Лифт без отчет! Съоръжението на Банско е на над 20 години, а информация за поддръжката му няма

Проектираният живот на модерните кабинкови лифтове в Европа и Северна Америка рядко се казва директно в рекламните брошури. Но в техническите и икономически анализи числото се повтаря почти навсякъде – около 30 години експлоатационен живот за въжените линии тип гондола, ако се поддържат редовно и по стандарт. В специализирани изследвания и оценки за екологично въздействие на лифтове в Алпите и градски кабини в Западна Европа именно 30 години се използват като базова рамка за изчисляване на жизнения цикъл на съоръжението и амортизацията му. В индустриални публикации в сектора на ropeway системите се говори за диапазон между 30 и 50 години, при условие че се прави стриктна превантивна поддръжка, сменят се навреме въжета, лагери, електроника и контролни системи, а регулаторът допуска продължаване на експлоатацията след детайлни инспекции. При това, в немалко държави има и по-строги нормативни хоризонти – около 20 години за определени елементи, след които се изисква или тежка реконструкция, или подмяна.

На този фон кабинковият лифт в Банско е произведен от Doppelmayr около 2002 г. и е пуснат в експлоатация през 2003 г. Днес, в края на 2025 г., това означава, че съоръжението вече има зад гърба си около 22–23 години реална работа, констатира експертен екип на toppresa.com . То попада точно в зоната, която в западните стандарти се определя като последната третина от нормалния живот на една такава система. В Алпите в този момент операторите или вече са обявили проект за подмяна, или са направили публична комуникация за мащабна модернизация – смяна на въжета, обновяване на задвижването, подмяна на електрониката и системите за безопасност. Производителят Doppelmayr дори рекламира своите нови поколения лифтове като системи с „дълъг експлоатационен живот“, които могат да се надграждат по модули – но този „дълъг живот“ се гарантира само при спазени сервизни интервали, реконструкции и прозрачна история на поддръжката.

В Банско картината е друга. Гондолата видимо е амортизирана – кабините са изтъркани, интериорът е стар, вратите често затварят шумно и грубо, а туристите от години се оплакват от спирания, тръскания и усещане за несигурност. В социалните мрежи обичайно доминира темата за опашките, но под снимките с километричните чакащи се появяват и коментари за „стария лифт“, „страшното клатене при вятър“, „прескачания“ по трасето. Официални, систематизирани данни за броя аварийни спирания, заради вятър, технически проблем или превантивна намеса, не се публикуват. Няма и публичен отчет за това колко пъти са сменяни въжетата, какви основни ремонти са правени, кои системи са обновени спрямо оригиналния проект от началото на века.

В западните примери операторите на подобни съоръжения често са принудени от регулатори и местни власти да споделят такава информация. В Норвегия, Австрия, Швейцария, Франция при големи инсталации въжените линии попадат в режим на строги технически прегледи, където се водят публични регистри за инспекциите, предписанията и подменените компоненти. В Австрия, където Doppelmayr е доминиращ производител, се публикуват данни за реконструкции на стари лифтове, за преминаване на съоръженията към нов стандарт на безопасност, за нови системи за аварийно задвижване. Дискусиите за това дали да се подменя цял лифт или да се модернизира съществуващият, вървят в медиите с числа – възраст на инсталацията, направени инвестиции, разходи за поддръжка досега, прогнозен остатъчен живот.

В Банско обаче, макар лифтът да е единствената връзка между града и ски зоната, подобна прозрачност липсва. Концесионерът дълги години настоява за втори кабинков лифт, който да разтовари опашките и да увеличи капацитета. Идеята се продава като „екологично решение“ на проблема с автомобилите към планината, но ключовият въпрос остава премълчан – какво е текущото техническо състояние на съществуващото съоръжение, докъде е неговият реален живот и какви са плановете за неговата подмяна или реконструкция. Ако западните стандарти приемат 30 години като ориентир, Банско вече е задминало 70 процента от живота на гондолата. Това автоматично поставя собственика в режим на повишено обяснение към обществото.

Отговорното поведение на оператор в подобна ситуация включва минимум три елемента. Първо, публикуване на кратко техническо досие на съоръжението – година на производство, въвеждане в експлоатация, дата на последната основна реконструкция, дата на подмяна на носещите въжета, данни за модернизацията на системите за управление и безопасност. Второ, публичен отчет за годишните технически прегледи, в който да се съобщава поне обобщено какви предписания са дадени, какви части са сменени и какви мерки са предприети. Трето, ясна стратегия – до коя година операторът смята, че е безопасно и икономически оправдано да работи съществуващата гондола и кога ще бъде заменена или основно реконструирана.

Нищо от това не е достъпно за хората, които всяка зима висят по два часа на опашка пред долната станция. Те виждат само резултата – бавни потоци от кабини, често спиране, видимо остаряла инфраструктура. Това поражда естествен страх, който не може да се тушира с рекламни клипове и изявления за „световно ниво“. Когато в Алпите лифт със сходна възраст бъде заменен, местните медии публикуват детайлни материали, в които се обяснява, че старото съоръжение е достигнало края на своята „икономическа и техническа“ възраст, че новият лифт е по-безопасен, по-тих и по-ефективен. В Банско подобен разговор дори не е започнал.

Тук въпросът не е само технически, а и правен. Собственикът и операторът на кабинковия лифт управляват инфраструктура от висок обществен интерес, която носи риск при авария. Всяко сериозно инцидентно събитие би се превърнало в национален скандал. Това поставя върху тях задължение да осигурят максимална публичност за състоянието на съоръжението. Аргументът „всичко е минало преглед“ не е достатъчен. Прегледите са формална част от системата. Липсата на публични данни за историята на поддръжката, за направените инвестиции в модернизация и за плановете за замяна на остарялата гондола превръща доверието към оператора в чисто акт на вяра.

Западните практики показват друго – когато една гондола достигне около 25–30 години, операторите започват да говорят открито за края на нейния жизнен цикъл. Обявяват се конкурси за нови лифтове, търси се финансиране, правят се обществени обсъждания. Прозрачността служи като защита от бъдещи обвинения. В Банско има всички предпоставки този разговор да започне още сега. Гондолата е на над 20 години, опашките са хроничен проблем, видимата амортизация е факт, а местната общност и туристите се притесняват. Собственикът на съоръжението е длъжен да излезе с пълна, конкретна информация за техническото състояние на кабинковия лифт, за извършените ремонти и за бъдещите планове. Това не е каприз на медиите, а минимален стандарт за инфраструктура, от която зависи безопасността на хиляди хора всеки ден през зимата.