Зодия „Професионалист“ – Тодор Ташев ексклузивно пред Топ Преса: Никога не съм се съмнявал, че мястото ми е само тук – в България!

Едно интервю на Веселин СТАМЕНОВ
КОЙ Е ТОДОР ТАШЕВ?
Роден съм през 74 г. в Благоевград. Детството ми изцяло минава в Гоце Делчев. Средното си образование завърших в ПМГ Яне Сандански – първият випуск специалност математика с английски език. През 1998 г. завърших ВВОВУ „Васил Левски” гр. Велико Търново, април 2002 МИО в УНСС гр. София, а два месеца по-късно и ВА „Г. С. Раковски”. Завършил съм професионални квалификационни курсове в сферата на отбраната във военни университети и академии във Великобритания, Швеция, САЩ, Полша и разбира се в България.
През 2007 г. напуснах армията и от тогава развивам собствен бизнес с основна дейност производство на продукти на базата на български етерични масла и консултантски услуги в сферата на международната търговия. За целта ми помагат екип от специалисти, всеки професионалист в областта.
Фирмите ми участват в редица международни проекти в сферата на биотехнологиите съвместно с БАН и университети от западна Европа.
Все по-малко време ми остава за хобита и развлечения, но използвам служебните ми пътувания, когато имам възможност, разбира се, да посещавам нови интересни места.
– Господин Ташев, каква е първата асоциация, която идва в съзнанието ви, щом чуете името Гоце Делчев?
– За себе си осъзнавам, че след всяко мое посещение в Града, все повече ми се иска то да продължи. Ще ми е доста трудно с 3-4 думи да опиша какви асоциации ми навява името. Сега, докато мисля, ми изплува в съзнанието една песен „Неврокоп е китен роден край, славна българска земя…“ и всичко останало, което се пее в нея – слънце, сила, младост, красота, а за да съм по-близо до корените не случайно и офисът ми в София е на бул. Гоце Делчев 🙂
– Ще споделите ли с нашите читатели най-топлия ви спомен от родния край? От детството? Най-голямата болка, носталгията към родния дом, към родния град? Кога и в какви моменти ви липсват най-много?
– Горд съм и щастлив, че съм роден и израснал в Гоце Делчев. Не бих заменил нито един ден, всеки един от тях изпълнен с емоции. Тук съм се изградил като човек, тук са ме възпитавали, тук съм положил основите на това, което съм.
Разбира се, липсват ми на първо място родителите ми, които загубих твърде рано, но съм безкрайно благодарен на всичките техни и мои приятели, които все още ми засвидетелстват уважението си към тях и пазят спомените живи.
– Как виждате развитието на родния край? Има ли промяна в живота, манталитета, психологията на вашите съграждани? Какво се е променило най-много от времето, в което живеехте в родния си край?
– Обичам да се връщам в родния си дом. Както вече споменах, все по-трудно си тръгвам от там. Всеки следващ път виждам новите неща, разцвета, израстването. Мога единствено да кажа, че градът е съвършено различен от времената, в които живях в него и това го казвам 100% в положителна посока. Най-хубавото е, че хората са запазили голяма част от топлината и усмивките си, въпреки тежкото ни ежедневие, но да не влизаме в икономико-политически полемики.
– Вашето професионално развитие е доста специфично и смея да кажа нестандартно. Крие опасности и рискове. Защо избрахте този път на професионално развитие?
– Благодарен съм на родителите ми, които ме насочиха и настояха да кандидатствам във военното училище, макар че аз тогава виждах бъдещето си по съвсем различен начин. Бързо осъзнах, че са били прави, останалото бе постоянство. Професионалното ми развитие в последствие се дължи на много работа, последователност, постоянно усъвършенстване и най-вече поемане на отговорност и риск. Преминах през много нива във военната йерархия. Тогава не съм мислил за опасностите, но и рискът ми помогна да постигам целите и да решавам поставените ми задачи. Носител съм на няколко български и международни отличия за постижения, с които се гордея.
– Без спор имате завидни професионални качества, доста сериозно образование и ценз. Защо избрахте да останете в България, а не в чужбина?
– Благодаря за оценката, наистина! Професионалният ми път ми позволи да пътувам и сравнявам. Бил съм на много места, но никога не съм се съмнявал, че мястото ми е само тук в България. Колкото и да звучи шовинистично, е точно така. Обичам да пътувам и го правя, но с радост се прибирам у дома.
– Каква е цената на успеха?
– Мисля, че вече ви отговорих на този въпрос. Мога да добавя страстта и любовта към работата.
– Ще споделите ли с нас и нашите читатели част от своя личен живот. Разкажете ни повече за семейството си. За семейния живот, подкрепата, любовта…
– Женен съм с две деца близнаци на 7 г. Предвид всичко казано до тук, мисля, че съм им длъжник в личен план. Опитвам се да компенсирам във всеки един момент, дали успявам, могат само те да кажат. Радвам се на тяхната подкрепа и разбиране. Имали сме разногласия, както във всяко семейство, но аз съм труден за убеждаване 🙂 и не търпя неаргументирана критика 🙂
– Вие сте обиколил доста страни по света. По работа. Кое е нещото, което никога няма да забравите и в положителен, и в отрицателен план от вашите пътувания по света?
– Това е доста дълга тема, мога много да разказвам и споделям опит. Трудно ми е да забравя Ирак и болката, мизерията и страха, които видях там. На другия полюс са хората, с които работих там, историята и архитектурата – изключително впечатляващи във всяко едно отношение.
Опитвам се от всяко посетено място да извлека максимално положителен опит и впечатления и да се уча от опита на хората, с които работя. Всяко място си има своето очарование. Все пак към момента най-пресни са ми впечатленията от скорошното ми посещение в Япония, като пожелавам на всеки да има възможност да я посети, защото трудно се описва.
– Кое е най-любимото нещо, което обичате да правите в свободното си време? Какво е вашето хоби? Как се забавлява човек като вас?
– Радвам се на всеки момент със семейството и приятелите ми. Разбира се, не се лишавам от нищо, което ми носи положителни емоции. Обичам природата.
– Вашето послание към всички читатели на вестник Топ Преса?
– Преди всичко, искам да пожелая на екипа на Топ Преса много късмет и да продължават да дават актуална и обективна информация на читателите си. Да продължават да се развиват в посоката, която са поели и да не отстъпват от принципите си.
На читателите пожелавам да бъдат критични, да споделят своето мнение, за да помагат по този начин на екипа на вестника и да получават все по-качествен продукт.
Благодаря за вниманието!