Баба Хава – жрицата от Крибул (ЧАСТ 4)

Нина КРЪСТЕВА-ДУДОВА ,От рубриката „Стани автор“

Баба Хава тропва три пъти с една тояга по скалата и „събуж­да каменя”, три пъти повтаряйки: „Сел­лям алейкум! Алей­кум селлям! Събуди се, дошли сме лек да търсим!“ После събира червените конци от всички и ги поставя на парапета край стълбата.

Не спира да шеп­ти молитви над тях и към скалата „да я пусне да мине”. За­палва бяла хартия и с нея прави симво­лични кръгове пред стълбата. Хвърля от събраното заедно в една торбичка от всички брашно и сол към скалата, хвърля запалена­та хартия зад гърба си, кач­ва се по стълбата и минава през кръглия отвор. Застава на площадката горе с гръб към „Камъка”, отваря мо­литвено ръце и пак шепти молитвите си. И по стълбата тръгват дошлите лек да ди­рят. Изкачват се, промушват се, баба Хава прави огнени кръгове пред тях и около краката им, пръска шепа брашно и сол върху скалата („храни я“), хората излизат на площадката, после се пързулват през триъгълния отвор… И така три пъти по­лагат усилие да се възди­гнат по-близо до небесата, три пъти гледат отвисоко планините насреща, за да се зарадват на живота и три пъти се връщат към пътя, по който са дошли, но вече са оставили болест и мъка зад гърба си, пречистили са душата си за нов живот Сва­лили са старата дреха, която са облекли преди да минат, както змията сваля кожата си, завързали са я за дър­во, което да поеме болката им. Последна баба Хава се пързулва през триъгълния отвор, сяда на скалата, раз­тваря ръце и шепти молитви за благодарност.

Качваме се на УАЗ-ката и пак поемаме към Крибул, където са дошли още хора и са в очакване да бъдат заве­дени до провиралката.

УАЗ-КАТА

По-старото поколение познава тази марка ками­они, руско производство. Шофьор на такова едно ка­мионче е Кезим Гюзелев. Невисок (като всички ро­допчани) млад мъж с кръг­ловато лице, което сякаш не спира да се усмихва някъде отвътре. И той се е врекъл да помага на хората, като всяка сутрин ги превозва с камиона, а понякога пра­ви два и три курса. За един курс отиване и връщане, пъ­туващите трябва да съберат помежду си и да заплатят 50 лв. Понякога се случва един човек да заплати за всички целия курс, макар да не се познават. Прави го като дар за здравето си. Тога­ва Кезим не взема пари от останалите. Той и сто­тинка не би поискал, ако имаше петролна рафине­рия.

Камиончето се тресе по камънаците. Здраво стиснал волана, Кезим ми разказва фрапиращи случаи за излекувани. Най-впечатлен е от нямо­то седемгодишно моми­ченце, което толкова не­очаквано проговорило, че майката дори не раз­брала в първия момент. А когато околните нау­чили, всички плакали от умиление, не можели да повярват, че се е случило чудото. Детето се промуши­ло през триъгълния отвор, видяло от лявата страна на скалата изображение на чо­вешка ръка и проговорило на майка си и тя да я види. Всички изу­мени се събрали да разгледат скалното образувание на ръ­ката, в която имало надпис на арабски.

Трети ден, после­ден

Този път, каквото ще да става, тряб­ва да сме първи за леенето на куршум, защото предния ден за съпруга ми време не остана. Ставаме в три и половина и в шест часа сме под навесчето до стара­та печка. Зарекла съм се, че този път на нико­го няма да отстъпя реда си. Е, само на деца. Ако знаете баба Хава с какво търпение и колко ласкаво се отнася към тях!?!

Тъмно и тихо е, още всички спят. В шест и половина баба Хава излиза от къщата и в дви­жение се об­лича. Цял ден е била на ка­мъка, легнала си е малко преди полунощ и пак по тъмно започва денят й.

Този път оловото ми не се пръска и сред абстрактните формички се появява топчи­ца, която е образ на сърцето и баба Хава е доволна.

Първа се качвам в ка­миончето, за да не ме за­бравят и този път. Пристига­ме на поляна­та, баба Хава ситни първа по пътечката и тихичко на­режда молит­вите си, а аз съм след нея. Стигаме до „Камъка” и ри­туалът, „стар като света”, завещан ни от траките, се повтаря от­ново, а аз си мисля колко простичко се държи тя с всички; не дели хората по вероизповедание; колко до­бронамереност, сила и вяра носи в душата си! Застана­ла там, между двата скални отвора, с разтворени за мо­литва ръце, това е нейното място, тя е нишката, свърз­ваща земята с небето, тя е жрицата, която измолва от природата здраве и благо­дат за хората.

Пътуваме към дома и се питам какво промени в мен провиралката? Начинът на мислене! Останалото е вто­ростепенно.

Ако искате да се разделите със стре­са, да изчистите съзнанието си от неправилни мисли или да се освободите от лоша болест, за да стигнете до баба Хава (Юлия Земеделска) и по­чувствате въздействие­то на „провиралката”, звъне­те на следните телефони:

Баба Хава (Юлия Зе­меделска – лечителката) – 0892/086233 (Но само сутрин до 9 часа и вечер около 20 часа! През оста­налото време е възможно да попречите на ритуала и няма да получите желания отговор)

Кадифа (снаха на баба Хава) – 0899 040 070

Кезим Гюзелев – 0899 444 124 (Той може да ви помог­не за много неща.)