Наркотиците обсебват и изблъскват всичко, дори самия теб те няма, но Страхът Божи защитава от всички болести

Топ Преса представя една жена, израснала и отгледала детето си във време на атеизъм и открила в трудния си житейски път Христовата вяра, помагаща й да носи тежкия си кръст на майка на наркозависимо дете

Кога разбрахте, че детето ви взима дрога?

– Аз усетих много късно, осъзнах, че то не присъства вкъщи. Започна да не се прибира, тогава беше на 14 години, точно в началото на трудния тийнейджърски период. Всички съседи са знаели, но никой не ми каза. Аз лично не бях чувала почти нищо за дрогата, бях гледала само по филмите, но не познавам симптомите. Детето се промени – стана безразлично, агресивно, спря да се храни. Веднъж усетих, че мирише на алкохол – то, милото, се опитало да не вземе дрога и я заменило с алкохол. Тогава разбрах, че има нещо нередно. В седми клас почти спря да ходи на училище, държеше се лошо с учителите, бягаше. Когато с баща му поговорихме с него, то обясни – така и така. Потърсихме помощ от лекари, но те нищо не можаха да ни помогнат. Опитахме да го махнем от средата – новосъздадените му приятели, които непрекъснато го търсеха. Започна да търси постоянно пари, разбрах, че краде от семейния бюджет, започна да изчезва различна техника от вкъщи. Изпратихме го в чужбина, но там също не намери спасение и се върна. Започнахме отново лечение, но нищо не помогна. Вкъщи стана страшно, започна да взима пари от наши близки и приятели, започна да краде, да разбива коли, вкъщи започна да идва полиция. И днес като звънне телефонът, сърцето ми спира – или е полицай, или ще ми кажат, че детето ми е умряло. Започнаха да умират приятелите му, от целия му кръг останаха 2-3 живи деца. Голяма част от родителите на попадналите в наркотиците деца също починаха, това не се издържа. Детето не е това, което си имал, то е безсърдечно, постоянно лъже, намира всякакъв начин да ти измъкне пари. Моето дете преди наркотиците спортуваше, ходеше на състезания дори в чужбина. За един период от 9 месеца беше чисто от дрогата, върна се към спорта, но първият неуспех го върна обратно в дрогата. Аз познавах от терасата на апартамента си в какво състояние е и каква дрога е взело. Къде ли не съм го търсила… Крадяха с неговите приятели, разбиваха коли. Отидох и сама го натопих в полицията, защото се страхувах да не убие човек. На един Разпети петък сама му дадох пари за дрога, въпреки че знаех, че ме лъже, за да не обере някого. Повечето от децата стават толкова агресивни, че посягат на родителите си. Вкъщи чупеше прозорци, един път с глава, дори е водил групата си да търси вкъщи скрити пари за дрога. Стана абсолютно безчувствено. Лечение нямаше! Ходехме по ръба, кой ще оцелее – то или ние. Опитахме да се лекува на няколко места, но без успех. Изпратихме го в комуна в чужбина, на третия ден избяга и се върна. Изтегляме го от бездната, плащаме му дълговете, пооправяше се и след това започваше пак. Тогава по един проект се запознахме със свещеник от Православната църква. Детето замина за манастир, където прекара няколко месеца. След манастира замина за Испания за комуна и повече от 10 години се борим. Сега, слава Богу, е добре, бори се с живота и има свое дете.

Кой период ви беше най-труден? Когато разбрахте, че взима дрога или после?

– Не, когато разбрах, че взима наркотици, не мислех, че е непоправимо. Аз не осъзнавах колко страшно е това. Мислех, че двамата със съпруга ми ще се справим, ще го изпратим в чужбина, ще го лекуваме и всичко ще се оправи. Но когато беше в чужбина и се върна, и нищо не помагаше, крадеше и чупеше витрини, пристигаха сметки за поразиите… Тогава стигнах до там, че хем го обичах, хем го мразех. Купихме му билет за Испания, но също го продруса, като взе 5 дози наведнъж и изпадна в кома в краката ми. Това вече не беше моето дете, в изцъкления му поглед се виждаше преизподнята.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса