Читалище „Просвета-1865“: Вековната крепост на българският дух в Гоце Делчев
-
- юни 7, 2025
Народното творчество е дълбоката същност и непреходен знак за жизнената сила на българина. С това сме ценни за себе си, с това сме интересни за света…
В сърцето на Неврокоп, далечната 1865 година е свидетел на раждането на една искра, която ще запали и поддържа светлината на знанието и културата през вековете – Образцово народно читалище „Просвета-1865“, първоначално известно като „Зора“. Неговото начало, скромно свито в Полизоевата къща, с неделно училище и библиотека, поддържана от дарени книги, е било не просто основаване на институция, а полагане на здрави основи за българския дух в епоха на пробуждане.
Историята на „Просвета“ е низ от възходи и падения, отражение на бурните времена, през които е преминавала България.
През 1882 година, когато Черкез Мехмед ефенди разгромява читалището, мнозина може би са си мислели, че краят е настъпил. Но пламъкът на просветата е бил твърде силен, за да бъде угасен. Възстановяването е било бързо и решително, доказателство за неугасимата жажда за знание на местното население. 1903 година остава в историята на Неврокоп не само с кървавите събития на Илинденско-Преображенското въстание, което временно прекъсва дейността на читалището, но и с първата пиеса, изиграна на местна сцена – „Многострадалната Геновева“. Този акт на култура в размирни времена е бил не просто представление, а вик за свобода и утвърждаване на българската идентичност.
След Младотурската революция, читалището възкръсва като феникс от пепелта, този път под името „Просвета“. Библиотеката отново отваря врати, а театралната дейност кипи с нова сила. Освобождението на Неврокоп през 1914 година дава нов тласък – сформиран е мъжки хор, който скоро след това прераства в смесен, докосвайки сърцата с български песни. В годините между двете световни войни, „Просвета“ продължава да се развива. През 1935 година се ражда литературният кръжок „Людмил Стоянов“, привличайки млади таланти, жадни за слово. А през 1938 година, читалището най-сетне се сдобива със собствена сграда, символ на неговото трайно място в общността.
Следвоенните години бележат нов връх в развитието на „Просвета“. През 1946 година се ражда първият самодеен фолклорен ансамбъл в страната – ансамбъл по народни песни и танци „Яне Сандански“. Това е не просто състав, а пазител и разпространител на българското народно творчество, което и до днес вълнува и радва публиката. Година по-късно се основава и исторически кръжок, задълбочавайки изследванията на миналото. През 1958 година сградата е разширена с помещения за библиотека, лекции, репетиции и модерен киносалон, превръщайки читалището в още по-голям културен център.
Днес, Образцово народно читалище „Просвета-1865“ продължава своята мисия, удобно разположено на площад „Гоце Делчев“ номер 1 в град Гоце Делчев. То е не просто сграда, а жив организъм, пулсиращ с история, изкуство и стремеж към знание.
Всяка книга, всяка репетиция, всяко представление е продължение на една вековна традиция, която доказва, че духът на просветата е безсмъртен и винаги ще намира път към сърцата на хората. „Просвета“ не е само минало, а и бъдеще – светъл фар, който осветява пътя на поколенията в Гоце Делчев.
В община Гоце Делчев функционират 9 читалища, всяко от които е ревностен пазител и продължител на родната традиция. Самобитните фолклорни състави към тях са търсен и предпочитан участник в национални и международни фестивали.
Be the first to leave a review.
