Половин век семейство от Црънча мъкне на гърба дърва и картофи

Повече от половин век 63-годишната Фиданка Моллова от доспатското село Црънча се моли за път до дома й. Семейството живее в къща, до която няма път и всичко, което трябва да се пренесе, се носи на гръб.

„Това ни е най-големият проблем, цял живот носим всичко на ръце. Все пак сме в 21 век и трябва да се мисли за народа”, жалва се жената. Къщата на семейството е на два етажа и за да се направи мечтаното трасе, е нужно да се изгради подпорна стена. В дома им живеят и двамата им сина, които също имат семейства. „Питате ли как сме се оправяли и как живеем сега, как носим дървата и картофите. Много пъти сме искали от общината да ни направи път. Не ни трябва асфалт, но поне да има нещо, по което да минават автомобили. Пращали сме писма, но никой нищо не прави. Само говорят, но аз вече не вярвам”, оплаква се Фиданка. До къщата им никога не е ходила кола, дори високо проходима. „Трудно живеем. Две години вече не сеем и тютюн, защото няма кой да го работи, вече сме на възраст и не можем”, допълва пенсионерката.

В доспатското село живеят над 500 жители. Макар и да е от многобройните населени места и то е обречено на замиране. „Деца не се раждат, а възрастните умират. Ще дойде ден и училището ще закрият”, жалва се Фиданка Моллова. Тя е убедена, че най-хубав е бил животът при Тодор Живков. „Преди и работа имаше за всички, никой не ходеше навън. Построихме си хубави къщи, взимахме и пари, дори си заделяхме от тях. А сега Бойко не дава. Колкото и да взимаш, не стига за нищо”, нарежда жителката на селото.

Кметът Юли Делибашев се надява, че ще успее да се помогне както на семейство Моллови, така и на други с тяхната съдба. „В момента очакваме финансиране за строителството на три подпорни стени, които ще помогнат да се направи и техния път. Откакто е построена къщата имат проблеми. По времето на социализма е имало възможност да се направи трасе до дома им, но явно тогава са подценили ситуацията. Тогава всичко беше отчуждено и лесно можеше да стане.

Нашето село се намира в труден терен. Всеки един от жителите иска да му се помогне, но не винаги може да стане това. Падат постоянно подпори. При училището се наложи да срутим шкарпата, за да не пострада някое дете”, разказа Делибашев. Подпорните стени и обезлюдяването са най-големите проблеми на Црънча. Училището “Никола Вапцаров” е с близо стогодишна история. В него сега се учат около 32 деца. Школото е със статут на защитено училище.