Професор Иван Мирчев, бивш ректор на ЮЗУ: Не приемам за „коректив“ хора, които през живота си не са сложили тухла върху тухла! Нивото ви се срина в очите ми! Постъпихте мерзко, долно и… предателски!

Подадох кормилото за управление на ЮЗУ и предателите се умножиха в геометрична прогресия! В Благоевград почти всеки сам спряга глагола „Аз мразя“!Едно интервю на Веселин СТАМЕНОВ

Срещаме се с професор Иван Мирчев, бившият ректор на ЮЗУ, а срещата е не много приятна и за двама ни заради скандалната статия в Топ Преса, излязла преди две седмици с провокативното заглавие „Какво вони в ЮЗУ“. Познаваме се от години и знам острия език на професора и честно да си призная, очаквах словесните му удари да се отбележат на лицето ми като следи от камшик. Но Топ Преса затова е Топ Преса. Защото създава и произвежда новини, защото е първата печатна институция в Югозапада и е длъжна да търси истината и дава трибуната на всеки, който поиска думата. Приятно съм изненадан. Професорът сяда пред мен, с весел тон, с вид на „над нещата“, здрависваме се, поръчваме кафе и започваме разговора:
– Приехте срещата ни, професор Мирчев. С каква цел?
– (Усмихва се) Мъжкото поведение. Това е причината, заради която приех срещата. Мъжеството е титла и тя се заслужава и отстоява, ето защо аз държа на това, което съм извоювал за толкова години усърден труд, и както виждаш, сядам срещу теб и ти говоря в очите. Така както ти или този, който писа статията, от която се погнусих, трябваше да постъпи – като се свърже с мен и ми поиска думата по лансираните, както му казвате вие, „версии“.
– В такъв случай моментално трябва да уволните секретарките в ЮЗУ, там сме оставили над десет съобщения!
– Това е удобното извинение. Приемам го. Но то не е мъжко. Човек, когато търси, намира. Но добре, така да бъде. Станалото – станало. Човек каквото сам си направи, и целият град да се събере, не може да го направи. Сега ще кажете, че всичко е било критика и коректив… така, както ми се обясняваха вашите колеги по телефона, когато позвъних в редакцията на така наречената ви Топ Преса. Е, затова съм тук – да ти кажа, че не приемам за „коректив“ хора, които през живота си не са сложили тухла върху тухла. Постарахте се „професионално“ да ми се сринете в очите, това направихте. Това се отнася и за много други хора, особено в академичните среди. Постъпихте долно, мерзко и… предателски… Явно повлияни от хора, които имат интерес да очернят името ми.
– Това последното не го разбрах. Ако беше така, бих ли Ви издирвал за интервю?
– Да, без спор. Има логика. Но неволно или не, чрез това ваше „питане“, „разследване“, вие работите за определени хора, които имат интерес да съсипят авторитета на един човек като мен. Това трудно ще стане, въпреки че се постарахте добре. Трудно може да се стъпчат на земята резултати от рода – За два мандата приходите на ЮЗУ да са умножени по 11, брутната заплата на един професор в университета да варира между 2700 и 3100, без да се броят бонусите, от 15 млн. лв. държавна субсидия, около 1 млн. годишно ЮЗУ заделя за дрехи. Няма да ви връщам във времето, когато за 8 март колегите жени получаваха един карамфил… Когато зад вас стоят подобни резултати, тогава ще имате право да критикувате и да бъдете „коректив“. Следете си нивото.
– Значи нямаме право да реагираме, ако видим нередност дори и при успял човек като Вас?
– О, знам, че сега от девет кладенеца вода ще изкарате. Дори и да се го направили от морални подбуди, го направихте по неподходящия начин, начин, от който печели трета страна. Страна, която има интерес да бъда сринат. Хора, които създадох и които сега ме предават. След като сдадох кормилото на ЮЗУ, предатели­те се увеличиха в геометрична прогресия, но в такъв свят жи­веем. В града ни (Благоевград – бел. ред.) почти всеки, всеки ден спряга глагола „аз мразя“ и по под диктовката на медии като вашата.

– Не съм съгласен, но имате право на мнение. За мен е ва­жно да коментираме изнесе­ното в статията „Какво вони в ЮЗУ“!

– Не, на тази въдица няма да се хвана. Принизяваш ме на много ниско ниво. Да давам обяснения на неща, по-жълти и от клюкарките в социалните мрежи. Няма да се върна на­зад. Това ще нарани и мен, и близките ми за пореден път. Ще нанесе поредният удар в здрави семейства, членове на които вие намествате без при­чина. Не искам да произвеж­дам болка, както правите вие от Топ Преса, а и не само. Дой­дох на тази среща, защото ня­мам от какво да се крия, имам какво да кажа и най-важното – да ти кажа, че във вашата редакция, в ръководството ви и тези, които стоят зад Вас, може и да имат много власти пари но нямат достойнство… Или ако имат то е с размер на карфица и по дължина и по дебелина. Извинявай. Знам че няма да ме цитираш. Но съм обиден. Един истински мъж говори така, не се занимава с адвокати и съдилища, като ме светват хора, които искат да си гледат сеира.

– Е, тези думи не звучат ли гнусно, изречени от устата на един професор?

– На един мъж, господин Ста­менов. Това е по-точното фор­мирование на позицията ми днес. Целта е да се скриете в земята от срам – ти и на онези, които плащате да пишат паскви­лите. Като професор няма какво да кажа, за това си има отдел в медицината. Ти си умно момче, вземи си поука. Прочети още веднъж какво сте писали срещу мен, срещу Стоилов например и осъзнай, после попитай хората какво сме направили за универ­ситета, за този град и ще разбе­реш, че ще трябва да промените стила си на поведение. А след­ващия път ме потърси, дори ще стане по интересно…

– А Вие уволнете секретар­ката си и дръж­те мо­бил­ния си теле­фон вклю­чен.

– Това си е моя ра­бота. Но ще при­ема забе­леж­ката.