Топ Преса представя ретровестникарски гафове: Как вестник „Струма“ нанасяше психоза над обикновените хора в Симитлийско!
Очерк на Ралица ВАСИЛЕВА
Какво е качеството на местните медии? Някои се пишат на „голямата работа“ с „жива история“, че били „дългогодишни“. Да, факт е, сред тях е и вестник „Струма“, които не спират да се правят на „ветерани“! Спомняте ли си „подвизите“ на редакцията на Красимир Евлогиев например – колко хора съсипа и колко психоза направи на обществото в Югозападна България. Не защото беше добър, а защото беше единствен. В днешния си брой Топ Преса реши да припомни един случай, „гръмнал“ от страниците на вестник „Струма“, който нанесе трайна психологическа вреда на населението в района на град Симитли. Това е специален поздрав за бабите, които още работят в „Струма“ и се хранят от старата си слава. Вижте тази слава в реалното ѝ лице.
МИНЬОРИ ОТ БРЕЖАНИ ВКАРАНИ В СЕЛСКИ “ЖЕРМИНАЛ”
Незаконна мина в местността Червилото в близост до българската граница с Македония “разкриха” медиите. Новината за извозваните дни наред с керван камиони въглища се излюпи по сигнал на тамошен жител. Селяни замръкнаха в стрес заради тиражираната версия, че “контрабандистите” може би добиват и изнасят уран, който е радиоактивен. Нелегалният рудник нямал нищо общо с близката мина “Пирин – Брежани”.
Червилото (или Цървилото) се намира между Симитли и с. Брежани, на повече от 50 километра от граничната полоса с Македония. Набеденото за въглищна манифактура петно представлява една неголяма, сравнително плитка дупка, в която се виждат двуцветни пластове. Очакванията там да кипи мирен труд се оправдават единствено от сновящия наоколо едър рогат добитък и овчиците.
Благоевградският вестник “Струма” пръв съобщи за нелегален частен рудник “на границата ни с Македония”. Според регионалния всекидневник в продължение на 10 дни неизвестни мъже копаят въглища и ги извозват с камиони от местността Червилото, недалеч от Симитли. Въглекопачите обяснили появата си в местността с факта, че тамошната мина “Пирин – Брежани” разкрива в землището нов открит рудник. От мината обаче отрекли да имат рудник в Червилото. “Случаят хвърли в паника жителите на селата Мечкул и Рекитна, тъй като мястото на въглищното находище е на частна земеделска земя и никой, дори и мината, няма право да копае в частния имот”, писа “Струма”. Дописката завършва с подозренията, че копаенето е противозаконно и е възможно незнайните кюмюрджии да са контрабандисти. Косата на читателите се изправя от допълнението, че под земята в този район има уран, като не е изключено точно тази суровина да се копае тайно, въпреки че е силно радиоактивна и опасна за жителите на селата.
Малко след вестникарската публикация телевизионен репортаж на местния кореспондент обогати съобщението за първа частна мина с подробности – всъщност местните жители се запасявали с твърдото гориво за зимата, а заснетите камиони и багери го добивали за промишлени цели. Проблемът се състоял в това, че залежът се падал върху обработваема земя, която, макар и невърната, била частна собственост.
В общото безпокойство се включи и в. “Стандарт”, който обогати информацията на “Струма” с обяснението, че изнасянето на уранови късове може да отрови водата и нивите.
“Това са пълни глупости, което се изнесе. За находището в Цървилото се знае от 30 години. Последните няколко дни се извършваха проучвателни работи по поръчка на мина “Пирин” да се види как върви този пласт, как е наклонът, ще има ли ефективност, ако се разработи. Една фадрома (вид багер – б.а.) и 4-5 КРАЗ-а откараха въглища за анализ”, обясни кметът на село Брежани Илия Джелепендов. По думите му подновеното любопитство на държавната фирма към кюмюра в ракитнишкото землище е продиктувано от опасенията, че Брежанското находище (върху което са подземните и откритите обекти на мина “Пирин”) се изчерпва. “Техниката, която работи там, е на мина “Пирин”, въглищата, изтеглени оттам, са анализирани и после продадени на ТЕЦ “Бобов дол”. Всичко е законно и нормално. Проучването е с тенденция, ако има много въглища, да се прави открит рудник там”, добави шерифът на Брежани.
“Облъчването” също не се състоя – според експерти уран в масива Червилото няма. Преди, на 3-4 километра от местността с козметично название (то всъщност идва от червеникавия цвят на околни почви), е имало уранов рудник, но той отдавна е затрупан и сега земята е рекултивирана. Мястото е озеленено, отгоре му са насадени храсти и акации.
“В Червилото има милион и половина тона запаси въглища. Досега са правени три сондажа, като цената за един метър сондаж е 60 германски марки”, заяви за “Капитал” зам. изпълнителният директор на мина “Пирин – Брежани” Пилевски. Идеята била при доказано количество и качество на кюмюра да започне експлоатация на находището или като надземен рудник, или като underground- обект. Според геоложко изследване, правено още през 1991 г., въглищата на повърхностния слой в Червилото имат високо съдържание на пепел – около 60%. “В момента, когато беше този сигнал във вестника, правехме проучвателна траншейка, за опробване на въглищния пласт. Оказа се, че до 25% пепел имат въглищата надолу, което е добре. Намерението ни е да сложим сонда и да проследим накъде се простира пластът. Ако е повече от 100 метра, можем да започнем добив по открит начин”, каза Пилевски. Той никак не беше смутен от криворазбраното оживление покрай
ОФИЦИАЛНИТЕ РАЗКОПКИ
За тях си плаща мина “Пирин” АД. По днешни сметки трите сондажа са за около 54 000 DM. От ямата в Червилото за “лабораторни цели” са изкарани около 1000 т въглища. Впоследствие са продадени приблизително за 35 млн. лева, които ще покрият част от разходите. Вицето на изпълнителния директор на мина “Пирин” намекна, че държавната Минпроект има план за развитие на самия рудник край Мечкун с вероятен годишен добив 100 000 тона. “Скоро няма да заработваме там – тук си имаме още доста залежи”, успокои духовете Пилевски.
По закон, ако полезните изкопаеми се намират върху частен имот и експлоатацията им се предвижда за срок повече от три години, земята се отчуждава, а собственикът й се обезщетява. В случая със залежите в местността Червилото собствеността не е изяснена докрай. Ръководството на мина “Пирин” твърди, че собствениците на терена от промишлено значение са трима. Най-споменаваният от тях се оказа Христо Радев.
“До 30 септември мина “Пирин – Брежани” действаше тук без никакво разрешение. Този масив е изцяло частна собственост, няма нито сантиметър общинска земя. Те са унищожили над 1 декар земя. Понеже последният срок за работата им беше 30 септември, се обадих на телевизията да заснеме как фадромата бяга. Обадих се и на вестника, в “Труд” звънях, но главно по телевизията го дадох да ги хване на момента”, призна Радев. Той не можа да даде сносно обяснение защо след собствения му прес-релийз информацията се е получила толкова изопачена. Г-н Радев очевидно е познавал миньорите, набедени за контрабандисти, знаел е, че не копаят уран и, най-сетне, бил е наясно, че земята, на част от която претендира да е собственик, не се намира на македонската граница. Той опроверга твърденията, че земята не е плодородна: “Отгоре имаше картофи, тютюн, отдоле малка градинка, ливада с дребен фураж и плодно дръвче – круша.” Екранизацията на възмущението на Христо Радев била предизвикана от факта, че разработването на находището ще “затрие” двете махали. “Като дойде калта, и пътят ще изчезне.” Човекът, който брани индианците от
ЖЕЛЕЗНИЯ КОН
прогнозира, че изграждането на рудник ще бъде екологично недружелюбно решение и ще направи от Червилото лунен пейзаж. Освен това, след като миньорите разкопали, селяни се завтекли към находището с легени и чували да си осигурят топлина безплатно. (Между другото българите винаги намират практичния ракурс във всяка ситуация. В началото на миналата година, когато нефтен разлив стана причина от чешмите на варненци да тече вода с дъх на дизелово гориво, жителите на Бозвелийско бяха смогнали за няколко дни да складират по мазета и тавани 50 т нафта, изгребана трудолюбиво с кофи от района на аварията.)
“Он рипа за земята, понеже иска да му дава некой лев мината”, обясняваха преди това въглекопачи на откритата мина, която прилича на каторга. Землякът им Радев се бил разработил “за един ден да си получи неговото”. В това няма нищо лошо при условие, че той докаже своята собственост и потърси правата си по нормален ред. Без евтини номера, които само биха навредили на принципа. Иначе бившият шеф на “Кореком” Радев спокойно може да се преквалифицира в зелен патрул или журналист на свободна практика. Другоселец подхвърли: “Цялата държава е контрабанда, а те пълнят вестниците с три кофи въглища.”
Be the first to leave a review.