Срещата с Гоце Делчев – преломен момент в живота на Яворов
-
- октомври 23, 2017
Преди седмица един от най-големите познавачи на живота и делото на Пею Крачолов Яворов, уредникът на музея на поета в Чирпан Тодор Иванов ни разказа малко известни факти за неговите детски години и ранна младост (тук). При раждането му баба му Хаджимитра го е отписала от живота, защото бебето било хилаво и болно. Чак на три години Пею казал първата си дума: Мамо! и баща му цяла седмица черпил града с най-хубавото си вино. Заради бомбето и цигарата, с които ученикът Пею пък се явил в Чирпан в една от ваканциите, Тотю Крачолов спрял издръжката му и геният останал с девети клас образование.
Първата работа на Яворов, след като отива в София, е да се срещне и запознае с Гоце Делчев, разказва г-н Иванов. В къщата на Крачолови непрекъснато се говори за Македония. Първият приятел на Яворов, 17- годишният Константин Нунков, с когото са седели на един чин в гимназията, е първият чирпанлия, който през 1895 година заминава четник в Македония. Вдъхновен от подвига му, Пею Крачолов за първи път публикува стихотворение във вестник, то се казва „Напред“. От 20 чирпански четници четирима загиват като воеводи, включително и първият братовчед на Яворов Костадин Крачолов. Единственият син на чичо му Пею, тежко ранен от турците, се самоубива близо до Преспанското езеро.
Срещата с Гоце Делчев е паметна за поета. Те стават приятели до гроб. Под негово влияние Яворов четири пъти ходи в Македония: три пъти като четник и веднъж като воевода. Михаил Чаков пише в спомените си: Ние знаехме кое е между нас. Това беше нашият македонски Ботев. Имахме го за божество, пазехме го като очите си. И когато четата пресича ледените води на река Брегалница, бойците правят столче с ръцете си, Яворов сяда, за да не си накваси нозете и да се разболее.
През 1903 г. Яворов шест месеца е в Македония с четите на Гоце Делчев и Яне Сандански. Но Гоце пада убит, Илинденско-Преображенското въстание е разгромено. Изклани са 9000 българи, 200 села са опожарени, 50 000 бягат, за да се спасят. Яворов е в криза, мисли за смъртта. Спасява го работата. Пише биографията на Гоце. Издава втора книга със стихове, в предговора на която Пенчо Славейков пише: „Поезията на Яворов не е за фасулковци”, разказва ни изследователят на чирпанския гений.
Известно е, че по Яворов въздишат много софийски красавици. Една от тях е украинската еврейка Дора Габе. Тя е първата жена, издала стихосбирка у нас. Озаглавила я „Теменуги”. Това не е случайно хрумнало й заглавие. Просто всяка сутрин едно момче тичало до хотел „Империал”, където Дора била отседнала, и й подавало букетче теменуги. Те, разбира се, били от кавалера на България Пею Яворов.
Ученичката Мария /Мина/ Тодорова от Елена сменя Дора в сърцето на поета. Изоставената красавица плаче цяла нощ, а до края на живота си, който продължава сто години, разказва: „След Яворов всички други ми се струваха нищожни”.
Голямата му любов Мина почива на 13 юли 1910 г. в един католически пансион в Париж. Лекарите са безпомощни пред туберкулозата, която я мори. От този миг Яворов не само спира да пише поезия, но я намразва завинаги. В последните дни и часове, когато Мина е в агония, братята й не позволяват на любимия да се прости с нея. В следващите месеци той всеки ден ходи на гроба й с букет червени цветя. Появата на една жена там и фактът, че тя му предлага любовта си и сърцето си, обаче го скандализира. Той я прогонва, за да се срещне отново с нея четири месеца по-късно по обяд в един парижки ресторант.
Всъщност Яворов се е запознал с въпросната дама още през фаталната за него 2006-а. Тогава тя носела в чантата си последния брой на списание „Мисъл”, в което са публикувани стихове на Яворов, вдъхновени от Дора Габе и Мина Тодорова. Сякаш трите музи са се събрали заедно.
Лора Каравелова е умна, владее няколко езика, свири на пиано и цигулка и е много хубава. Когато е само на двадесет години, тя печели конкурса по красота, организиран от дружеството на журналистите. Така става първата Мис София, както бихме казали днес.
Яворов е назначен за драматург на Народния театър. Пиесата му „В полите на Витоша”, посветена на любовта му с Мина, се играе с огромен успех, а една анкета го определя като втория поет на България след Вазов. Той е на върха на славата, разказва г-н Тодор Иванов. И сигурно би останал задълго там, ако съдбата – Лора Каравелова, не го преследваше толкова хищнически. До време лошото предчувствие го е карало да бяга. Същите тревоги имал и баща му Тотю, който никак не харесвал бъдещата си снаха. Но ето какво се случва в една злополучна зимна нощ. В 11 часа някой чука на вратата на поета. „Отварям и какво да видя изумен – пише Яворов – Лора, прегазила половин снежна София. Със сведени очи и задавен глас тя пита: „Ще имаш ли коравосърдечието да ме върнеш мене, която те боготвори”. И тази нощ, братко аз се сдадох, Лора ме победи”. Така завършва писмото си Пею до своя зет Никола Найденов. Това е началото на края на житейските пътища и на двамата влюбени. Но кой ли може да го знае. Те са най-скандалната двойка – тя още неразведена, но в същото време са и най-красивата, и най-талантливият. Движението спира там, където се появят. Яворов и Лора са върхът, който бленуват много българи.
Подобно на бащата на Пею, който не харесва бъдещата си снаха, майката на Лора пък не харесва зет си. Въпреки това настоява: „Лоро, ти не можеш да му бъдеш метреса, поне фамилията му вземи”. През септември 1912 година започва Балканската война. Пею Яворов става воевода на чета 15. Преди да тръгне обаче, в подуенската църква красивата дъщеря на Петко Каравелов става негова съпруга. На визитните си картички тя пише: Госпожа П.К.Яворова. На фронта Яворов с четата си освобождава Неврокоп, днес Гоце Делчев, и една седмица е първият му кмет.
Много е писано и разказвано за трагичната нощ на 30 ноември 1913 година, когато Лора, обхваната от ревност, се прострелва фатално в сърцето, а Яворов след изстрел в слепоочието ослепява.
Тази нощ преобръща живота му. На 14 януари 1914 г. той е уволнен от театъра. В София се носи мълвата, че той е убил съпругата си. Геният освен сляп, и оклеветен, няма вече работа, пари, приятели. И в този страшен за него момент арменците му предлагат пари, македонците и банкерът Атанас Буров – също. Поетът обаче отказва. „Братя, давайте вашите пари на сираците и вдовиците на тези, които загинаха за нашата Македония”, казва Яворов. По-малкият му брат Атанас пише: „Истината беше, че последните дни гладът беше дошъл при нас, нямахме пари за ядене, но брат ни Пею не искаше да имаме пари, той бързаше да отиде при Лора и майка ни.”
Във Виена Яворов разбира, че не може да бъде излекуван, в София започва „Дело 305”, в което е нарочен за убиец. На 29 октомври 1914 година поетът се прибира със своя бастун и черните очила, разказва директорът на фондация „Яворов” Тодор Иванов. Хазяйката го вижда отчаян, потиснат, черпи го кафе и го успокоява. След като той се качва на втория етаж, тя чува трясък. Мисли, че е трамвай. Яворов вече е изпил чаша силна отрова и се е прострелял. Това е краят.
Същата тази София, която убива таланта с клеветата, че е убиец, сега се изсипва на погребението. Трамваите и файтоните спират. Той е облечен във воеводска униформа и положен до гроба на Лора. Два месеца по-късно, на 5 януари 1915 г., в Карнобат се самоубива Никола Крачолов, по-малкият брат на Яворов. Той е само на 27 години, изпива огромна доза стрихнин и оставя бележка: „ Животът ми, след смъртта на брат ми Пею, се обезсмисля”. По същото време два опита за самоубийство прави и най- малкият брат Атанас. Той на двадесет. Студент по право. Спасяват го.
Блестящ юрист през годините и цар Борис и Георги Димитров го канят да стане министър на правосъдието. Отказва. Той ненавижда София, която е убила брат му. Остава завинаги в Чирпан.
Be the first to leave a review.
