Банскалията Атанас Фурнаджиев: Високите скорости и веселите компанииме зареждат с адреналин

Калин КАЛИНОВ
Атанас Фурнаджиев е роден на 15 януари 1970-а в Банско. Завършва Университета за национално и световно стопанство (УНСС) с бакалавърска степен Счетоводство и контрол, впоследствие става и магистър по Външно-търговска дейност. От години е директор на Форд Мото-Пфое и председател на Съвета на директорите на варненския клон на компанията. Управлява и КП Имоболиен, която е собственик на елитния Белведере Холидей Клуб в Банско. През последните години страст, хоби и занимание за него е футболът. Първоначално е член и председател на Дисциплинарната комисия към Българския футболен съюз, а по-късно е избран за член на Изпълкома и вицепрезидент на БФС. Експерт е и в Комисията по маркетинг към Европейската футболна федерация (УЕФА). Владее немски и английски език. Женен е и има четири деца.
– Роден сте в Банско, остава ли ви време да се приберете в родния град и да покарате ски?
– За съжаление се прибирам по-рядко, отколкото ми се иска, заради многобройните ми ангажименти. Миналата година бях в Банско само два пъти за по един ден. Любител съм на зимните спортове и обичам да карам ски. Тази зима не успях да си направя ски ваканция, но от 2 до 9 април планирам да отида с децата в планината, тогава ще можем да се спускаме заедно като едно голямо семейство.
– В Пиринския край хората обичат да пеят и танцуват. Вие притежавате ли подобни таланти?
– Обичам всички македонски песни, но особено приятно ми е да изпълнявам Слушай как шумят шумите, буките, друга любима песен ми е за Млад Радон, който е бански войвода. С удоволствие пея и малко тъжната песен за двете овчарчета Сава и Васил Кокарешкови, местни партизани от Белица, убити от полицията през 1944-а. Играя и доста видове от т. нар. нетрадиционни хора, казвали са ми, че се спрявям доста добре.
– Авантюристичен тип ли сте, обичате ли екстремните преживявания?
– Да, бих казал, че съм авантюрист със силен афинитет към екстремното. Много малко хора знаят, че преди години се занимавах със ски алпинизъм. Дори покорих един от най-страховитите върхове в Алпите – Монте Чеведале, висок почти 4000 метра. Обичам високата скорост, независимо дали карам ски, или шофирам – просто се нуждая от всекидневна доза адреналин. Но когато летиш със ските, можеш да си изпатиш. Преди повече от десет години се контузих много тежко и счупих тазобедрената си става. Но контузиите са част от играта.
Когато не ми остава време да пътешествам в планините, търся силните усещания в работата си. И в бизнеса, и в спорта, всяко едно решение, свързано с определен риск, ми носи силни емоции.
– Какво ви разсмива и развеселява в живота?
– Обожавам веселите компании. Най-отпускащото преживяване за мен е да се събера с весели приятели. Разказваме си забавни истории и вицове, смеем се безспирно. Така се разтоварвам най-добре. Имам много приятели и обичам да се събирам с тях. За освобождаване от напрежението във всекидневието използвам броеницата си. Това е балкански синдром, но при мен действа безотказно.
– Имате четири деца. Как виждате тяхното бъдеще?
– Надявам се да останат и да се реализират в България. Аз обичам страната си и бих се определил като патриот, така че децата ми трябва да се развиват тук. Те също трябва да дадат своя принос за новото лице, за просперитета на България, да се опитват да променят нещата към по-добро.
– Коя е най-успешната ви сделка?
– Може би най-успешната ми сделка тепърва предстои. Като цяло мога да кажа, че съм сключил доста позитивни и резултатни сделки. Но човек не може да разчита на един удар, важното е, да се изграждаш с времето като добър бизнесмен и да ръководиш адекватно бизнеса си. Това е предпочитаната от мен формулировка за понятието успешна сделка.
Няма магическа формула, която да ти донесе мигновен успех. Стремя се с работа и упоритост да развивам и надграждам постигнатото досега.
– Отмина ли вече кризата в автомобилния бизнес?
– През декември реализирахме повече продажби, но в сравнение с предишни години спадът на оборота в бранша бе драстичен – от над 55 000 преди няколко години до 18 500 автомобила за миналата година. Но първите сигнали за леко оживление на пазара са налице. Интересно е доколко това ще се задържи като трайна тенденция. Въпреки че всички се надяваме на сериозно подобрение, аз лично смятам, че пазарът в България бавно и плавно ще покачва нивата си. Дано през 2014-а пак да продадем 55 000 автомобила.
– Освен официален вносител сте и запален почитател на един от най-луксозните автомобили в света – Land Rover. Защо?
– – Мисля, че в автомобилостроенето има вечни и непреходни стойности. Рекламата на марката с мотото Императорът е тук! е достатъчно красноречива, нали? Това е един от най-стойностните джипове на пазара, уникален автомобил и особено подходящ за нашите условия. В България не е особено здравословно да караш лека кола, джипът създава друго усещане, защото преодолява успешно стотиците дупки по пътищата. Но нашето предимство като сериозна компания в бранша е, че освен Land Rover предлагаме и брандовете Volvo, Jaguar и Ford. Обхващаме от ниския до най-високия клас автомобили, като предлагаме на нашите клиенти сами да направят своя избор, според финансовите си възможности. Ако трябва да обобщя в едно изречение – Кой, каквото може да си позволи.
– Какво бихте избрали – вечеря с Шакира или полуфинал на Световно първенство на живо?
– Аз съм се снимал с Шакира, засякохме се във ВИП-зоната на Световното първенство в Южна Африка. С Борислав Михайлов се връщахме от конгрес на ФИФА (Световната футболна федерация), а тя пристигаше, за да пее на откриването на планетарния шампионат. Но чак вечеря – не, предпочитам да вечерям на свещи с жена си.
Аз не робувам на имена, запознавал съм се с много световноизвестни личности, които са допринесли с нещо за развитието на човечеството. Но предпочитам да общувам с интелигентни и забавни хора, не е задължително те да са известни.
– Разговаряли сте нееднократно с президента на УЕФА Мишел Платини и с националния селекционер Лотар Матеус. Какво е мнението ви за двете футболни легенди?
– Двамата са много различни като личности, характер и манталитет. Това, което ги обединява, е, че бяха велики играчи. И Мишел Платини, и Лотар Матеус са постигнали всичко, за което един футболист може да мечтае в кратката си професионална кариера. Мишел Платини вече се доказа като добър ръководител и успешен мениджър, докато Лотар ще трябва да извърви дълъг път, за да се доближи до еталоните в треньорската кариера. Матеус е силно амбициран да се докаже, има необходимата база знания и смятам, че притежава необходимия потенциал, за да постигне успехи начело на България. Талантът му е безспорен, но Лотар трябва да вложи необходимите усилия и воля, за да се доразвие.
– Вие сте и вицепрезидент на Българския футболен съюз. Какво ви дава българският футбол?
– По-скоро се надявам аз да съм дал нещо на футбола ни. Знаете, че Мото Пфое е спонсор на турнира за Купата на България от 15 години. Аз също отдавна съм в играта, преди да поема този пост, бях и член на Дисциплинарната комисия. А това е най-тежка та работа, това е комисията, наказваща футболисти, треньори и президенти на клубове. Моят стимул е любовта към играта, към Цар Футбол. Всички спортове са нещо добро и позитивно. По-добре е нашите деца да спортуват, вместо да седят по цял ден пред компютрите или да пушат цигари. Виждате, че и клубният ни футбол тръгва нагоре, така че имаме повод за оптимизъм. Левски, ЦСКА и Литекс се представят все по-добре в евротурнирите, през този сезон победихме клубове с огромни бюджети и скъпа селекция като Спортинг (Лисабон), Гент и Рапид (Виена).
– Грозното или позитивното доминират в Цар Футбол?
– Във всеки спорт преобладават позитивните неща, грозните се създават от шепа хора. Те си го позволяват, защото нашата правоохранителна система не налага адекватни наказания. Видяхте, как Районният съд се отнесе към двамата футболни хулигани от дербито Левски – ЦСКА. Единият бе глобен със 100, а другият с 300 лева. Такива санкции не внушават страх за извършителите и те ще повторят простъпката си отново. Мерките трябва да са адекватни, а наказанията да действат като предупреждение за останалите фенове. Иначе грозните сцени ще продължат.
В Англия преди 20-25 години имаха огромен проблем с хулиганите, но се намесиха решително и сега хората ходят на мач като на театър.
– Какви функции изпълнява Комисията по маркетинг на Европейската футболна федерация (УЕФА), в която членувате?
– Комисията е един помощен орган към президента Мишел Платини и към Изпълкома на УЕФА. Занимаваме се с маркетингова и рекламна дейност. Одобряваме проекти и лога на различни първенства, търсим спонсори, одобряваме спонсорски пакети. Целта ни е да развиваме бизнес стратегии за развитието на европейските клубни турнири Шампионска лига и Лига Европа. Разработваме и маркетинговата политика за европейските първенства.
– Гледали сте много футболни двубои на живо. Кой от тях беше най-емоционалният за вас и за кой мач не искате да си спомняте?
– Всеки футболен двубой си има своя чар, много мачове са се запечатали в съзнанието ми. Но най-силно ме впечатли финалът за Шампионска лига между Ливърпул и Милан в Истанбул през 2005-а. От малък съм фен на червените от Анфийлд Роуд и бях поразен от драмата на терена и от начина, по който Ливърпул обърна резултата от 0:3 и накрая триумфира с купата. Един от най-големите мачове, на който съм присъствал, бе в Мадрид на тържествата по случай 100 години Испанска футболна федерация. В приятелския двубой на терена излязоха звездните селекции на Испания и Аржентина, а домакините победиха с 2:1. Уникален мач с уникални изпълнители.
Най-тежко винаги съм приемал загубите на националния ни отбор. Особено болезнен бе мачът на Уембли срещу Англия, който съвсем незаслужено загубихме с 0:4, макар че не играхме лошо.