ГРАДЪТ: Константин Пашкулев: Спорт и култура в град Гоце Делчев? Състояние и проблеми

Град Гоце Делчев непрекъснато се разкрасява и придобива все по-европейски вид. Всичко това става както и чрез частните строителства, но и чрез изпълнение на общински проекти, които са спечели чрез европейско финансиране по оперативни програми.

Освен подобряване на градската инфраструктура обаче, не по-маловажни са две неща за жителите на Гоце Делчев, а на всички българи – това са спортът и културата. Несъмнено е, че те са най-важните за целия свят след икономическото и материалното благоденствие. Спортът е важен за здравето, а културата за духовното израстване на всеки човек, респективно за всяка нация.

Тук е въпросът да разгледаме какво е положението и по-точно материалната база за развитието на спорта и културата в Гоце Делчев.

Несъмнено спортът е в по-добри позиции. Първият пример е градският стадион. След като той не бе пипнат десетилетия, преди три години, заедно с градския парк, той бе обновен, като местата му бяха увеличени на 5 хиляди. Е, тогава ФК „Пирин“ – Гоце Делчев бе в А-група, за първи път в цялата му спортна история като отбор. Сега клубът отиде във В-група, но инвестициите за развитието на спорта в Гоце Делчев продължават да имат сериозен прираст. Пред завършване е спортната зала в Гоце Делчев, в която целогодишно 1 200 жители на региона ще могат да гледат най-различните спортни състезания. Това е повече от похвално.

Какво е положението с материалната база за култура в Гоце Делчев обаче? Общината винаги е отделяла приоритетно място на културни мероприятия и всяка година те стават все повече и повече. Организират се почти целогодишно най-различни фестивали, /ако може да им се даде това културно определение./ Организират се и множество концерти във всеки един музикален жанр. Публиката обаче все повече оредява на културните мероприятия, макар че почти всички са организирани от общинската администрация и за публиката на Неврокопско и региона те са безплатни. Защо е така?

Според мен проблемът е в материалната база. Да, Гоце Делчев притежава хубава голяма зала в Дома на културата с 500 седящи места. Домът бе открит две седмици преди историческия 10 ноември 1989 година. Вече почти 26 години обаче в Дома на културата не са влагани почти никакви инвестиции. Покривът на залата течеше, парното е скъпо и неефективно и през студените зимни вечери в залата е невъзможно да събереш зрители, дори ако безплатно могат да гледат концерт на Мадона или Лепа Брена.

Похвално е, че в последния одобрен проект от правителството преди месец за подобряване на инфраструктурата на Гоце Делчев за 5 милиона лева, най-после и тази единствена най-голяма културна институция Дома на културата е включена за ремонт. Така може да бъде решен въпросът с привличане на зрители за културни мероприятия. Но това е частично решение на проблема с масовостта за зрителски интерес.

Никой досега не е помислил за материалната база за културни мероприятия, които да бъдат проведени на открито. Тук е големият проблем. Повечето концерти и фестивали културтрегерите на Гоце Делчев провеждат на открито. Кои са тези места – площад „Македония“ пред Дома на културата и новата беседка в обновения градски парк. Изключително неудачни места. Причините са две – естетическа и чисто битова.

Коя е естетическата? На площад „Македония“ пред Дома на културата има огромно място за зрители. Къде е сцената обаче? Тя е на малкото пространство над стълбите пред вратите на Дома, което в никакъв случай не може да създаде естетическо възприятие за истинска сцена. Същото е и положението на беседката в градския парк.

Коя е чисто битовата? Това е липсата на седящи места. Вярно, и пред Дома на културата, и в градския парк, общината осигурява пластмасови столове – от 50 до 100. Това обаче не осигурява никакъв уют за зрителите. Те или са за специално поканени гости, или на тях първи се наместват, доста време преди началото, скучаещи пенсионери. Младежите, точно които трябва да бъдат привлечени като зрители в културните събития, остават правостоящи.

Кое е решението за привличане на зрители на летните културни мероприятия в Гоце Делчев. Отговорът е много прост – Летен театър., такъв какъвто Гоце Делчев е един от малкото градове в България, който го няма. От неговата липса губят гражданите, а и общината. Защото ако имаше такъв, в Гоце Делчев щяха да се насочат много значими културни проекти на национално ниво. Като например „Българското кино“ – безплатен проект на БНТ, които изпращат най-добрите български филми. Инициативата се осъществява във всеки град в България, където има Летен театър. През лятото много звезди като Лили Иванова, Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Данчо Караджов и много други правят концерти в страната, но само на открит театър.

В един от грандиозните проекти, който е пред завършване в Гоце Делчев за стотици хиляди лева е обновяване на много красивия, запустял парк от 26 години над Гоце Делчев – „Панорамата“. Там ще се изграждат алеи, пейки, места за отдих, няколко спортни съоръжения и… мини амфитеатър. Това ще бъде едно миниатюрно подобие на Летен театър. С мини сцена и стотина седящи места. Интересно е какво културно събитие може да се осъществи там.

Гоце Делчев има нужда от голям Летен театър с поне 600 места. Капацитетът на публиката в четирите общини на Гоце Делчев, която трябва да бъде привлечена за култура и изкуство е 72 хиляди. Толкова са жителите на Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча. Ако той бъде построен, ще гледаме и летен театър, и гостуващи поп и рок звезди, и лятно кино, а защо не и оперни постановки, каквито оперните трупи правят в градината на Военна академия в София и на хълма Царевец във Велико Търново.

А мястото на Летен театър в Гоце Делчев беше точно в реновиращия се парк „Панорамата“, който има огромно място за това и е извън регулацията на града.