Вълшебството на Мелник

Момчил ЛАЗАРОВ

Град Мелник, обявен за природен и културно-истори­чески резерват, се намира на 20 км от град Сандански (Югозападна България) сред живописни и причудливи по форма пясъчни скали, при­личащи на пирамиди върху склоновете на Пирин плани­на. Той е най-малкият град в България и един от най-ярки­те паметници на българската средновековна и възрож­денска култура. Също така е обявен за град-музей и е част от стоте туристически обекта на България.

Мелник е един от най-ярки­те паметници на българската средновековна и възрож­денска култура.

В древността местността около Мелник е била населя­вана от тракийски племена. По-късно, през VI в.н.е., там идват славяните, които дават на селището името Мелник (от думата мел – бяла глина). По времето на княз Борис І, през 864 г., градът влиза в границите на българската държава. През периода на Второто българско царство – в началото на XIII в., управите­лят на Западните Родопи Але­ксий Слав (племенник на ца­рете Асен, Петър и Калоян) се обявява за независим владе­тел. Той откъсва земите си от България и обявява Мелник за своя столица, превръщай­ки го в непристъпна крепост и в богато културно средище. През XIV в. за известно време Мелник е включен във владе­нията на Хрельо войвода (из­градил Рилския манастир).

След падането на Мелник под турска власт през 1395 г. градът запада, но през епоха­та на Българското възражда­не той отново изживява въз­ход и благоденствие. Основна причина за това са производ­ството и търговията с прочу­тото мелнишко вино, което се изнася в цяла Европа.

През ХVІІІ-ХІХ в. културната и просветната дейност в Мел­ник получават нов тласък. Градът се превръща в голям търговски център с около 1 300 къщи, над 70 църкви, 4 манастира, 3 мъжки училища и едно девическо. Мелник има също много богата биб­лиотека. След Освобожде­нието на България от турско владичество (1877-1878 г.) градът остава в пределите на Османската империя и отно­во запада.

По време на Балканските войни Мелник е освободен на 17 октомври 1912 г. от чета­та на известния воевода Яне Сандански, но голяма част от него е опожарена. Гръцкото и турското му население се изселват. От 12 000 жители през 1921 г. са останали само 721, а в 1934 г. – 512. Днес на­селението на красивото бъл­гарско градче Мелник е още по-малобройно и се състои от едва 240 души, като неговият основен поминък са винопро­изводството, тютюнопроиз­водството и туризмът.

През по­следните го­дини от жи­вота си тук намира под­слон големи­ят български воевода Яне Сандански, който е погре­бан в близост до Роженския манастир.

С богатата си архитекту­ра, с впечат­ляващата си възрожденска атмосфера и с винарските си изби Мел­ник привлича посетители от цял свят. Сред най-забележителните сгради в Мелник са:

Кордопуло­вата къща – по­строена през 1754 г. от за­можен гръцки търговец. Тя е най-голямата запазена сграда на Балканския полуостров от епохата на Въз­раждането. При­тежава изключи­телни стенописи, стъклописи и резби. В нея е уредена излож­ба на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, в която могат да се съхраняват до 300 тона вино.

Болярската къща – ценен архитектурен паметник от Средновековието и най-ста­рата запазена къща в Бълга­рия.

Пашовата къща – построе­на през 1815 г. Понастоящем тя е превърната в градски исторически музей, в който се съхранява богата сбирка, представяща градския живот и бит през Възраждането.

На 6 км североизточно от Мелник се намира Роженс­кият манастир „Рождество Богородично“. Той е основан през 1217 г., като в послед­ствие неколкократно е опо­жаряван и ограбван. Сегаш­ната манастирска сграда е от XIX в., а църквата е от 1600 г., като е обновена през 1732 г. Църквата съхранява уникал­ни стенописи, стъклописи и дърворезби. През последните години от живота си тук нами­ра подслон големият българ­ски воевода Яне Сандански, който е погребан в близост до манастира.

Мелник е известен с ле­гендарната си история, ста­ринните къщи, невероятната природа и обграждащите го особени скални образувания, наречени Мелнишките пира­миди. Те представляват при­казни природни скулптури с най-различни форми и разме­ри.

Мелник е прочут с гъсто­то и ароматно вино, което се съхранява в издълбани в скалите изби. Мелнишкото вино има богат вкус и аромат. Климатът там е подходящ за отглеждането на различни сортове грозде, като един от уникалните сред тях е „широ­ка Мелнишка“.

Възможностите за наста­няване в Мелник са много­бройни. Градчето има своите разкошни семейни хотели, гостоприемни хотели с меха­ни и частни квартири. На име­то на град Мелник е именуван Мелнишкият хребет (Melnik Ridge) и връх Мелник (Melnik Peak) на остров Ливингстън от архипелага Южни Шетланд­ски острови, Антарктида.