ЗАБРАВЕН РАЗКАЗ ЗА ТЕШОВО ОТ БОРИС ГЪРНЕВ
-
- април 3, 2016
Разказва бай Борис Гърнев…
Тешово, тешовяне,неврокопско.
от Борис Гърнев.
Под изпъстреното коледно дърво намерих приятно четиво под горния надслов. Заглавието на четивото се кипри на фона на легендарната планина с манастирската камбанария на „Свети Димитър“. Зарадвах се. Духовната ми сестра Елена Хаджиева-Воденичарова не ме е забравила. Четивото за Тешово направи празниците ми по-светли.Подаръкът от сестра ми подредих до“Мървашкия песнивец“, подарен ми от Валентин Караманчев.Там ,при подарените ми още книги от ТомаСпириев“Страници от един живот“, от Никола Коджабашев „Бежански неволи“, Печатното слово от Никола Янчев за село Волак, четивото на Тодор Симеонов за Копривлен и другото на Илия Милев за Иван Гулев. Една духовна сестра от мървашката земя и колко много духовни братя! Макар и далеч, те всички са около мен в планината на Орфей. С тях посрещам и изпращам слънцето, стях разговарям за мърваците, за граматиците, за хаджиите,за поповете и владиците, за воеводите и четниците…
Елена, потомка на хаджии и граматици, захваща нова песен за мърваците от стари времена. Нова песен, заветна песен от хаджи Андон. Потомката от 21 век мечтае да изгради ансамбъл от група тешовяне.“За тях написах тая книга. Където и да се намират“- провиква се Елена. За какво става дума?От посланието на прадядото,авторката е убедена, че мървашкият полис е смесен с болярския от старопрестолния град от времето на Патриарх Евтимий. Ъбедена е, че посланието от миналото звучи като кантата, коятосе пее ансамблово.Ето защо зове всички тешовянето всички в един глас да запеят. Цялото четиво е пронизано с мисълта, че мурвашката кръв с болярска е смесена и горестно зовеза повсвместно включване на мърваците по темата“МЪрваци и боляри от старопрестолния град. Финалното изречение на четивото гласи: „Признателното население на Тешово очаква, подготвя се за следващата юбилейна литургия в памет на хаджи Андон по повод годишнината от героическата му кончина на 26 Октомври 2011година.
Дали присъства духът на бежанците от старопрестолния град в Тешево и в Мървашко, това е темата, която представя авторката пред краеведите. Благодаря на Елена за Новогодишния подарък, опитвам се да се включа по темата. Родното ми Либяхово (Илинден) като оазис се откроява сред мървашките села с търновското си наречие в говоримия и писмен език. В околните села казват „ке те грабна“, а в Либяхово- „ще те грабна“. Учители през 19 век в селото са Никла Сидеров и Димитър Бекяров. Те са внедрили в езика ни търновското наречие. Това е твърдение на Пандо Воденов и Георги Кираджиев. Но никога никой не е поставял въпроса защо и откога? На тази тема разговарях вече с Васил Копралев от Ковачевица. Оказа се , че той е наясно в значителна степен по въпроса за бежанците от Търново начелос Патриарх Евтимий. През стария Балкан достигнали са до Асеновград,където ги посрещнали на нож фанариотите. Принудени били да продължат на юг през планината, за да се спрат в Драмско и Кавала.И там вместо гостоприемство, злоба. Обратно през Гюрджийския проход достигнали край брега на река Места. Отседнали в село Заграде. Принудени били и от тук да напуснат равнината, за дасе устроят в планианата, в Ковачевица.Копралев свързва някои имена на фамилии с имената на бежанците. Като фамилното име на Баневи. Крал Баню. За него в Либяхово песнисе пеят на празнични тържества. Една от песните разказва
- Крал Би Баноьоске (войска) бере
- Все банове, все кралюве,
- Всеки има кой да пусне,
- Кой от сина, кой от внука.
- Крал Би Бано ниде никой.
- Той си има девет керки,
- Девет керки вред ергенки.
- Най-малката Жант Тодора
- на татко си проговаря:
- Ой ,ти Бано, крал Би Бано,
- я ми купи врана коня.
- Врана коня, тенка сабя, да убия душмането …
Пеят гласовити жени,Тежко и бавно се носи празничното хоро. Младите играят. Възрастните коментират.Помня думите на Георги Калайджията .Четиридесет години настъпвали турците от Гали поли до Видин. Всяка педя бащина земя юнашки са бранели такиваюнаци, като Крал Би Бано.
И още нещо. Измежду мърваците любознателни терзии.стивъсари орачи , кираджии,намирали време да прочетат по нещо и друго да записват. Така лека-полека, се появили граматиците, учителите, воеводите.Георги Иванов Зимбилев е първоучител в Либяхово,Гайтаниново,Горно Броди, Просечен, Плевня…Загадъчно умира в екзархийското училище като преподавател в Цариград.
По средтана 19 век край Юч бунар в Софийското равно поле се струпали хиляди бежанци от Беломорието и Вардарско. Там отседнали. Там сватби вдигали и люлки на бебета се люлеели. По инициатива на поп Андон Жостов“ новодомците „ сковали параклисче от чамови дъски. Поп Антон Джостов от село Гайтаниново. С него са Сирма и Петър Сарафови и други от Мървашко. Кое е паметното там? Паметно е това,че оня патаклис от чамови дъски, днес е масивен храм паметник „Свети Николаи Софийски-нови“ За храм-паметника професор Христо Темелски неотдавна написа летописна книга, от страниците на която четем имената на изявени мървашки бежанци. Един от тях е Атанас Поппетров, заместник-кмет на столицата.
Поп Харитон от Мървашко е Екзархийски наместник в Софийско години преди Освобождението на града от турско робство. Същият посреща генерал Гурко преди131 години. Продиктуваната от Елена тема е увлекателна. Надявам се ,че тешовяни и любознателните мърваци ще я приемат, ще я доразвият. Разработена тази тема наистина може да прозвучи като кантата, която ансамблово да се изпълни на 26 октомври 2011година и да почетем паметта на хаджии, на попове и воеводи, разнесли славата на Мървашко по широката земя.
Текстът е предаден дословно, така , като е записан в оригинала от автора .Изказвам благодарност за удоволствието да прочета и публикувам.
Б.Калинов.
Be the first to leave a review.
