Васил Георгиев – “Лица От Югозапада” – 3

Васил Георгиев е председател на краеведите, поетът е и секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Благоевград

Дами и господа за мен е чест, че в третото предаване “Лица От Югозапада” гостува един приятел на Топ Преса, това е военния поет Васил Георгиев. Още повече ме радва факта, че той избра Топ Преса, като първа медия в която да представи новата си книга “Светлина За Пътя”

Здравей приятелю, радвам се че си ми на гости… Ти си третият ми гост в предаването “Лица От Югозапада”. Нека първо да кажем на зрителите и читателите кой е  Васил Георгиев?

– Васил Георгиев e  едно момче от Малешево. Тръгнал от там, от тази  малешевска планина. Завърших началното си образование в родното село, след това средното в  гр. Гоце Делчев. Беше четири годишен техникум, експерт съм по тютюна. Мои приятели казват, ако България загуби   един експерт по тютюна спечели един поет или военен…и след туй се насочих към военното дело. Завърших висшето военно учебно “Васил Левски” в Търново. След него „Георги Стойков Раковски“ в София и така ме понесе живота в казармата 30 офицерски години.

Как започна да пишеш?

– Излизайки от казармата, наред с другата трудова дейност с която се занимавам, понеже имам повече време сега, за разлика от казармата, където 24 часа бях на разположение на службата. Когато ме повика зовът на родината, аз трябваше да съм в състояние, да изпълня  своя дълг, клетвата както съм положил. Да устоявам целостта и независимостта  на  моята родина Република България, заради свободното време се отдадох на писането.

Колко издадени книги имаш?

– 10… Първата стихосбирка, която издадох се казва „Отново в строя“ посветена на моята пиринска девизния в която съм служил дванадесет  от тридесетте  години. Там моите войници, аз в стиховете  ги наричам   “мои войници”, “моя сълза”, “на духа ми щастлива звезда”. Втората поетична книга, която издадох я нарекох “Звезди от Малешево”. Тази последната книга, която представяме сега за първи път тук в Топ Преса, усещам че стиховете в нея дават светлина, дават знание на хората. За това озаглавих книга “Светлина За Пътя”. Всяко едно стихотворение дава знание, дава светлина, а знанието е светлина. В тъмнината неможем да вървим, имаме нужда от светлина по пътя… На последната страница снимката ми е с офицерската униформа, обаче козирувам, отдавам чест на България и хората на които съм посветил своите стихове…