БАНСКО МИШЕНА НА ИМАНЯРСКАТА МАФИЯ!
-
- юли 21, 2016
Калин КАЛИНОВ
До дни в Банско започва поредното археологическо лято. тези дни в средата на юли Владимир Баряков от музея, който ръководи разкопките, ще качи екипите си на Свети Никола и Ситан кале. С всяка следваща копка там древното минало на курорта става все по-ясно. За първия обект надеждата на изследователя е тази година най-после да открие името на града. Това, което вече е известно, благодарение на работата през 2015-а, е, че и в двете селища е воден обществено организиран живот. За това свидетелства един от най-ценните артефакти, излезли на Ситан кале миналия август – бронзовата вотивна пръчица. Почти невероятна рядкост е този древен римски инструмент за гласуване да се намери запазен и цял. Тази новина обаче освен с радост се приема и с доста притеснение от банскалии. Оперативните органи и обществото имат сериозна информация че югозападният ни коруртен град става обект на иманярската мафия. Все повече представители на порочната незаконна дейност които са обект на наблюдение от службите или са познати на местинте като имянари се въртят в района и наблюдават… създават напрежение.
Финансирането на разкопките е от местния бюджет на Банско, като стойността на отпусканите всяка година суми – около 20 000 лв., е нищожна на фона на реализираните вече разкрития, които освен чисто историческа стойност дават и нови възможности за туризма.
Междувременно кметът Георги Икономов съобщи, че администрацията на общината активно работи по подготовката на голям проект, който да доразвие археологията като атракция за гостите на Банско. В него е заложено и изграждане на пътища към тези места. Подготвя се и друг проект за още един древен обект – Момина кула, който е на границата с Гоце Делчев в дефилето на река Места.
Затова сега, в началото на летния туристически и археологически сезон, „Топ Преса“ ще ви бъде гид в безценния музей на открито.
10 лета бяха нужни на археолозите, които всъщност имат още много да копаят, за да докажат, че обектите, превърнали се в туристически атракции в последните години, във всички периоди от Античността до Средновековието са били богати селища със специфични функции да охраняват подходите към най-преките пътища за преминаването на планината.
Разкопките на местността Св. Никола на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин, които осветлиха незнайния исторически факт, че Банско е отпреди Христа, започват през 2006 г., след като при реставрацията на стар параклис се установява, че той лежи върху раннохристиянска църква от базиликален тип. Тогава обаче се очаква да се разкрие най-много укрепително съоръжение, тъй като до момента няма никакви данни за съществуващ в околностите на Банско древен град. Днес вече е ясно, че това е селище, което се простира на повече от 25 – 30 декара и се е радвало на просперитет близо 1600 години. Доказателствата са много – крепостната стена, която е дебела 2 метра, и вътрешните зидове са правени с хоросан, сградите са успоредни една на друга, с помещения във верижен план, дебелината на зидовете е 60 см, имало е и канализация.
Намирането на монети на Филип Македонски и от градовете републики – Венеция и Генуа, както и на ислямските владетели, издава, че хората във всички периоди са били богати и привилегировани.
Артефактите вече категорично потвърждават и теорията на археолога Владимир Баряков, че чертата за началото на Банско трябва да бъде преместена от XV – XVI век чак в IV – V век пр.н.е. Откритите монети, които буквално извират на Св. Никола, датират улегнал живот от първите векове на новата ера – II – III, до ХVІІ, а материалите навеждат на една по-далечна епоха – къснобронзовата и ранножелязната, което е краят на III – II хилядолетие преди Христа. Най-древният предмет е бронзова фигурка, която е типично тракийско изкуство.
Големите железни слитъци и късове стъкло пък подсказват, че тук е имало сериозно производство. Излизат огромни питоси (античен яйцевиден глинен съд за течности и храна) и много керамични тежести за станове, прешлени за предене на вълна или коноп – все свидетелства за дълги години проспериращо население.
Интересно е, че скелетите в многото гробове под некропола са без следи от насилствена смърт. Впечатляващ е и ръстът на мъртвите – до 2 метра (в древността и Средновековието хората са били много по-ниски от сегашните).
Работата на другото селище – Ситан кале, също започва като на шега. Тръгва се от легендата за бан Банко и неговата дъщеря Тодорка, увековечена в названието на върха над сами Банско и двете езера в подножието му. Тодорка до последно командвала войската, която давала отпор на османлиите, а когато всичко било изгубено, побягнала към върха и като скочила от него, турците видели как в бездната светнали сините й очи и напълнили езерата.
От няколко съвпадения с други изследвания в съседни райони миналото лято стана ясно обаче, че тази легенда добива реални очертания – предполагаемият „кръстник“ на курорта – бан Банко, е съществувал и е бил последният местен владетел преди падането под османско владичество. (При проучване на древността в Дорково и Велинград се доказва, първо, че титлата „бан“ – крал, е съществувала, и второ, че селищата носят имената на последните си владетели).
Усилията на Владимир Баряков, който очаква да се натъкне на малко укрепление, водят до това да се изрови този втори град, също с огромни за времето си размери. Вече е ясно, че образуването му е станало едновременно с римското завоевание в края на третото и началото на четвъртото столетие. Дори названието „Ситан“ има римски произход – етимологичното му значение е „град“. Изникналите зидове на крепостта потвърждават думите на гръцкия историк Кедрин, че тук е имало много-бройно население, което нараствало от постоянни пришълци.
Калето представлява огромен трапец с дължина 140 м на изток и 170 м на запад. На север е 35 м, а от юг има порта, широка 5 м. Между две успоредни стени си личи, че е имало дълбок ров, който е бил запълван с вода. На всеки ъгъл са се издигали изключително майсторски оформени големи кръгли кули за наблюдение. Вътрешните постройки са били свързани с водопровод от глинени тръби, вкопани в земята на половин метър дълбочина. Той води началото си от местността Чучурите – високо в планината, и е бил дълъг около 5 километра.
Тук прави впечатление големият брой железни върхове от стрели с различна форма и големина. Намерени са и много фрагменти от строителна и битова керамика, железни предмети, бронзови накити, монети от II – VI век след Христа, както и такива, които показват, че твърдината е обитавана и в по-късни времена – чак до ХVІ – ХVІІ век. Най-интересната находка от последното археологическо лято обаче е римската бронзова вотивна пръчица с глава на птица.
Така с 2 селища, 23 светилища, уникална крепост и над 5000 артефакта от Античността до Средновековието миналото на Банско остава заключено в над 20 века между Безименния град в Св. Никола и Последното кралство – Ситан кале.
Be the first to leave a review.
