За честността, мотивацията, родолюбиетои първите 7 години при служба под пагон

Силвия СТОЯНОВА
За да бъде човек военнослужещ трябва да бъде честен, да бъде мотивиран да служи на родината си и да бъде всеотдаен, смята зам.-командирът по логистичното осигуряване на военно формирование 26400 в Благоевград майор Пламен Пацов.
Във военно формирование 26 400, което чества своя празник, няма отлив на военнослужещи, има обявени около 30 места и има доста кандидати за тях. Най-важното обаче е мотивацията на младото поколение, която не е на достатъчно добро ниво, защото Терминал 2 е най-лесното решение. За майора заплатите не са толкова ниски на фона на останалите сектори, стъпките не са финансови, а трябва да се обръща повече внимание на родолюбието, което е занижено и ценностната система да се промени.
„Часовете по родолюбие са доста неглижирани, защото историята с нейните примери и поуки е изключително важна за израстването на младото поколение. Нашите победи и велики моменти са тези, които ще ни възпитават в родолюбие. Трудно е да се пречупва мирогледът на младежи на 18-20 години, това трябва да започне от ранна възраст”, категоричен е майорът. През последните години има интерес от дамите да бъдат военнослужещи, във формированието те са 30 и се справят добре.
Майор Пацов не вижда как ще стане връщането на казармата, тъй като всичко вече е разрушено и е трудно да се започва отначало, като са необходими доста финанси. За него по-добрият вариант е тези пари, които ще се изхарчат за казарми, да се вложат във военно обучение на учениците между 8-и и 12-и клас. Другото, което би могло да се направи, е да се модернизира българската армия.
– Майор Пацов, как един човек решава да става военнослужещ? Вие как се решихте?
– Ами то при мен бе доста отдавна. Как се реших!? Спонтанно станаха нещата. Решението бе взето доста обмислено, защото още тогава като кандидатствах във Военното училище знаех предимствата и недостатъците на нашата професия.
– Какви качества трябва да притежава един човек, за да бъде военнослужещ?
– Основните качества са да бъде честен към всички и към себе си, да бъде достатъчно мотивиран, за да служи на родината си. Това е едно от най – важните качества и аз съм горд, че служа на родината си. Освен това трябва да бъде всеотдаен. Нашата професия изисква много жертви в личен план. Така че човек не бъде ли всеотдаен, няма да се получат нещата.
– Напоследък се обявяват много вакантни места за войници. Може ли да се каже, че професията не е привлекателна?
– По принцип всеки решава сам за себе си. Дали иска да служи на родината или Терминал 2 е най –лесното решение. Според мен не е така. Искам да отбележа, че този отлив, който вие споменавате в нашето формирование не е така, напротив, имаме обявени 30 нови работни места и съм запознат, че има доста кандидати да започнат да работят за нас. В момента текат сроковете по конкурсите. До 26 октомври бе срокът за подаването на документи и заявленията. Сега има медицински прегледи и вече февруари 2017 ще бъдат в нашите редици.
– Ниската заплата ли е определяща за нежеланието на хората?
– Не бих казал, че заплатите в Българската армия са толкова ниски на фона на заплатите в другите професии. Според мен мотивацията на младото поколение не е това, което трябва да бъде.
– Какви са стъпките за преодоляване на тази мотивация?
– Стъпките за преодоляване не са финансови. Някак си трябва да се обръща повече внимание на родолюбието. За мое съжаление, наблюдавам, не само младото поколение, а и по – възрастните хора, това родолюбие, което го имаше в българския народ и което ние помогна да оцелеем толкова векове като нация, не е на нужното ниво. Доста е занижено. Ценностната система се промени и то не към добро..
– Как да преодолеем това?
– На този въпрос трябва да се замислят и други хора. Прави ми впечатление например Историята. Много е слабо застъпена. Вече тези часове по родолюбие са доста неглижирани. Няма я историята с нейните примери и поуки. Броя на часовете трябва да е по – голям. Много е трудно на човек на 20 години да го пречупим, който идва при нас. Опитваме се, но имаме нужда и от подкрепа.
– Има ли интерес от дамите през последните години?
– Има, да. Имаме към 30 военнослужещи дами. Справят се много добре. Доволни сме от тях. Не сме имали проблеми с тях. На скоро поех едно обучение, от които бяха само дами. Обучението бе международно. Мога да ви кажа, че нашите дами не отстъпваха по нищо не само на дамите от другите нации, а и на тези от мъжкия състав.
– Трябва ли според вас да се върне казармата?
– Този въпрос е труден. Не виждам как това ще стане. Толкова години вече се руши. Да се започне отначало – трудна работа. За съжаление България не разполага с такъв финансов ресурс. По-добрият вариант за мен е парите, които да се харчат за казарми, да се предназначат за военно обучение между 8 и 12 клас.