Само в Топ Преса! Мустафа Асанов Барзев от Вълкосел, студент по медицина 4-ти курс, доброволец срещу Ковид 19 в болница „Токуда“- София „СПИ. МЕЧТАЙ. СЪБУДИ СЕ. ДЕЙСТВАЙ. МИСЛИ. БОРИ СЕ. ПОБЕЖДАВАЙ. СПИ. МЕЧТАЙ“

Уважаеми читатели на Топ Преса, в последните  дни на отиващата си 2020 година , година на болести, смърт и строги  мерки за сигурност , Ви срещаме  с едно прекрасно момче , вече отговорен мъж и бъдещ лекар от сатовчанското село Вълкосел . Това е  невероятния Мустафа Асанов Барзев който освен отдаден на доброволчеството  , сбъдва своята детска мечта да бъде лекар, да помага на болните и страдащите хора , да е полезен за себе си , близките си и  Родината .

Да това е Мустафа който е 4-ти курс по медицина от Септември 2017 до момента в Медицински Факултет на Медицински университет София.

Той е роден през 1998 година . Средното си образование завършва с отличен в родното му училище СУ „Христо Ботев“ с. Вълкосел  община Сатовча. Мечтата му е  коремната хирургия .

 Ето какво казва Мустафа Барзев за бъдещето си :“За момента искам да остана в страната ни и да се развивам тук, да помагам на своите близки, на които дължа много и един ден да могат да разчитат на мен, както те така и всички останали. Предвид обстоятелствата, обаче всеки от нас младите допуска вероятността и за чужбина. За мен това е временен вариант, за даден период на обучение и специализация,  след което при възможност бих се върнал в България.Въпреки проблемите в здравната ни система, които надявам се ще бъдат изгладени ,ние разполагаме с  прекрасни лекари,не само като високо квалифицирани специалисти, а и като ХОРА! Разполагаме и с добри болници, което дава възножност за една по-добра практика.

Това, което трябва да се направи според мен е да се стимулират младите лекари да остават тук в страната ни срещу адекватно отношение и възнаграждение.

Въпрос ??????

Какъв спомен ще остави пандемията и 2020- та година у теб????

Отговор!!!!!!

Края на 2019 година – първите репортажи за новия COVID-19. Много от нас си мислехме, че и този път положението ще се овладее, няма да се допусне разпространението му из света. Краят на 2020 година – световната пандемия е факт от повече от 9 месеца. Всеки познава човек, който е преболедувал вируса. През Март 2020 хората излизаха по балконите си, за да аплодират българските медици. Заслужено. След като настана паника и всеки се изплаши от това което предстои, те бяха хората които влязоха в окото на бурята с гордо вдигната глава. Новият вирус взе много жертви и от лекарското съсловие – хора дали много на света със своето съществуване, спасили безброй животи, а накрая загубили своя в името на това да спасят още колко се може повече.

Горчиви факти, които карат всеки от нас да се замисли над случилото се, защото 2020 ще си остане една по-различна година за всеки от нас.  И се питам, трябва ли аплодисментите за българските медици да са само в условие на пандемия? Отговор може всеки сам за себе си да даде. Върнете се просто за миг в Март 2020 и първите случаи на COVID-19 в страната ни. Всеки излиза, колкото да напазарува храна, лекарства и неща от първа необходимост и се прибра при семейството си.

Една група от хора обаче преживяха нещата малко по – различно, това са медиците на първа линия. Те оставиха семействата си в къщи и за кой ли път отново отдадоха дължимото на своята професия. Бяха преуморени, но не го показаха. Напротив – изпращаха ни позитивни послания.

Върос ?????

Кога реши че ще се занимаваш с медицина ?

Отговор!!!

Да се занимавам с медицина и някой ден да бъда  добър лекар е моя мечта от съвсем ранна детска възраст. Радвам се, че днес съм на правилния път и се боря да я сбъдна. Като човек избрал тази професия заради самия себе си винаги съм готов да се включа, в каквато и да е битка в името на това да помогна до колкото мога за справяне със ситуации. Смятам, че това е правилния ход в случая, за да се избегне преумората на едни и същи хора.

Месеците борба с COVID-19 в болница „Токуда“ се уверих , че всеки жертва себе си, стиска зъби и се включва в борбата смело и без особени колебания. Вярно е и това ,че и много се заразиха именно в тази борба – някои се пребориха, други за съжаление не, но те ще останат герои в сърцата на всички ни.

Като студент 4-ти курс  още в началото на  пандемията реших, че мога да бъда полезен  и без дълги размисли се включих в първия удобен момент. Доброволчеството е вътрешна кауза, която трябва и имаме в себе си. Всеки от нас може да намери своята кауза, стига да има желание. Да правим добро и да помагаме е мисия на всеки един от нас. Мисия – да направим света поне малко по –добър за нас самите и за другите около нас. Оръжието е едно – COVID-19, но заедно можем да бъдем по-силни и от него. Тежките битки взимат пред очите ни своите жертви, това са нашите близки, които си отидоха от този свят заради това заболяване. Всеки спасен живот е една победа в тази война.

„СПИ. МЕЧТАЙ. СЪБУДИ СЕ. ДЕЙСТВАЙ. МИСЛИ. БОРИ СЕ. ПОБЕЖДАВАЙ. СПИ. МЕЧТАЙ…“ – това е моето мото.

Въпрос???

Разкажи  как минава една  смяна на първа линия в Ковид болницата „Токуда“  .Какви мисли те спохождат докато се готвиш за смяна  и докато обикаляш болните и болничните стаи . Как се надъхваш  преди да влезеш в опасната зона за да издържиш  шестте часа  ?Коя е ключовата дума с която застъпваш на смяна да смениш уморените доктори и твои колеги ???

Отговор :

Думата и мислите преди да застъпя на смяна са  -Дишай! Последни минути на въздух. Дишай!

Повтарям си преди да прекрача паравана ,наслади се на последните глътки свеж въздух, преди да си с екипировка – маски, шлем, очила и още куп предпазни средства. Приготви се за следващите шест  часа, в които кислородът ще е крайно недостатъчен за тялото ти, а мозъкът просто ще забави оборотите заради хипоксията. Настрой се, и метаболизма да се забави, за да издържиш. Подготви се и психически. Дишай!

И така .Прекрачиш ли паравана на чистата зона, вече си в среда с висок риск от заразяване. Всеки момент предстои и контакт с пациент с Ковид-19 (за някои от нас първи такъв) Дишай! Готов ли си? Трябва да влизаш, предната смяна свърши, персонала вътре е изтощен от изминалите 6 часа борба, а ти трябва да влизаш и да приемеш смяната, за да се информираш за всеки от пациентите. Дишай! Моментът настъпва. Влизай! Прекрачи прага на чистата зона спокойно… дишай.  Мислиш си, че е сън ли? Реалност е! Това си ти, да точно ти в Ковид –зоната. Ето това е – пациент, всъщност нормален човек като всички нас, но с диагноза Ковид-19.  Изплашен е. И той и всички останали са психически рухнали от мисълта за коварната болест. Бъди смел, не се поддавай на емоциите си. Да, сърцето бие ускорено, но не – не е сън, реалност е. Всички хора затворени вътре в зоната с ограничен достъп за неопределен период от време с цел лечение имат нужда от твоята помощ. Помощ – не просто физически да си свършиш задълженията, а и психически да им помогнеш, да повярват че ще се справят и всичко ще бъде наред! Кислородът е крайно недостатъчен, но стискай зъби – все пак са просто 6 часа. Разбира се, до следващите 6. Не следи времето, минава бавно – много бавно. Поглеждаш часовника на монитора. Не са минали часове, както си представяше, по-малко от час е… Бъди силен и дишай, поне до колкото можеш. Ти си герой, твой дълг е. Хората там имат нужда от теб. Помагай им колкото можеш повече и както смяташ за най-правилно. Ще изписвате няколко, вече са отрицателни – излекувани са! Какво по-хубаво? Бил си полезен, бил си част от тяхното лечение, което никога няма да забравите – нито те, нито ти самия. Спокойствие!? Не, просто глътка въздух и нова надежда – лечимо е, видя доказателство. Дишай! Мигът на спокойствие отминава. Приемате нови случаи. Безумно изплашени са… Задухът ги съсипва, мислят си, че никога повече няма да си поемат въздух нормално или няма да усетят любимите си аромати? Успокой ги, ще мине и това – всичко ще бъде по старо му.

 Силите ти са на краен предел. Дръж се, още малко остана! Само около час.. не, недей да броиш секундите – времето минава бавно. Спи ти се, недостигът на кислород се усеща. Тялото ти губи част от способността си за издръжливост. Мозъкът ти също… просто има нужда от свеж въздух и повече кислород – скоро… много скоро. Дишай! Дойде време да излизаш от зоната с висок риск от заразяване. Не бързай! Спазвай правилата, бавно и сигурно спазвай всички мерки за сигурност… трудно е, ще се справиш. Под душа си спомни за куража, който даваш на другите, дай го и на себе си – всичко ще бъде наред. Да, опасно е , не е никакво удоволствие случващото се, но трябва – наш дълг е. Спокойно, вече си в чиста зона. Дишай! Почини си – следващата смяна наближава. И това ще отмине, всичко ще бъде наред!

Весели празници на всички мои съселяни и приятели , Весели празници и на вас от Топ Преса . Дано скоро  отмине и забравим до колкото можем този ужас. Пазете се , Бъдете здрави!

Здрава и щастлива за всички ни да е Новата 2021 година !!!!

Поздрави , Мустафа Барзев!!!!