Психологът Здравка Анина: Анорексията е бич средтийнейджърите и означава неприемане на себе си

Костадин МАРКОВ
Здравка Анина е Бакалавър по психология, Магистър по Юридическа психология, Специализант Клинична психология НБУ, Член е на Дружеството на психолозите, Публичен регистър на психолозите в България – BGRP-1438 -ISCO-2634-6001;6002;
Работи с деца и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Има 5 годишен стаж по специалността. Извършва консултиране и психодиагностика в специализирания си кабинет в град Дупница, който се намира на Минчовия площад.
Анорексия невроза е хранително разстройство, което е характерно за подрастващите и обхваща предимно женската популация. Пикът е между 15 и 18 години, макар че в последните години възрастовата граница се намалява на 9-13 год. Има идентифицирани и случаи на подрастващи момчета.
Анорексия невроза се характеризира с нарушена представа за собственото тяло и строги самоналожени ограничения в приемането на храна съчетани с тежки и изтощителни физически натоварвания. Следва намаление на теглото под обичайното за ръста и възрастта. Индексът на телесна маса е под 17.5 при норма 20 – 25. Много от хората го свързват предимно с популяризирането на съвременния идеал за женска красота, които гласи, че жената трябва да бъде слаба и това предизвиква прекомерно спазване на диети. Всъщност става въпрос за сложни механизми на неприемане на себе си. Това е по-скоро психологическо заболяване. То манифестира със стремежа да бъдеш красив и перфектен, но всъщност това е един отказ от живота.
В повечето случаи започва в пубертета или малко по-късно, в юношеството, когато се изгражда идентичността, усещането за това кой си и какъв си. Възрастта, в която личността извоюва своята автономия. Започва незабелязано. Характеризира се с високи изисквания към фигурата, спазване на строги диети, които довеждат до непрекъснат контрол върху телесна маса. Първите признаци не се регистрират от близките хора като тревожни. Често те се появяват при на пръв поглед „безпроблемни” деца, момичета с високи изисквания към себе си, несигурни и затворени.
Психологичните механизми, които действат са сложни, а в ежедневието на момичетата водещото става силното желание за контрол върху телесната маса, който скоро се трансформира във вярването, че ако е слаб човека е по-щастлив и по-успешен. Това са неподдаващи се на корекция натрапливости с погрешно съдържание за собственото си тяло, разстроени възприятия на собствената телесна схема. Момичетата започват да спазват строги диети, да се интересуват от калориите в храната, да ги броят и пресмятат с цел да свалят килограми, но скоро това става незадоволително за тях, макар че видимо губят телесна маса. В чисто психологичен план настъпва една изкривена и не реалистична репрезентация на образа на тялото, която е резултат от психични конфликти, които са индивидуални при всеки. Механизмите на действие се задълбочават и хронифицират при ненавременни действия.
Причините за възникването са комплексни и многофакторни. Най –общо казано засяга хора,които в процеса на изграждане на своя Аз са имали затруднения да изградят здрава структура, в резултат на което са неуверени, нямат реална представа за своя уникален човешки потенциал и в пубертета този конфликт експлодира с голяма сила. Налице излизат депресивни симптоми, в началото по дискретни, а после по изявени, водещи до изолация от семейството и приятелската среда. Налице са предразположения към суицидни нагласи и висок процент на злоупотреби с други вещества като алкохол и лекарства. Рискът от самоубийство е значително по висок при болните от анорексия в сравнение със здравите момичета. Смъртността при заболелите е най-висока сред останалите психични разстройства.
На заболяването често се гледа не сериозно, като каприз от страна на момичетата и те много късно достигат до професионална помощ. Голям е броят на подрастващите, страдащи от този бич, чийто родителите често не подозират за сложността и последиците. Когато момичетата започнат да се изолират от околните, да не общуват и да се появят с дълги и торбести дрехи, трябва да се започне терапия, защото те нямат чувство за реалност. От изключителна важност е ролята на семейството като източник на информация и оздравяващ фактор, тъй като страдащите не са критични към проблема т.е. те не осъзнават сложността и не са склонни да сътрудничат при лечение. Всъщност, контролирайки теглото те се усещат като успяващи, себеутвърдени, а препоръките на лекаря или родителите преживяват като грубо вмешателство и намеса в личния живот.
Ключов фактор за лечението е навременното търсене на помощ. Много важно е изграждане на добра, доверителна връзка с подрастващия, която има терапевтичен ефект и която може да издържи на амбивалентите, противоречиви мотиви за лечение.
В зависимост от степента в която се е развила анорексията се налага да се включат различни специалисти. В тежки степени се налага хоспитализиране и прием на медикаментозна терапия от психиатър, която обаче повлиява чисто симптоматично депресивните симптоми. В зависимост от дефицитите на които е било подложено тялото понякога се налага и дългосрочно поддържащо лечение от гастроентеролог, ендокринолог и др. специалисти. Препоръчва се да се започне работа с психолог или психотерапевт, защото хранителното разстройство се развива като решение, защита от наличен психологичен конфликт. Става въпрос за комплексни емоционални и личностни проблеми.