Река Струма се превърна в българския клондайк

От Шиш­ков­ци до Не­вес­ти­но бре­гът на­по­до­бя­ва лу­нен пей­заж.
Зла­то­тър­са­чи от­но­во ро­вят во­ди­те на ре­ки­те в Кюс­тен­дил­ско
За две но­ви гру­пи зла­та­ри, ра­зо­ра­ва­щи един от най-пъл­но­вод­ни­те при­то­ци на ре­ка Стру­ма в Не­вес­тин­скса об­щи­на – ре­ка Елеш­ни­ца, сиг­на­ли­зи­ра­ха за­па­ле­ни ри­бо­лов­ци на зе­ле­ния те­ле­фон на Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град през пос­лед­ни­те дни.
Зла­то­тър­са­чи­те за­поч­на­ли “ра­бо­та” мал­ко след но­во­го­диш­ни­те праз­ни­ци, твър­дят лю­би­те­ли­те на ри­бо­ло­ва, прак­ти­ку­ва­щи в мал­ка­та пла­нин­ска об­щи­на.
То­ва е по­ред­ни­ят слу­чай на не­за­кон­но пре­ко­па­ва­не на ре­ка­та от зла­то­тър­са­чес­ки гру­пи и фир­ми, след ка­то пре­ди две го­ди­ни с ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те бе спря­но из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни за до­бив на зла­то в ре­ка Стру­ма и при­то­ци­те й.
ИСТО­РИ­ЯТА
Са­мо пре­ди три ме­се­ца по сиг­на­ли на еко­за­щит­ни­ци от Кюс­тен­дил бе­ше за­ло­вен екип зла­то­тър­са­чи на фир­ма ЕТ “Ка­ме­лия 99” меж­ду се­ла­та Тър­нов­лак и Нов чиф­лик. Те заг­реб­ва­ли ре­чен пя­сък и го пре­кар­ва­ли през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни.
Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, обяс­ни­ха то­га­ва ме­то­да на ра­бо­та мес­тни­те жи­те­ли. Спо­ред тях днев­ни­ят до­бив на фир­ма­та е око­ло 300 гра­ма не­об­ра­бо­те­но зла­то.
За три ме­се­ца пе­чал­ба­та въз­ли­за на око­ло по­ло­вин ми­ли­он ле­ва, из­чис­ля­ват при­ро­до­за­щит­ни­ци­те.
От Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град съ­об­щи­ха, че за­ло­ве­на­та фир­ма на­ру­ши­тел ве­че е гло­бя­ва­на с 2000 лв. за не­за­ко­нен до­бив.
След про­вер­ка, нап­ра­ве­на през 2006 го­ди­на от­но­во ще й бъ­де със­та­вен акт за ад­ми­нис­тра­тив­но на­ру­ше­ние, но слу­ча­ят е из­пра­тен и на Ра­йон­на­та про­ку­ра­ту­ра в Кюс­тен­дил.
ДО­БИ­ВЪТ НА ЗЛА­ТО В СТРУ­МА Е ПРЕ­ВЪР­НАТ В ДО­ХО­ДО­НО­СЕН БИЗ­НЕС ОТ “НАП­РЕД­НИ­ЧА­ВИ” БИЗ­НЕС­МЕ­НИ ОТ ГО­ДИ­НИ
До заб­ра­на­та за до­бив на жъл­тия ме­тал от во­ди­те на ре­ка Стру­ма се стиг­на през 2005 го­ди­на след мно­гок­рат­ни­те сиг­на­ли и ярос­тно­то нас­то­я­ва­не на еко­за­щит­ни­ци­те от ре­ги­о­на и ця­ла Бъл­га­рия.
С ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те /МОСВ/ из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни бе спря­но, за­що­то в ко­ри­то­то на ре­ка­та има зей­на­ли ог­ром­ни ями, а бре­гът е из­мес­тен от то­но­ве­те пръст. Най-го­ле­ми са еко­ло­гич­ни­те ще­ти по бре­га край с. Шиш­ков­ци, обя­ви­ха и еко­ло­зи­те, и ми­нис­тер­ски­те чи­нов­ни­ци. Спо­ред при­ро­до­лю­би­те­ли от ре­ги­о­на тра­се­то до Струм­ския мост е пре­вър­на­то в лу­нен пей­заж.
Въп­ре­ки на­ло­же­но­то ве­то през вре­ме­то от заб­ра­на­та до­се­га не­за­кон­ни ра­бот­ни­ци про­дъл­жа­ват да ко­па­ят но­щем. За­си­ча­ли сме тър­са­чи на зла­тен прах по къс­на до­ба в ра­йо­на на ре­ка­та от пок­рай­ни­ни­те на Кюс­тен­дил чак до се­ло Не­вес­ти­но, че ве­че и по-на­та­тък. Зла­то­тър­са­чи­те се­га ве­че дей­стват с ба­ге­ри и съ­сип­ват не са­мо ко­ри­то­то на ре­ка­та, но и бре­го­ве­те, ка­то из­си­чат дър­ве­та­та на­о­ко­ло. При по-сил­на при­лив­на въл­на то­ва ще до­ве­де до за­ли­ва­не­то на се­ла­та, раз­по­ло­же­ни до ре­ка­та и при­то­ци­те й, обяс­ни­ха еко­ло­зи­те.
Еко­лож­ка­та на об­щи­на Кюс­тен­дил Ири­на Вел­ко­ва уточ­ни, че през 2006 и 2007 го­ди­на ад­ми­нис­тра­ци­я­та не е из­да­ва­ла раз­ре­ши­тел­но за до­бив на инер­тни ма­те­ри­а­ли.
ТЕХ­НО­ЛО­ГИ­ЯТА
Но­ви­те зла­то­тър­са­чес­ки фир­ми от­дав­на са зах­вър­ли­ли ти­га­на и заг­реб­ват ре­чен пя­сък с ба­ге­ри, ка­то го пре­кар­ват през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни. Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, алар­ми­ра­ха мес­тни­те жи­те­ли.
Зла­тъ­тър­са­чи­те на 21 ­век най-чес­то са пен­си­о­ни­ра­ни ге­о­ло­зи и са­мо­у­ки зла­то­тър­са­чи. Те от­дав­на за­ше­ме­тя­ват не са­мо ця­ла Бъл­га­рия, но и це­лия свят с твър­де­ни­я­та си, че зе­мя­та ни бъ­ка от зла­то.
Спо­ред чер­ния спи­сък на МОСВ и при­ро­до­за­щит­ни­ци­те пал­ма­та на пър­вен­ство­то при­над­ле­жи на Сто­ян Мил­ков от Мон­та­на. Той е обя­вен за най-го­ле­мия ек­стре­мист в от­сто­я­ва­не­то на те­за­та, че ние сме ев­ро­пей­ски­ят Клон­дайк. Спо­ред не­го­ви­те из­след­ва­ния ре­ки­те и зем­ни­те нед­ра на Бъл­га­рия кри­ят злат­ни за­ле­жи за по­не 200 ми­ли­ар­да лв., че и мно­го по­ве­че, твър­ди ге­о­ло­гът-пен­си­о­нер. Спо­ред не­го, вмес­то да про­сим жал­ки па­ри от МВФ и ЕС, със зла­то­то си дър­жа­ва­та ни мо­же да се пре­вър­не в ев­ро­пей­ския Клон­дайк. В мо­мен­та оба­че на от­го­вор­ни­те ин­сти­ту­ции не им пу­ка за то­но­ве­те зла­то под зе­мя­та ни, смя­та той.
Са­ми­ят Мил­ков твър­ди, че до­ка­то дър­жа­ва­та се наз­лън­дис­ва за раз­ра­бот­ва­не­то на го­ле­ми­те на­хо­ди­ща, бъл­га­ри­нът сам ва­ди зла­то­то. Изслед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че на прак­ти­ка зла­то­нос­ни са по­ве­че­то ре­ки в Бъл­га­рия.
КОЙ ОС­ВЕН ЛИ­ЦЕН­ЗИ­РА­НИ­ТЕ НА­ШИ И ЧУЖ­ДИ ФИР­МИ ОБА­ЧЕ ЗНАЕ КЪ­ДЕ Е ЗЛА­ТО­ТО НА БЪЛ­ГА­РИЯ?
На прак­ти­ка дър­жав­ни­ят ор­ган, кой­то из­да­ва раз­ре­ши­тел­ни­те за до­бив на зла­то по про­те­же­ни­е­то на ре­ка Стру­ма, е “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я” в Бла­го­ев­град.
Спо­ред ин­фор­ма­ция на дър­жав­ни­те еко­чи­нов­ни­ци оба­че в мо­мен­та ня­ма ни­то ед­на фир­ма с дей­ства­що раз­ре­ши­тел­но за зла­то­до­бив по по­ре­чи­е­то на ре­ка­та.
Ако се съ­ди по лун­ни­те кра­те­ри, най-мно­го зла­то се спо­тай­ва в ре­ка Стру­ма край Не­вес­ти­но и край още ня­кол­ко по-мал­ки ре­ки до се­ли­ща в Кюс­тен­дил­ско.
ИСТИ­НА­ТА
Със­то­я­ни­е­то на струм­ския ба­сейн е пла­чев­но. Явно раз­ре­ши­тел­ни­ят ре­жим на ди­рек­ци­я­та е свръх­ли­бе­ра­лен, а още по-ли­бе­ра­лен е кон­тро­лът, не­до­вол­стват при­ро­до­за­щит­ни­ци.
“Се­га Стру­ма бъ­ка от са­мо­дей­ци, ко­и­то ва­дят зла­то по до­по­то­пен на­чин, с ти­ган и си­то. Те оба­че не са тол­ко­ва опас­ни за еко­ло­ги­я­та и еко­рав­но­ве­си­е­то. Най-страш­но­то е, че за­ед­но с тях във во­ди­те на Стру­ма нав­ли­зат го­ле­ми и мощ­ни фир­ми с мо­дер­ни, но опас­ни тех­но­ло­гии.
С ТИ­ГАН И СИ­ТО ДЕЙ­СТВАТ АМАТ­ЬО­РИ­ТЕ
По-сме­ли­те си за­ла­гат жи­во­та за ня­кой и друг грам зла­то. Най-без­раз­съд­ни­те из­пол­зват жи­вак, ко­е­то е смър­то­нос­но и опас­но.
Пя­съч­ни­те утай­ки се об­ра­бот­ват с жи­вак. Жи­ва­кът раз­тва­ря зла­то­то и го из­вли­ча от при­ме­си­те. След то­ва се из­па­ря­ва и ос­та­ва зла­то­то.
На прак­ти­ка ня­ма ни­що слож­но в тех­но­ло­ги­я­та, но има два проб­ле­ма – да на­ме­риш дос­та­тъч­но жи­вак и да ос­та­неш жив.
Жи­ва­кът не прос­то е от­ро­вен, а се нат­руп­ва и уни­що­жа­ва бав­но ор­га­низ­ма на зла­то­тър­са­чи­те, ка­то дей­ства нер­вно­па­ра­ли­тич­но.
Пър­ви­те сим­пто­ми съв­па­дат с пред­смър­тна­та аго­ния. Ни­как­ви мас­ки не по­ма­гат, за­що­то жи­ва­кът е из­клю­чи­тел­но лет­лив. Ако е неп­ред­паз­лив, зла­то­тър­са­чът мо­же да се сгър­чи и да свър­ши бук­вал­но за час.
ДОБ­РЕ ОБ­РА­ЗО­ВА­НИ И ЗА­МОЖ­НИ БИЗ­НЕС­МЕ­НИ КОН­ТРО­ЛИ­РАТ И ОР­ГА­НИ­ЗИ­РАТ ЗЛА­ТО­ДО­БИ­ВА
По-прос­ве­те­ни­те и оси­гу­ре­ни с про­тек­ци­я­та на дос­та­тъч­но за­мож­ни биз­нес­ме­ни из­пол­зват най-мо­дер­на­та и сла­ве­ща се с го­ля­ма про­из­во­ди­тел­ност тех­но­ло­гия със сяр­на ки­се­ли­на, как­то е при про­миш­ле­ния до­бив. Тук рис­ко­ве съ­що има, но в срав­не­ние с жи­вач­но­то из­вли­ча­не тех­но­ло­ги­я­та е поч­ти бе­зо­пас­на.
Но­ви­те иг­ра­чи в афе­ра­та днес са за­мог­на­ли се зъ­бо­ле­ка­ри и зъ­бо­тех­ни­ци. То­ва са те­зи, ко­и­то раз­по­ла­гат със соб­стве­ни пе­щи с тиг­ли за то­пе­не и се­па­ри­ра­не на ме­та­ли за ме­ди­цин­ски це­ли. Те прев­ръ­щат злат­ния прах в сли­тъ­ци, ве­ри­га­та се зат­ва­ря, а от край­ния тър­гов­ски про­дукт го­ля­ма­та част ос­та­ва в ръ­це­те на за­мог­на­ла­та се зъ­бо­ле­кар­ска ма­фия, ко­я­то ве­че си поз­во­ля­ва и да фи­нан­си­ра зла­то­тър­са­чи­те.
Спо­ред слу­жи­тел от “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я”, се­га съ­щес­тву­ващ­ни­ят раз­ре­ши­те­лен ре­жим съз­да­ва ус­ло­вия за ог­ром­ни спе­ку­ла­ции: “Раз­ре­ши­тел­ни­те се из­да­ват за все­ки на­бе­ля­зан учас­тък. За­я­ве­ни­ят учас­тък се ог­леж­да на мяс­то, пре­це­ня­ват се еко­ло­гич­ни­те да­де­нос­ти за все­ки кон­кре­тен слу­чай, ме­ри се площ­та и ако всич­ко е на­ред, пе­ри­ме­тъ­рът се очер­та­ва и та­пи­я­та се из­да­ва.”
ОТТУК НА­ТА­ТЪК КОН­ТРО­ЛЪТ ПРАК­ТИ­ЧЕС­КИ Е НУ­ЛЕВ
Па­ра­док­сал­но­то е, че фир­ми­те до­би­ват зла­то, дек­ла­ри­рай­ки, че ще до­би­ват инер­тни ма­те­ри­а­ли. Сан­кци­и­те от 5 хи­ля­ди лв. до 15 ­хи­ля­ди ле­ва по пра­ви­ло не се пла­щат, до­ри да се стиг­не до съ­деб­ни спо­ро­ве.
“Днес зла­то­нос­ни­те пя­съ­ци на Стру­ма се ро­вят ден и нощ от ба­ге­ри и дру­га тех­ни­ка. Но­щем се чу­ва и бу­че­не­то на се­пе­ра­то­ри. Го­ля­мо­то ро­ве­не се пра­ви от съм­ни­тел­ни фир­ми без раз­ре­ши­тел­ни и от сдру­же­ни тър­са­чи, пок­ро­ви­тел­ства­ни от хо­ра с мно­го па­ри.
Зла­то­до­би­вът из по­ре­чи­е­то на Стру­ма ве­че е поч­ти из­ця­ло в ръ­це­те на тай­нстве­ни со­фий­ски фир­ми.
Те деб­нат и ре­ке­ти­рат зла­то­тър­са­чи­те еди­на­ци и оси­гу­ря­ват ча­дър над соб­стве­ни­те си “ра­бот­ни­ци”.
ТА­КА Е В ПИ­РИН­СКО И КЮС­ТЕН­ДИЛ­СКО
Бай Ди­ми­тър Цар­ски е най-ле­ген­дар­ни­ят зла­то­тър­сач на Па­зар­джиш­ко. За­поч­нал е да ва­ди зла­то още през 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Мес­тни­те от се­ла­та край ре­ки­те То­пол­ни­ца и Лу­да Яна би­ли за­ра­зе­ни от на­шес­тви­е­то на зла­то­тър­са­чи от Ма­ке­до­ния, ко­и­то хо­де­ли в дри­пи, за да не би­ят на очи.
За за­ни­ма­ни­я­та и има­не­то им оба­че поч­на­ли да се но­сят ле­ген­ди.
“Це­ли­те в кръп­ки, ама имат зла­то да ку­пят се­ло­то ба­ра­бар с кме­та”, мъл­ве­ли мес­тни­те и трес­ка­та за зла­то поч­на­ла и тях да тре­се.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one