Топ Преса представя ретровестникарски гафове: Как вестник „Струма“ нанасяше психоза над обикновените хора в Симитлийско!

Очерк на Ралица ВАСИЛЕВА

Какво е качеството на местните медии? Някои се пишат на „голямата работа“ с „жива история“, че били „дългогодиш­ни“. Да, факт е, сред тях е и вестник „Струма“, които не спират да се пра­вят на „ветерани“! Спом­няте ли си „подвизите“ на редакцията на Красимир Евлогиев например – кол­ко хора съсипа и колко пси­хоза направи на общество­то в Югозападна България. Не защото беше добър, а защото беше единствен. В днешния си брой Топ Пре­са реши да припомни един случай, „гръмнал“ от стра­ниците на вестник „Стру­ма“, който нанесе трайна психологическа вреда на населението в района на град Симитли. Това е спе­циален поздрав за бабите, които още работят в „Стру­ма“ и се хранят от старата си слава. Вижте тази слава в реалното ѝ лице.

МИНЬОРИ ОТ БРЕЖАНИ ВКАРА­НИ В СЕЛСКИ “ЖЕРМИНАЛ”

Незаконна мина в мест­ността Червилото в близост до българската граница с Ма­кедония “разкриха” медиите. Новината за извозваните дни наред с керван камиони въ­глища се излюпи по сигнал на тамошен жител. Селяни замръкнаха в стрес зара­ди тиражираната версия, че “контрабандистите” може би добиват и изнасят уран, който е радиоактивен. Неле­галният рудник нямал нищо общо с близката мина “Пирин – Брежани”.

Червилото (или Цървилото) се намира между Симитли и с. Брежани, на повече от 50 километра от граничната полоса с Македония. Набе­деното за въглищна мани­фактура петно представлява една неголяма, сравнително плитка дупка, в която се виж­дат двуцветни пластове. Оч­акванията там да кипи мирен труд се оправдават единстве­но от сновящия наоколо едър рогат добитък и овчиците.

Благоевградският вестник “Струма” пръв съобщи за не­легален частен рудник “на границата ни с Македония”. Според регионалния всеки­дневник в продължение на 10 дни неизвестни мъже ко­паят въглища и ги извозват с камиони от местността Червилото, недалеч от Сими­тли. Въглекопачите обясни­ли появата си в местността с факта, че тамошната мина “Пирин – Брежани” разкрива в землището нов открит руд­ник. От мината обаче отрекли да имат рудник в Червилото. “Случаят хвърли в паника жителите на селата Мечкул и Рекитна, тъй като мястото на въглищното находище е на частна земеделска земя и ни­кой, дори и мината, няма пра­во да копае в частния имот”, писа “Струма”. Дописката завършва с подозренията, че копаенето е противозакон­но и е възможно незнайните кюмюрджии да са контра­бандисти. Косата на читате­лите се изправя от допълне­нието, че под земята в този район има уран, като не е из­ключено точно тази суровина да се копае тайно, въпреки че е силно радиоактивна и опас­на за жителите на селата.

Малко след вестникарска­та публикация телевизионен репортаж на местния корес­пондент обогати съобще­нието за първа частна мина с подробности – всъщност местните жители се запася­вали с твърдото гориво за зимата, а заснетите камиони и багери го добивали за про­мишлени цели. Проблемът се състоял в това, че залежът се падал върху обработваема земя, която, макар и невърна­та, била частна собственост.

В общото безпокойство се включи и в. “Стандарт”, кой­то обогати информацията на “Струма” с обяснението, че изнасянето на уранови късо­ве може да отрови водата и нивите.

“Това са пълни глупости, което се изнесе. За находи­щето в Цървилото се знае от 30 години. Последните някол­ко дни се извършваха проуч­вателни работи по поръчка на мина “Пирин” да се види как върви този пласт, как е наклонът, ще има ли ефектив­ност, ако се разработи. Една фадрома (вид багер – б.а.) и 4-5 КРАЗ-а откараха въглища за анализ”, обясни кметът на село Брежани Илия Джеле­пендов. По думите му подно­веното любопитство на дър­жавната фирма към кюмюра в ракитнишкото землище е продиктувано от опасенията, че Брежанското находище (върху което са подземните и откритите обекти на мина “Пирин”) се изчерпва. “Техни­ката, която работи там, е на мина “Пирин”, въглищата, из­теглени оттам, са анализира­ни и после продадени на ТЕЦ “Бобов дол”. Всичко е закон­но и нормално. Проучването е с тенденция, ако има много въглища, да се прави открит рудник там”, добави шерифът на Брежани.

“Облъчването” също не се състоя – според експер­ти уран в масива Червилото няма. Преди, на 3-4 киломе­тра от местността с козме­тично название (то всъщност идва от червеникавия цвят на околни почви), е имало уранов рудник, но той отдав­на е затрупан и сега земята е рекултивирана. Мястото е озеленено, отгоре му са наса­дени храсти и акации.

“В Червилото има милион и половина тона запаси въ­глища. Досега са правени три сондажа, като цената за един метър сондаж е 60 германски марки”, заяви за “Капитал” зам. изпълнителният дирек­тор на мина “Пирин – Брежа­ни” Пилевски. Идеята била при доказано количество и качество на кюмюра да за­почне експлоатация на нахо­дището или като надземен рудник, или като underground- обект. Според геоложко из­следване, правено още през 1991 г., въглищата на повърх­ностния слой в Червилото имат високо съдържание на пепел – около 60%. “В момен­та, когато беше този сигнал във вестника, правехме про­учвателна траншейка, за оп­робване на въглищния пласт. Оказа се, че до 25% пепел имат въглищата надолу, кое­то е добре. Намерението ни е да сложим сонда и да про­следим накъде се простира пластът. Ако е повече от 100 метра, можем да започнем добив по открит начин”, каза Пилевски. Той никак не беше смутен от криворазбраното оживление покрай

ОФИЦИАЛНИТЕ РАЗКОПКИ

За тях си плаща мина “Пи­рин” АД. По днешни сметки трите сондажа са за около 54 000 DM. От ямата в Черви­лото за “лабораторни цели” са изкарани около 1000 т въглища. Впоследствие са продадени приблизително за 35 млн. лева, които ще покри­ят част от разходите. Вицето на изпълнителния директор на мина “Пирин” намекна, че държавната Минпроект има план за развитие на самия рудник край Мечкун с веро­ятен годишен добив 100 000 тона. “Скоро няма да зара­ботваме там – тук си имаме още доста залежи”, успокои духовете Пилевски.

По закон, ако полезните изкопаеми се намират върху частен имот и експлоатация­та им се предвижда за срок повече от три години, земята се отчуждава, а собствени­кът й се обезщетява. В слу­чая със залежите в местност­та Червилото собствеността не е изяснена докрай. Ръко­водството на мина “Пирин” твърди, че собствениците на терена от промишлено значе­ние са трима. Най-спомена­ваният от тях се оказа Христо Радев.

“До 30 септември мина “Пи­рин – Брежани” действаше тук без никакво разрешение. Този масив е изцяло частна собственост, няма нито сан­тиметър общинска земя. Те са унищожили над 1 декар земя. Понеже последният срок за работата им беше 30 септември, се обадих на теле­визията да заснеме как фад­ромата бяга. Обадих се и на вестника, в “Труд” звънях, но главно по телевизията го да­дох да ги хване на момента”, призна Радев. Той не можа да даде сносно обяснение защо след собствения му прес-релийз информацията се е получила толкова изо­пачена. Г-н Радев очевидно е познавал миньорите, на­бедени за контрабандисти, знаел е, че не копаят уран и, най-сетне, бил е наясно, че земята, на част от която пре­тендира да е собственик, не се намира на македонска­та граница. Той опроверга твърденията, че земята не е плодородна: “Отгоре имаше картофи, тютюн, отдоле мал­ка градинка, ливада с дребен фураж и плодно дръвче – кру­ша.” Екранизацията на въз­мущението на Христо Радев била предизвикана от факта, че разработването на находи­щето ще “затрие” двете маха­ли. “Като дойде калта, и пътят ще изчезне.” Човекът, който брани индианците от

ЖЕЛЕЗНИЯ КОН

прогнозира, че изграж­дането на рудник ще бъде екологично недружелюбно решение и ще направи от Червилото лунен пейзаж. Освен това, след като ми­ньорите разкопали, селяни се завтекли към находището с легени и чували да си оси­гурят топлина безплатно. (Между другото българите винаги намират практичния ракурс във всяка ситуация. В началото на миналата го­дина, когато нефтен разлив стана причина от чешмите на варненци да тече вода с дъх на дизелово гориво, жи­телите на Бозвелийско бяха смогнали за няколко дни да складират по мазета и тава­ни 50 т нафта, изгребана тру­долюбиво с кофи от района на аварията.)

“Он рипа за земята, понеже иска да му дава некой лев ми­ната”, обясняваха преди това въглекопачи на откритата мина, която прилича на катор­га. Землякът им Радев се бил разработил “за един ден да си получи неговото”. В това няма нищо лошо при условие, че той докаже своята собстве­ност и потърси правата си по нормален ред. Без евтини но­мера, които само биха навре­дили на принципа. Иначе бив­шият шеф на “Кореком” Радев спокойно може да се преква­лифицира в зелен патрул или журналист на свободна прак­тика. Другоселец подхвърли: “Цялата държава е контра­банда, а те пълнят вестниците с три кофи въглища.”