Д-р Дали Дербаши: Любовта ме доведе в Благоевград
-
- юни 8, 2016
Георги АРГИРОВ
Д-Р ДАЛИ ДЕРБАШИ, 26 Г., МАГИСТЪР ЛЕКАР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА, 1 ГОДИНА СТАЖ В ДЕНТАЛНИ ПРАКТИКИ В ГР. СОФИЯ, ОТ 1 ГОДИНА НАСАМ – СИТИ ДЕНТАЛ СТУДИО БЛАГОЕВГРАД
– Защо избрахте денталната медицина?
– От малка харесвах медицинските специалности. Когато дойде време да мисля за бъдещата си професия, аз исках тя да е такава, че да я практикувам, работейки с ръцете си. Като добавя естетическото си виждане, възпитано от изучаването на изобразително изкуство през училищните години, мисля, че напълно основателно избрах денталната медицина, като съвкупност от всичките ми интереси.
– Какво ви доведе в Благоевград?
– В Благоевград ме доведе моят партньор на първо място. Родом съм от София, отраснах в Бургас и сметнах, че е време за нова промяна. А и градът е жив и красив, има голям потенциал за развитие, стига хората му да поработят за него.
– Без да навлизате в излишни подробности, скъпо ли бе вашето образование и обучение?
– Образованието ни е едно от най-скъпите в България, имайки в предвид държавното му естество. Още по-скъпи са следдипломните квалификации, от които като специалисти имаме нужда и потребност, за да бъдем максимално актуални и полезни в услугите които предлагаме.
– Какво е мнението ви за намеренията на образователното министерство да спре евростипендии на студенти от едни специалности, за сметка на други? Например се предвижда за ветеринари да има такива стипендии, но пък за „човешки“ лекари – не. А за студентите по дентална медицина как стои въпросът?
– За студентите по дентална медицина също бяха спрени евростипендиите. Но те за мен не са от такава важност. Евростипендиите са един вид поощрение за студентите, но не и определение за приоритет на специалността. Така или иначе, всяка година завършват все по-голям брой лекари по дентална медицина. Но има ли възможност за последващото им следдипломно развитие? Има ли достатъчно работа за тях в България? Считам, че това са много по-важни въпроси, които засягат всички нас от гилдията.
Колкото до колегите медици, със сигурност евростипендията няма как да ги стимулира да останат да работят в страната при такива условия.
– Мнението ви за така афишираната здравна реформа, която се прави от всеки здравен министър в последните 26 години?
– Мисля, че има някакви опити са подобряване работата на системата. Но според мен най-добре би било да се копира изцяло вече съществуваща и работеща такава. Големите промени изискват дълго време.
– Как гледате на това, че ваши колеги, завършвайки, предпочитат да работят в чужбина, а не в България? Мнозина казват, че държавата подготвя високо образовани кадри в областта на медицината и други сектори на образованието, които са строго специфични, за Европа и света? Тук се учат, а работят навън.
– Висшите учебни заведения подготвят прекрасни специалисти в най-различни сфери. За жалост обаче държавата не осигурява задоволителни условия за труд и развитие на тези кадри. И напълно основателно те се възползват от други предложения от чужди страни. За младите хора в България идват повече „невъзможности”, отколкото възможности още в началото на самостоятелното им развитие. Е, какъв стимул за работа е това?
– Вие бихте ли отишли да работите в чужбина? И ако, да, за колко време? Дали само за известен период от няколко години или сте склонни да „забравите“ България?
– Да, бих работила в чужбина и то за време, за което се чувствам добре там. Разбира се, първото ми желание е да успея да се реализирам тук, в България, но ако няма подходящи условия за това…
– В тази връзка следите ли случващото се в българския политически живот? Как гледате на последните промени в Изборния кодекс, които правят задължително гласуването и може би ограничава изборните права на сънародниците ни зад граница?
– За мен сънародниците ни зад граница имат право на глас, точно колкото и ние тук имаме, дори би трябвало наистина да сме задължени да го упражняваме. И аз съм свидетел на завръщащи се българи от чужбина с надежда за подобряване на живота в България, което се дължи главно на промените във вътрешната политика на страната.
– Как гледате на прекаленото „патриотизиране“ на българите?
– Българският народ има нужда от обединение и възстановяване на националното самосъзнание, мотивация и хъс за развитие! Защо да не и чрез патриотизъм? Но в никакъв случай това да не се свързва с възникващите престъпни действия, прикрити чрез неопатриотизъм и национално геройство. Идеологията няма нищо общо.
– Скоро бе празникът на Славянската писменост и българска култура 24 май. Какво смятате за празника?
– Необходимо е да има подобни празници, именно защото те повдигат народния дух. Поставят въпроси и вдъхновяват хората за размисъл. Положителните емоции са мощен двигател
за действия.
– Денят на Народния будител е далеч, но смятате ли, че в днешна България има съвременни будители?
– Разбира се, че има съвременни будители. Все повече разбирам за европейски програми, чрез които млади и успели българи обикалят страната, за да мотивират и покажат на хората, че реализацията е възможна и тук, и сега. Самите ние по пътя си срещнахме качествени хора, учители и лекари, за които професията е призвание. Благодарение на тях бяхме възпитани в същото – на човешко отношение, професионализъм и отговорност в практиката, желание за непрекъснато самоусъвършенстване в услуга и помощ на хората. Именно със своята работа те бяха пример за това.
Д-Р НИНО ГРИГОРОВ, 26 ГОДИНИ, МАГИСТЪР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА, РАБОТИ КАТО ДЕНТАЛЕН ЛЕКАР, СТАЖ – 2 ГОДИНИ
– Защо избрахте денталната медицина?
– Избрах денталната медицина, защото ми харесва като професия и дава възможност да се помага на хората, което носи голямо удовлетворение.
– Какво ви доведе в Благоевград?
– Аз съм от Благоевград, така че това беше естествен избор като място за работа и живеене, като се има предвид, че градът е подреден и пълен с млади хора.
– Без да навлизате в излишни подробности, скъпо ли бе вашето образование и обучение?
– Като цяло образованието по дентална медицина е скъпо на фона на останалите специалности.
– Какво е мнението ви за намеренията на образователното министерство да спре евростипендии на студенти от едни специалности, за сметка на други? Например се предвижда за ветеринари да има такива стипендии, но пък за „човешки“ лекари – не. А за студентите по дентална медицина как стои въпросът?
– Доколкото знам за студентите по дентална медицина също не се предвиждат евростипендии. Принципно не е редно да се противопоставят едни специалности на други, но медицина, дентална медицина и фармация винаги трябва да са приоритетни в една държава.
– Мнението ви за така афишираната здравна реформа, която се прави от всеки здравен министър в последните 26 години?
– Относно здравната реформа мисля, че в момента се правят опити системата да заработи по-ефективно и в полза на пациентите и се надявам нещата да се подобряват.
– Как гледате на това, че ваши колеги, завършвайки, предпочитат да работят в чужбина, а не в България? Мнозина казват, че държавата подготвя високо образовани кадри в областта на медицината и други сектори на образованието, които са строго специфични, за Европа и света? Тук се учат, а работят навън.
– По отношение на колегите дентални медици много малко от тях отиват да работят в чужбина, голяма част остават в България, но според мен кадрите, които излизат от факултетите по дентална медицина са твърде много за страната и трябва да се ограничи броя на приеманите студенти, защото се наблюдава пренасищане с дентални лекари. Много колеги, които са завършили медицина отиват не само да работят, но и да специализират в чужбина, което за тях е много важно, а в България все още специализацията не протича по най-желания начин за тях. Така че от тази гледна точка ги разбирам, че търсят по-добри условия за развитие. След като държавата инвестира в стдентите медици, трябва и след това да се осигурят оптимални условия за специализация и работа.
– Вие бихте ли отишли да работите в чужбина? И ако, да, за колко време? Дали само за известен период от няколко години или сте склонни да „забравите“ България?
– Аз бих отишъл в чужбина за специализация и обучение, но за постоянно по-скоро не на този етап.
– В тази връзка следите ли случващото се в българския политически живот? Как гледате на последните промени в Изборния кодекс, които правят задължително гласуването и може би ограничава изборните права на сънародниците ни зад граница?
– Следя до някаква степен политическия живот и подкрепям задължителното гласуване. Относно другия проблем, мисля, че трябва да се даде възможност на хората в чужбина да гласуват по лесен и достъпен начин.
– Как гледате на прекаленото „патриотизиране“ на българите?
– Всяко прекалено нещо е вредно, така е и с патриотизирането.
– Скоро бе празникът на Славянската писменост и българска култура 24 май. Какво смятате за празника?
– 24 май е много хубав български празник, който да ни напомня, че писмеността и културата са много важни за прогреса и успеха на едно общество.
– Денят на Народния будител е далеч, но смятате ли, че в днешна България има съвременни будители?
– Съвременни будители има, но трябва повече хора да са отдадени на тази кауза. Най-напред се сещам за учителите, които съм имал в гимназията и те наистина са много достойни хора.
Be the first to leave a review.
