3 април в българската история

На 3 април 1860 г. по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция – Българският Великден. През 1906 г. турски части разбиват четата на полк. Анастас Янков край с. Влахи, Мелнишко, а воеводата е убит. Същия ден се провеждат антигръцки митинги в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО.
През 1979 г. тържествено е отбелязана 100-годишнината от обявяването на София за столица. БКП се преименува на БСП (1990 година). Същия ден Народното събрание избира Петър Младенов за президент/председател на Републиката. Учредена е Отечествената партия на труда (партията печели едно депутатско място на изборите за VІІ ВНС. На 3 април са родени: поетите Христофор Траянов Тзавелла и Георги Христов Мицков. На тази дата умират: художничката Зина Юрданова, Хилми Паша (турски комисар на Македония след потушаване на Илинденско-Преображенското въстание).

2012 г.
Докладът World Happiness Report на The Earth Institute от Колумбийския университет нарежда България сред десетте най-нещастни страни в света. След България са само африканските държави Република Конго, Танзания, Коморските острови, Бурунди, Сиера Леоне, Централноафриканската република, Бенин и Того. С две места по-щастливо от България е населението на Чад с 1,5 % електрификация, с питейна вода едва 48 % от населението, канализация – 2 %, над 17 000 души заразени с холера за година и 5 % заразени със СПИН.

2011 г.
Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание.

2000 г.
БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от „По света и у нас“. В следствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова са временно понижени. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември с.г., но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова.

1992 г.
Тридесет и шестото НС приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници“.

1990 г.
Учредена е Отечествена партия на труда (ОПТ), която е регистрирана в края на април 1990 г. Пръв председател е Румен Попов, а от 1995 г. е Минчо Генов Минчев. Печатен орган на партията е в. „Нова България“. На изборите за VII Велико народно събрание от юни 1990 г. ОПТ печели едно депутатско място. В парламентарните избори за ХХXVI Народно събрание участва в коалиция заедно с БСП. В президентските избори от 1996 г. издига своя кандидат президентска двойка – Минчо Минчев и Пенчо Пенчев.

1990 г.
Нова социалдемократическа партия (НСДП) се включва в СДС. Партията е учредена на 9 януари 1990 г. като наследник на Независимия социалдемократически клуб. Председател е Васил Михайлов, а печатния орган е в. „Реформа“. На Шестата си национална конференция на 1 март 1995 г. се разделя на две крила – едното с председател Васил Михайлов, а другото – с председател Красимир Пухтев. Към течението начело с Михайлов преминава и Марио Тагарински.

1990 г.
БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). На този ден са отчетени резултатите от общопартийния референдум. За преименуването се обявяват 86,71 % от партийните членове. БСП е съучредител на коалициите Предизборен съюз – БСП, Българска либерална партия, Отечествена партия на труда, Християнско женско движение, Народнолиберална партия „Стефан Стамболов“, Български социалистически младежки съюз (БСМС), Български земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“ и Политически клуб „Екогласност“. През 1996 г. е съучредител на „Заедно за България“, през 1997 г. на Демократична левица, а през 2001 г. и на „Коалиция за България“. Председател на партията е Сергей Станишев, избран на 15 декември 2001 г. Други ръководни дейци през времето са Петър Младенов, Александър Лилов, Жан Виденов и Георги Първанов. От април 1990 г. печатен орган е в. „Дума“.

1990 г.
Народното събрание избира Петър Младенов за президент/председател на България. Петър Младенов следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което завършва Московския институт за международни отношения. Член е на ЦК на БКП от 1971 г. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП. На този пост остава до 2 февруари 1990 г. Преди това е министър на външните работи. За периода ноември 1989 г. – април 1990 г. е председател на Държавния съвет.

1979 г.
Тържествено е отбелязана 100-годишнината от обявяването на София за столица. По предложение на проф. Марин Дринов на 22 март 1879 г. Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството. Първата столица на българската държава е Плиска. Тя е разположена в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска. Води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав – втората столица на Първата българска държава – е изграден на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласен град Търново.

1950 г.

Започва съдебен процес срещу 12 ръководни стопански дейци, обвинени в участие в „трайчокостовската заговорническа организация“ и в „саботажни и вредителски действия“.

1945 г.
Щабът на Първа българска армия получава задача за организиране на Чаковецката отбранителна операция.

1921 г.
В София участници от Илинденско-Преображенското въстание учредяват дружество „Илинден“ с председател Крум Зографов. Дружеството започва да издава в. „Илинден“ от 30 юли и създава дружества в Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен. На 4 декември е избран Управителен съвет на Илинденската организация с председател Георги Занков, а на 23 януари 1923 г. в София е проведен учредителният й конгрес с участието на 31 дружества, издигащ идеята за автономия на Македония.

1906 г.
Турски части разбиват четата на полк. Анастас Янков край с. Влахи, Мелнишко. Той е убит. Полковник Янков е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в с. Загоричане, Костурско и завършва българско училище в Цариград. Участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. той се сражава при Сливница. Включва се в дейността на ВМОК и взема участие в Горноджумайското въстание от 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. полк. Янков е начело на чета в Пирин. Включен е в състава на въстаническия щаб в Разложко. След разгрома на въстанието продължава да броди с чета из Македония.

1906 г.
Провежда се антигръцки митинг в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО. Първият такъв митинг е проведен на 13 март същата година.

1860 г.
По инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски (на снимката) не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.

1750 г.
Йеромонах Лаврентий, брат на Паисий Хилендарски, довежда в Хилендарския манастир група поклонници от Видин и предава на манастирската каса 700 гроша „сухи пари“, 5 кадилници и 3 мулета.

На тази дата са родени:

1934 г.
Роден е Христофор Траянов Тзавелла – български поет, писател, фолклорист, произхождащ от рода на Тзавеллеите. През Гражданската война в Гърция е изпратен заедно с други деца в Чехословакия, където участва активно в живота на емиграцията. През 1951-1954 г. следва във Висшия строителен институт в Бърно. След като завършва заминава за Канада и се установява в Торонто. Учи английски език и литература в Блурския вечерен колеж до 1959 г. След това записва режисура в Ню Йорк. В Торонто Тзавелла издава в. “Ново време”, “Български глас”и “Народна воля”. Същевременно сътрудничи на английски издания предимно под псевдоним. През 1964 г. се установява в България и завършва специалност “История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1980 г. Тзавелла завежда направление за фундаментално документиране духовния мироглед на българския народ към Комитета за култура. Първото му стихотворение “Реката” е отпечатано на гръцки език. Обнародва и стихотворения и статии в чужбина предимно с историческа тематика. Тзавелла събира народно творчество от Беломорска Тракия и Беломорска Македония възлизащо 20 000 песни, 1 200 приказки, 700 легенди, 20 000 проклинания, 100 000 пословици и поговорки, отговори на въпроси, свързани с духовния живот на българския народ. Негови съчинения са: “Копнежи. Скопие” (1959 г.), “Глаголици. Стихотворения” (1969 г.), “Кирилици. Стихотворения” (1972 г.), “Басни в диалози” (1990 г.) и др.

1921 г.
Роден е Георги Христов Мицков – български поет, преводач, съставител на антологии. През 1948 г. той завършва специалност “Романска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1957 г. е коректор на сп. “Centre des etudes poetiqus”, от 1960 г. е постоянен член на журито на фондацията “Biennales Internationales de Poesie” (Белгия). Издава стихосбирките “Сянката на съдбата” (1990 г.), “Скали, облаци и безкрайност” (1991 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Подбира и превежда творби на Ар. Лундквист, П. Сегерс, Ф. Песоа, С. Д. Перс, М. Луци, Ар. Оло, Ф. Допликер, П. Ж. Жув. Участва с преводи и в многобройни антологии на гръцка, френска, немска, белгийска и унгарска поезия. Освен това прави селекции и преводи на сонети, световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейски и руски писатели. За преводите си от италиански език Мицков е удостоен с международна награда “Circe-Sabaudia”.

На тази дата умират:

1998 г.
Умира Зина Юрданова – българска художничка. Тя започва да учи живопис в Художествената академия в София през 1923 г. при проф. Ст. Иванов, но скоро напуска и отива в Мюнхен. Следването £ в Германия и дългото £ пребиваване в Париж оставят трайна следа върху творчеството £. През 1946 г. тя става член на дружеството на художниците “Монпарнас”. Рисува с акварел, темпера, маслени бои, а от 1972 г. и с акрилни бои. След завръщането си в България тя представя първата си самостоятелна изложба в галерия “Форум” на д-р Димитраков. От СБХ не е допусната на изложби във Франция. В България има няколко самостоятелни изложби през 1965 г., 1971 г., 1977 г., 1987 г. Липсата на изява, наложена от комунистическата власт изолира Юрданова от световните художествени процес. През 1993 и 1994 г. самостоятелна изложба £ урежда галерия “АРТ 36” на К. Чекарлиева.

1923 г.
Умира Хилми Паша (Абас Хюсеин) – турски държавник. Той владее няколко европейски езика и успява да спечели благоволението на султан Абдул Хамид II. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) е назначен за висш комисар в Македония. Полага усилия да въдвори ред с помощта на международни жандармерийски части. След Младотурската революция 1908 г. Хилми Паша е министър на вътрешните работи. През януари 1909 г, след Кямил паша, заема поста велик везир. След свалянето на Абдул Хамид II и възкачването на Мехмед V на престола Хилми Паша предприема обща реорганизация на турската администрация. Поради противоречия с водачите на комитета “Единение и напредък”, подава оставка на 13 април 1909 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни”.

www.focus-news.net/