Мария Миради от ДТ „Невена Коканова“ – Дупница, пред Топ Преса: Единственият сигурен приятел е самият театър

Младата актриса е част от трупата на ДТ „Невена Коканова“ – Дупница. Завършила е Гимназията за сценични и екранни изкуства в родния си град. Миналата пролет завършва актьорско майсторство в ПУ “Паисий Хилендарски” в класа на доц. Иван Налбантов и асистент Стефан Попов. Играла е на сцената на ДТ – Пловдив, ДТ “Константин Величков’’ – Пазарджик и ДТ “Николай Хайтов“ – гр. Смолян, в постановките „Площад Синева”, “Оркестър без име”, “Албена”, “Домът на Бернарда Алба”, “Карнавал”… Играла е в два пълнометражни и три късометражни филма. Единият е сниман тук, но е италианско-американско-българска продукция – “THE WINNER’’, и „Дякон Левски“, където има малка епизодична роля. Има участие във “Великолепието на Армира“, “Фето”, “Мезек”, в няколко мултимедийни спектакъла, както и в двата й дипломни спектакъла с главни роли в тях – “Престъпления на сърцето” и “Голямото чистене”. Известно време е работила като модел, имала е няколко реклами за Италия и България. В момента учи магистратура по специалността „Продуцентство и креативна индустрия” с направление пиар в СУ „Св. Климент Охридски“ – София. Мария Миради е част от трупата на ДТ „Невена Коканова“ – Дупница. Ценителите на Мелпомена я познават от великолепната й роля на Сестра Фостър от спектакъла „Аферата в хотел Уестминстър“. На сцената на дупнишкия театър играе с големия актьор Славчо Пеев, с Василка Сумева, Снежана Малковска, Иван Иванов, Виктория Янева, Ивайло Калоянчев – сина на големия Георги Калоянчев, и др. Сцената я среща с големите български актьори Тодор Колев, Стоян Сърданов, Тодор Генов, Стефан Бобадов, Ангел Георгиев-Ачо и др.

През очите към душата… Какво говорят очите на човек?
– Винаги гледам очите на човек. Те никога не лъжат , в тях се крие цялата истина, която търсиш,страх,обич,болка,тъга,радост… Всичко ! Те са безкрайно море.

А на сцената?
И на сцената , погледът е важен , не можеш да излъжеш зрителя, трябва да си истински …

Как започна с театъра?
– На шега най-вероятно. Голямата ми мечта винаги е била режисурата. Но има време за всичко. Оказа се ,че не мога да стоя зад сцената ,обичам контакта с публиката, тръпката да ти се свива сърцето първите 5 минути на сцената,а после ,бум -магия! Първите ми проекти бяха преди да започна да уча Актьорско майсторство,бях на 16 години и учех в Националната гимназия за Сценични и Екранни изкуства. Благодарна съм на преподавателите ми там ,че ми показаха пътя към театъра и киното. Виолета Гиндева беше човека ,който каза „Трябва да станеш актриса!” . После всичко почна да се подрежда! Имах късмет ,че завърших и започнах да играя. Много други нямат този шанс.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса