Сушица – село на баир с хора като камък

Ралица ВАСИЛЕВА

Село Сушица…

Имало нужда през 20-те години на ми­налия век от още две училища, църква, две кръчми и бакалница.

Днес в селото има 37 души, има три училища – пусти, има църк­ва – красива, има и кръчма – единственото средище на живот в селото, от бакални­ца вече нужда няма.

Хората слизат и се качват до селото по наистина стра­шен път. От едната страна има като прерязана с нож пропаст, в дъното на която тече река. От другата страна са надвиснали огромни, ама наистина огромни скали, по които водата се стича и зам­ръзва на висулки като ста­лактитите в „Леденика“.

На скала е създадено и едно от училищата в Суши­ца, където прожектирали на лента фил­ми. Когато лентата се късала чичо Киро спирал филма, ле­пял лентата и прожек­цията про­дължавала. Вперените в екрана пог­ледни на де­цата оценя­вали чудото на киното. Още повече били ценни книгите в училището, съхранявани в голям шкаф. Учителят отва­рял шкафа, а вътре мирише­ло на слово.

Древна е историята на Су­шица. Населено е през 18. век. Преди това жителите на селото живеели в мест­ността Дрено. Причината за преселването е, че „свиня се опрасила в джамията“ и тур­ците изгонили християните.

Името на Сушица идва от мястото, на което се намира – на високо, сухо, на баир.

В землището на Сушица имало стари зидове. Опожа­рявано е два пъти – от тур­ците и от гърците през Бал­канската война.

Къщите и до днес са до­казателство, че историята е жива – изградени са от измазан плет и покрити с обикновени керемиди, едно­етажни.

Имало две махали, отдале­чени една от друга. И двете махали имали южно изло­жение и имали незаградени дворове.

Тютюн и пшеница отглеж­дали хората, а не са и малко онези, които търсели злато по поречието на реката, раз­деляща селото на две.

Странна е тази река, също като пътя до селото. Изглеж­да страшен и стръмен, дори е и опасен, но се стига до едно много слънчево мяс­то. Реката в това село е като нарисувана, тиха и спокойна преминава през равнина, а след това с неистова ско­рост започва да се спуска надолу.

Децата, днес 60-годишни мъже, спомнят как играели на индианци около буките край коритото. Криели се и правели „бари“, където ля­тото ставало по-хладно.

Както и днес, така и в минало­то, през XX век, Суши­ца падала в управата на област Благоевград, ала сухата Сушица била община – пълна с хора, животни и деца, толкова много челяд, че три учили­ща били нуж­ни!