Веселин Стаменов пред Мариета Димитрова: Читателите и Интернет ми върнаха вярата, която цензурата дълго се мъчеше да убие!

– Това е моят колега жур­налист и писател г-н Веселин Стаменов. Много ми е при­ятно, че си тук в студиото. В това студио си позволявам да ти говоря на ти, защото ние сме приятели.

– Аз ще отговарям както ка­жеш, защото съм изцяло на територията на Blagoevgrad-news. Това е много притесни­телно за мен. В „Неудобните“ мога да си правя каквото ис­кам, но тук не. Под обстрела на твоите въпроси съм мал­ко притеснен. Не един и два­ма си отстреляла медийно, така че трябва да внимавам.

– Ти няма да си от отстре­ляните. Днес съм те покани­ла, за да разкажем малко повече на нашите зрители за това, което предстои след­ващата седмица. Ще изле­зе на пазара последната ти книга.

– Тоест поредната. Аз се надявам да не ми е послед­ната.

– Имах в предвид послед­ната, която е сега написана. Много наши зрители са за­познати с твоето творчест­во. Аз лично имам честта да притежавам всички книги написани до момента и из­дадени от теб. Безкрайно истински неща пишеш в тях. Искаше ми се сега пред на­шите зрители да направим една пред премиера на тво­ята книга. Да разкажеш за нея. Първо как ще се казва, второ какво ще четем в но­вата книга на г-н Стаменов. Много хора ще тръпнат в очакване дали няма да се намерят някъде из страни­ците.

– Мариета, преди всичко искам да ти благодаря за това, което правиш за мое­то творчество, като колега и като приятел. Защото тук конкретно говорим за истин­ската свобода на словото. Както знаеш, моите книги са жертва на тотална цензура от разпространението, за­това искам да акцентираме върху това. Искам да ти бла­годаря. Да знаете, че за по­реден път Blagoevgrad-news доказва, че една от най-сво­бодните медии в тази дър­жава. Защото тук могат да се говорят за неща, които са забранени на много други места. Затова ти благодаря, че говорим за моето твор­чество, което не се долюбва много от много хора и не мога да си обяс­ня защо. Което е глупаво. Досега занимавахме пуб­ликата с книги от национален план. Вдъхновението беше такова, пък и дълго време не бях издавал книга заради цензурата. Сега читателите ме намериха във фей­сбук и аз започнах да си реализирам стари проекти, кои­то се отпечатаха в нашето издател­ство Топ Медия Прес. Сега обаче, през по­следната една година рабо­тя върху този нов проект, който ще излезе идната сед­мица. Нека не ви звучи про­вокативно, но новата книга на г-н Стаменов се казва „Да го духат справедливите“. Тя е точно в стил Стаме­нов, корицата е точно в стил Стаменов. Не сме избяга­ли изобщо от стила, който съм наложил като автор. Нямам и на­мерение да бягам от този стил. Мисля, че намерих себе си като творец тук, но реших да снижим малко ситу­ацията и да се върнем в малкия град, в затворения свят на обик­новения бъл­гарин. Не чак толкова на обикновения, а на местна­та власт, на местният фе­одализъм, на хората овлас­тени.

– Ей сега притесни толкова много хора. Цялата област сега според мен ще мисли. Всички феодали, олигарси ще се чудят дали фигурират вътре в книгата.

– Няма как. Занимавам се с регионални медии. Тепър­ва започвам с национални медии. Новината продължа­ва, че книгата ще се прода­ва с най-новият продукт на Топ Медия Прес – списание „Ъндърграунд“. Едно списа­ние, което ще е безплатен подарък към книгата. Все­ки, който ще си поръча кни­гата от фейсбук, от нашите страници ще получава и списанието. Ти си специал­но поканена като автор на списанието. Обещавам, че няма да има никаква цен­зура. Едно списание на под­земната медия, на медията, която е неофициалната. Ние ще правим тези медии и ще се храним от тези медии. Нашите за­плати и хонорари ще идват от наши­те читатели, а не от олигарсите.

– Аз затова ис­ках да си погово­рим, защото и при последните книги, които издаде иска­ха да те пресират. Не искаха да ти разпространяват книгите в книжар­ници. Върнаха ги, но ти реализира едни невероятни продажби само през интернет и фейсбук страници­те. Хората искаха да те четат и те намираха и поръчваха. Тоест не успяха с този план.

– Всичко тръгна от книга­та, която презентирахме в „Неудобните“ – „Размисли

 от килията“. Обадиха се от Хеликон, че искат да прода­ват тази книга, понеже има голямо търсене. Ние бяхме отпечатали 500 бройки. Тези 500 бройки свършиха за една седмица. Аз се вдъхно­вих, че има смисъл. Имах го­тови ръкописи, които чакат. Както казва Йовков: „Писа­нето е болестно състояние“. Издадох си готовите ръко­писи и също ги предоставих на Хеликон, но един слън­чев ден Хеликон ми пращат email, в който ми казват, че по решение на борда на ди­ректорите на Хеликон АД не могат да разпространяват книгите. Попитах защо. Пъл­но мълчание. Предишните разпространители реагира­ха по същия начин. В първи­ят момент си помислих, че хората не ме искат. Не може да се буташ там където не те искат.

– Ако не те искаха, няма­ше да реализираш такива продажби в интернет.

– Да. Първоначално когато ги пуснах в интернет целта беше да се отърва от налич­ностите. В един момент се получи фурор.

– Преиздаваш тиражи.

– Да.

– Което показа, че всъщ­ност хората търсят и искат да четат.

– Да. Тук вече идва темата за свободните медии. Сво­бодните социални медии. Във фейсбук имам около 20 000 последователи. Не съм и сънувал, че мога да реализи­рам такива продажби през една фейсбук страница. Аз на практика вече нямам нужда от разпространители. И тази книга ще се продава само на моята фейсбук стра­ница и в моите партньорски мрежи – store.bg, ozon.bg и книжарници Вooktrading, къ­дето засега няма цензура. Много им благодаря. Нямал съм проблеми досега. Кни­гите се продават. Хората ги рекламират. Вижда се, че има смисъл в това, което правя и това дава стимул да продължаваме. В последно време ние с теб се занимава­ме само с тези местни тъпо­тии и абсурди. В последното предаване на „Неудобните“ пак става въпрос за една такава тъпотия. Гледайте я. Имате какво да видите. Там между иронията и сар­казма може да усетите отчаянос­тта на едни регионални журналисти, сблъсквайки се с местния феодализъм. В конкрет­ният случай книгата „Да го духат спра­ведливите“ е точно с тако­ва послание. Няма нищо черно в този живот. За първи път моя книга има що годе някакъв по­ложителен край.

– Аз знам, че ти не оби­чаш преди да е излязла книгата да казваш де­тайли от нея. Ще видим ли познати лица от нашият ре­гион.

– Ще раз­познаете институциите. За­щото за повече от 13 години в медийния бизнес и близо 9 години в регионалния ме­диен бизнес, героите нямат никакво значение. Модела е един и същ. Тук в конкрет­ния случай се извършва едно престъпление от човек, който е близък до шеф на институция. Синът на шефа на институцията извърш­ва престъплението. Цялата система – местна, изпълни­телна, законодателна власт са вкопчени как да потулят това престъпление, а прес­тъплението е наистина теж­ко, сериозно, болно, сърце­раздирателно. Това вади на светло цялата тази помия от обвързаности, цялата тази система от плетеница, свин­ски черва, както искате така ги наречете от зависимости, от задкулисие в един малък провинциален град. Градът е близо до София неслучайно. Става въпрос за Костинб­род. Това е един много инте­ресен град. Той е пример за подобен вид конгломерат. Там наистина говорим за кланове, за истински картел. Защото ако говорим за един много малък град, в него има един феодал с много пари. В един малък град са съсре­доточени доста интереси, доста бизнес, доста корпо­рация. Тук влиза и паралел­ната държава. Вкарал съм и ролята на кардарашите. На тях никой нищо не може да има каже. Задку­лисие. Винаги Со­фия ни е виновна. Тази книга има точно тази мисия. Където и да жи­веем в България, дори в чужбина да се огледаме какви са ни връз­ките, с кой имаме отношение, какво правим, докъде участваме. Това искам и спазвам каузата си, че на­шите продукти ще бъдат изяве­ни свидетели на своето време. Аз вярвам, че една книга има наис­тина дълъг жи­вот. Тя ще остави трайна следа и за бъдещите по­коления. Ще по­каже реалността такава каквато е, а не платена­та манипулация. Най-лесно е Ма­риета да отидеш до един политик и да му кажеш дай ми 20000 лева да ти напи­ша биографията. Това е иде­ален катапулт за един автор.

– И са го правили.

– Да де.

– Не ми се иска да издава­ме много от тази книга. Ху­баво е хората да прочетат.

– Заглавието казва всичко. Да има стане ясно на спра­ведливите, че трябва да го духат. Вдъхновен съм и от репликата на Стефан Цанев: „Ако срещнете честен човек, убийте го, за да не се мъчи!“ За мен реалната оценка е читателската оценка. В кни­гата има послание написано със сърце. Читателят ако ми даде за пореден път шанс ще го усети. Мисля, че наистина ще остави трайни следи в него защото тук говорим за престъпление, което води до

 тежки страдания. За нехай­ството на местната власт относно това престъпление. Това четиво няма да пощади за пореден път читателите. Ако някой очаква вътре ро­мантика, няма смисъл да ми дава шанс. Смятам, че има какво да се прочете. Наисти­на съм много вдъхновен да рекламирам каузата на тази книга, защото тя ще остави трайни следи у читателите.

– Убедена съм. Много ти благодаря затова, че избра ефира на Blagoevgrad-news да направиш предпремиера на твоята книга. Да кажем отново на нашите читатели, че книгата ще бъде следва­щата седмица на пазара във фейсбук – на страницата на Веселин Стаменов писател, където може да си поръч­вате книгата. Сигурна съм, че си заслужава. Аз още не съм я прочела, но ще имам възможността.

– Това е първата медия, където презентирам. Благо­даря ти за подкрепата. Не съм и очаквал нещо друго от теб разбира се.

Мисля, че заедно можем да направим много неща. Официално те каня като ав­тор на списание Ъндъргра­унд. Мисля че то ще говори само по себе си. Това е един бонус към читателите, но нека да излезе то и тогава ще го коментираме него. Трябва да видим изцяло концепцията.

– Да. Нека оставим нещо за читателите и при следва­щата ни среща.

Вестник “ Топ Преса „