетят мястото, където е била разположена тази велика българска институция. За съжаление, сградата отдавна не съществува. На нейно място днес има училище и детска градина.
И все пак, паметта живее. На 5 март 2014 г. е открита възпоменателна плоча, която да напомня за историческото значение на мястото.
Ако искате да я откриете, тя се намира в центъра на Солун, в близост до църквата „Св. Димитър Солунски“, на улица „Олимпу“ 99. Посещавайки това място, няма как да не почувствате силата на българската история.
Тя ще ви напомни, че въпреки всички опити за забвение, паметта е по-силна от времето. И както дори гръцката евродепутатка Афродити Латинопулу отбеляза: „Тук задължително следва да напомним, че из цела Македония по време на турското робство е нямало НИТО ЕДНО УЧИЛИЩЕ на скопските „етнически македонци“ И НИТО ЕДНО УЧИЛИЩЕ НА ДЕДИТЕ НА „ГОРДАТА МАКЕДОНКА “ ( днес Северна Македония), трябва да се знае, че Солунската гимназия е повече от история за българите.
Тя е послание към всички нас – че независимо от превратностите на съдбата, духът на българщината е жив и силен, а знанието е единственото истинско оръжие в нашата борба.
Be the first to leave a review.